Публий Корнелий Лентул Спинтер: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 1: Ред 1:
{{към пояснение|Публий Корнелий Лентул|Публий Корнелий Лентул}}
{{към пояснение|Публий Корнелий Лентул|Публий Корнелий Лентул}}
'''Публий Корнелий Лентул Спинтер''' (Publius Cornelius Lentulus Spinther) e политик на късната [[Римска република]] през [[1 век пр.н.е.]] и e от главните поддържници на партията на [[Помпей Велики|Помпей]].
'''Публий Корнелий Лентул Спинтер''' (Publius Cornelius Lentulus Spinther) e политик на късната [[Римска република]] през [[1 век пр.н.е.]] и e от главните подържници на партията на [[Помпей Велики|Помпей]].


Произлиза от клон [[Лентул]] на фамилията [[Корнелии]].
Произлиза от клон [[Лентул]] на фамилията [[Корнелии]].

Версия от 08:00, 30 ноември 2010

Вижте пояснителната страница за други личности с името Публий Корнелий Лентул.

Публий Корнелий Лентул Спинтер (Publius Cornelius Lentulus Spinther) e политик на късната Римска република през 1 век пр.н.е. и e от главните подържници на партията на Помпей.

Произлиза от клон Лентул на фамилията Корнелии.

През 63 пр.н.е. е едил и поддържа Цицерон в потушаването на заговора на Катилина. 60 пр.н.е. е претор и с помощта на Юлий Цезар през 59 пр.н.е. става управител на провинция Цизалпийска Галия и 57 пр.н.е. консул.

През 57 пр.н.е. е избран за консул заедно с Квинт Цецилий Метел Непот. Играе важна роля за връщането на Цицерон от изгнание.

От 56 до 53 пр.н.е. Лентул е управител на Киликия и Кипър. Сенатът му дава задача да даде на Птолемей XII обратно египетския трон. В гражданската война 49 пр.н.е. е на страната на Помпей. След загубената битка против Цезар при Фарсала Лентул бяга на Родос. [1]

Лентул Спинтер е женен за Цецилия Метела Целер, дъщеря на Квинт Цецилий Метел Целер. Неговият син Публий Корнелий Лентул Спинтер e политик.

Източници

  1. Цицерон, Ad Atticum 11, 13, 1.; Секст Аврелий Виктор, De viris illustribus 78, 9; Юлий Цезар, Bellum Civile 1, 15–23, 3, 102; Плутарх, Pompeius 49; Валерий Максим, 9, 14, 4.