Ваня Петкова: Разлика между версии
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 44: | Ред 44: | ||
Дъщеря на Ваня Петкова е преводачката от руски, английски и арабски език и PR - Оля Ал-Ахмед. Неин внук е малкият художник Юсеф Ал-Ахмед, безумно обичал баба си, и неин художник и творчески спътник в последните й 3 книги... |
Дъщеря на Ваня Петкова е преводачката от руски, английски и арабски език и PR - Оля Ал-Ахмед. Неин внук е малкият художник Юсеф Ал-Ахмед, безумно обичал баба си, и неин художник и творчески спътник в последните й 3 книги... |
||
Ваня Петкова – космополитна, принадлежаща на три континента, с украинска графска кръв от Полтава и черкезка жилка по баща - Донски казак - генерал, с гръцко – турска кръв по майка, тя бе непокорна, неразбрана, скандална, справедлива, истинска, любяща - невероятно явление в съвременната българска поезия. Тя ще остане в паметта ни като една от даровитите и непокорни бунтарки, отстоявала през целия си живот принципите си за свободата, човешката солидарност и справедливост. Ваня Петкова остава завинаги като най-недостижимата и неповторима българска поетеса на любовна лирика ! |
|||
„Ето - аз съм грешница. |
|||
“Космополитна, принадлежаща на 3 континента, с украинска, гръцко-турска кръв и черкезка жилка... тя бе непокорна, неразбрана, скандална, справедлива, любяща...”, пише за своята майка Оля Ал-Ахмед |
|||
Казвам това, което мисля, |
|||
целувам устни, които искам, |
|||
и очи с цвят на езеро, |
|||
и очи с цвят на лешници |
|||
аз до дъно разплисквам. |
|||
Ето, аз съм грешница.” |
|||
Сега тя е на „Сириус”... и литературното наследство, което тя ни остави за поколенията – са нейните послания към редица народи, а « писаното остава», и за това тя ще продължи да бъде в библиотеките, в учебниците, в сърцата ни! Дори и от «Сириус» тя вижда, че делото й продължава и всичко неиздадено, ще бъде издадено и читателите от различни националности и народности ще се докоснат до нейното слово и до нейният безсмъртен Дух !”, пише за своята майка Оля Ал-Ахмед |
|||
== Източници == |
== Източници == |
Версия от 10:59, 3 декември 2010
Ваня Петкова | |
българска поетеса | |
Родена | |
---|---|
Починала | |
Погребана | Централни софийски гробища, София, Република България |
Учила в | Софийски университет |
Награди | Георги Джагаров (литературна награда) (2005) |
Семейство | |
Деца | Оля Ал-Ахмед |
Подпис | |
Ваня Петкова в Общомедия |
Ваня Петкова (Хатидже Садик) е българска поетеса и преводачка от руски, арабски, арменски, сръбски и френски език. Член на Съюза на българските писатели.
Литературният ѝ дебют е през 1959 г., когато публикува есе и стихотворение във вестник „Средношколско знаме“. През 1967 година Петкова завършва специалност славянска филология в Софийски университет. През 1974-75 година специализира испански език в Института за чужди езици „Хосе Марти“ в Хавана. Между 1966 и 1968 година работи като редактор в списание „Славейче“, а от 1970 до 1973 година като редактор във външния отдел на вестник „Литературен фронт“. Преводач в българското посолство в Хартум през 1969-70 година. През 1968 под нейно съставителство излиза антологията „Съвременни арабски поети“.[1]
Прави множество поетични рецитали в България и чужбина.
Ваня Петкова е автор на стихосбирките:
- 1965 — „Солени ветрове“,
- 1967 — „Куршуми в пясъка“,
- 1967 — „Привличане“,
- 1968 — „Грешница“,
- 1970 — „Предсказание“,
- 1972 — „Черната гълъбица“,
- 1973 — „Кестенова любов“,
- 1976 — „Обратна река“,
- 1979 — „Обет за мълчание“,
- 1980 — „Venceremos Behceremos. Лирически есета за Куба“,
- 1920 — „Синята книга“,
- 1980 — „Триптих“,
- 1984 — „Гръм“,
- 1984 — „Цигански романс“,
- 1988 — „Земетресение“,
- 1989 — „Прощаване“,
- 2005 — „Страсти“, ISBN 95489548023
- 2006 – „Грешница - 1” – римейк
- 2008 – „Грешница – 2” - римейк
- 2009 - "Пиратски стихове " - посветена на любимия й внук Юсеф Ал-Ахмед и актьора Джони Деп.
- 2010 - “Арменска песен” на Ваня Петкова - на два езика. Посмъртно излeзe нова стихосбирка на Ваня Петкова. “Арменска песен” се появи в двуезично издание с марката на “Демакс” и съдействието на Aрменското посолство. Премиерата бе на 2 декември 2010 в Народната библиотека. Дъщерята на поетесата преводачката Оля Ал-Ахмед е съставител и автор на предговора, оформлението е на 14-годишния внук на Ваня Петкова - Юсеф.
Посмъртно излиза стихосбирката ѝ „Пиратски стихове“.[2] Нейни стихове са преведени на 12 езика, включително на японски и на арменски език.
Дъщеря на Ваня Петкова е преводачката от руски, английски и арабски език и PR - Оля Ал-Ахмед. Неин внук е малкият художник Юсеф Ал-Ахмед, безумно обичал баба си, и неин художник и творчески спътник в последните й 3 книги...
Ваня Петкова – космополитна, принадлежаща на три континента, с украинска графска кръв от Полтава и черкезка жилка по баща - Донски казак - генерал, с гръцко – турска кръв по майка, тя бе непокорна, неразбрана, скандална, справедлива, истинска, любяща - невероятно явление в съвременната българска поезия. Тя ще остане в паметта ни като една от даровитите и непокорни бунтарки, отстоявала през целия си живот принципите си за свободата, човешката солидарност и справедливост. Ваня Петкова остава завинаги като най-недостижимата и неповторима българска поетеса на любовна лирика !
„Ето - аз съм грешница. Казвам това, което мисля, целувам устни, които искам, и очи с цвят на езеро, и очи с цвят на лешници аз до дъно разплисквам. Ето, аз съм грешница.”
Сега тя е на „Сириус”... и литературното наследство, което тя ни остави за поколенията – са нейните послания към редица народи, а « писаното остава», и за това тя ще продължи да бъде в библиотеките, в учебниците, в сърцата ни! Дори и от «Сириус» тя вижда, че делото й продължава и всичко неиздадено, ще бъде издадено и читателите от различни националности и народности ще се докоснат до нейното слово и до нейният безсмъртен Дух !”, пише за своята майка Оля Ал-Ахмед
Източници
- ↑ Почина поетесата Ваня Петкова, Дарик нюз, 26 април 2009
- ↑ Погребват в бяло поетесата Ваня Петкова, в-к „Стандарт“, 28 април 2009