Минерални бани: Разлика между версии
м Робот Добавяне: war:Mineralni Bani |
м — <ref>Минерални бани е разположено в землището на село Брястово</ref> |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
⚫ | |||
{{Селище в България |
{{Селище в България |
||
| област = Хасково |
|||
| екатте = 48297 |
| екатте = 48297 |
||
| надм-височина = 260-280 |
| надм-височина = 260-280 |
||
Ред 8: | Ред 6: | ||
| сев-ширина = 41.933 |
| сев-ширина = 41.933 |
||
| изт-дължина = 25.350 |
| изт-дължина = 25.350 |
||
| площ = — <ref>Минерални бани е разположено в землището на село [[Брястово (Област Хасково)|Брястово]]</ref> |
|||
}} |
}} |
||
⚫ | |||
'''Минерални бани''' е [[село]] в [[Южна България]]. |
'''Минерални бани''' е [[село]] в [[Южна България]]. |
||
То е административен център на [[община Минерални бани]], [[Хасковска област]]. |
То е административен център на [[община Минерални бани]], [[Хасковска област]]. |
||
<!-- Някои от заглавията са скрити чрез командите за коментар ("<!--" и "-- >"). |
|||
За да ги покажете и добавите информация, премахнете тези команди, примерно: |
|||
== География == |
|||
--> |
|||
== География == |
== География == |
||
Ред 51: | Ред 46: | ||
<!-- === Кухня === --> |
<!-- === Кухня === --> |
||
== Бележки == |
|||
<references/> |
|||
== Външни препратки == |
== Външни препратки == |
Версия от 14:48, 6 декември 2010
Минерални бани | |
Общи данни | |
---|---|
Население | 1170 души[1] (15 март 2024 г.) |
Землище | — [2] km² |
Надм. височина | 270 m |
Пощ. код | 6343 |
Тел. код | +3593722 |
МПС код | Х |
ЕКАТТЕ | 48297 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Хасково |
Община – кмет | Минерални бани Мюмюн Искендер (ДПС; 2011) |
Минерални бани в Общомедия |
Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: форматиране. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
Минерални бани е село в Южна България. То е административен център на община Минерални бани, Хасковска област.
География
Село Минерални бани е разположено по северните склонове на Източните Родопи, в подножито на рида Мечковец от запад.
История
Природни забележителности на Минерални бани Връх Мечковец е висок 860 м. Югозападно от Мечковец е Иримийски връх-724 м. На юг от връх Мечковец е Калоянов връх. В миналото връх Мечковец е носел името Айдаа /Меча планина/. Ако се тръгне от с. Минерални бани за връх Мечковец, пътят минава през Аврамов камък в местността ”ШАРАПАНИТЕ”. Отдясно се вижда Ушестата чука и хълма “Гарваница”. От двете страни на този хълм има скални маси, които приличат на Заешки уши. Зад него са Голямото градище /557 м надморска височина/ и Малкото градище /472 м надморска височина/. До алпийския заслон има чешма, над която се виждат интересни скали, наречени Сфинкса и Сляпото куче. Заслонът някога е бил параклис.На запад е местността “Пожарището” с известната Момина скала.След тази местност се намира кладенецът Танти бунар-творение на природата в скалния масив. Непосрествено до скалата се издига връх “Калето”-с височина 757 м, на който има тракийска крепост. На запад от село Горно Брястово се намира връх “Света гора”-533 м и връх “Чала”-782 м. За връх “Мечковец” може да се тръгне и от село Горно Брястово, като се минава покрай големия дъб, Камения кладенец, местностите Караджовица и Мараница. Продължавайки към връх Мечковец, се преминава през Мандра чешма и Дилянкина чешма.
В южната част на рида “Мечковец”се намира интересен скален феномен. Той прилича на средновековен замък със здрави и стабилни кули. Там се намират останки от старо тракийско селище. На съседните скали се виждат трапецовидни култови ниши. Най–ярко се очертава скалата Заека. Други скали могат да бъдат оприличени на орел, куче и на човешки фигури.
При изкачването на в. Мечковец пред погледа на туриста се разкрива огромна панорама – контурите на гр. Хасково и гр. Димитровград. На юг като огромно огледало блести езерото на язовир Тракиец. Над язовира се очертава верига от Източните Родопи. На склон срещу село Тракиец, близо до язовира се вижда куполът на Текето, строено през втората половина на 15 век. /1478 г./. Текето е гробница-мавзолей на Осман – баба, който е бил водач на Джемаат /духовна мюсюлманска секта/.
Южно от връх “Мечковец” е Черната скала и връх “Купена”, на който като шапка стои скалата Калпак кая. На половин час път от връх “Купена” е Пробитият камък, а северно от него са Шилата-скали, чийто ръбове се издигат над околния горист терен.
През 50-те и 70-те години са направени масови залесявания с черен и бял бор, които на това място се развиват добре. Горите в района на Минерални бани са голямо богатство за хората. Те определят екологията на района и го предпазват от порои. Но годините отстъпват пред нашествието на хората и се превръщат в ниви и пасища. В околностите на Минерални бани има и други природни забележителности с познавателно значение за туристите
Културни и природни забележителности
В района на Минерелни бани, са запазени останките на антична и средновековна крепост от 2-14в. Тук е и Ангелов камък, от където прочутият войвода е защитил българското население с прочутата си точност в стрелбата и вяра в справедливостта.
Редовни събития
Други
Бележки
- ↑ www.grao.bg
- ↑ Минерални бани е разположено в землището на село Брястово