Волово: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Sherpa (беседа | приноси)
м площ = 14,958
Ред 1: Ред 1:
{{Селище в България
{{Селище в България
| област = Русе
| екатте = 12067
| екатте = 12067
| надм-височина = 240
| надм-височина = 240
Ред 7: Ред 6:
| сев-ширина = 43.533
| сев-ширина = 43.533
| изт-дължина = 25.800
| изт-дължина = 25.800
| площ = 14,958
}}
}}
'''Волово''' (старо име: '''Долна Манастирица''') е [[село]] в [[Северна България]].
То се намира в [[община Борово]], [[Област Русе]].


'''Волово''' (старо име: '''Долна Манастирица''') е [[село]] в [[Северна България]]. То се намира в [[община Борово]], [[Област Русе]].
<!-- Ако имате информация, моля добавете я след знака "равно" -->
<!-- Някои от заглавията са скрити чрез командите за коментар ("<!--" и "-- >").
За да ги покажете и добавите информация, премахнете тези команди, примерно:
== География ==
-->


== География ==
== География ==

Версия от 06:55, 10 декември 2010

Волово
Общи данни
Население129 души[1] (15 март 2024 г.)
8,63 души/km²
Землище14,958 km²
Надм. височина208 m
Пощ. код7175
Тел. код081462
МПС кодР
ЕКАТТЕ12067
Администрация
ДържаваБългария
ОбластРусе
Община
   кмет
Борово
Валентин Великов
(ГЕРБ; 2015)

Волово (старо име: Долна Манастирица) е село в Северна България. То се намира в община Борово, Област Русе.

География

История

Старото име на селото е Долна Манастирица - вероятно от съществувалия в миналото манастир на около един километър източно от селото.

Преди Освобождението през селото е минавал главният път от Русчук през Бяла (по моста на Кольо Фичето над река Янтра) за Търново. По време на Руско-турската освободителна война 1877/78 г., в селото е пребивавал щабът на Източния отряд на Руската армия.

След освобождението, поради слабата централна и местна власти, в гористите райони на североизточна България се разраства разбойническо движение на смесени турско-български чети. В Беленския регион по това време е върлувала такава чета под ръководството на Чолак Пехливан. Причаквали са и са ограбвали пътуващите по пътя търговци, селата и др. Местното население се организира и създава т.н. местни милиции за самозащита. По пътя между Русчук и Бяла се поставили постове за защита от разбойниците. Такъв пост е имало между село Долна Манастирица и село Обретеник на западния склон на един дол (наричан "Чолак дере"). В една студена дъждовна есенна нощ вратата на колибата, в която се топлели до огнището постовите, с трясък се отворила, появил се Чолакът с насочена пушка и им наредил да се предадат. От дъното на колибата, обаче, изтрещяла пушка и Чолакът изревал: "Аркадашлар, удариха ме. Не ме оставяйте на гяурите." Започнала престрелка, но накрая разбойниците се разбягали. На другия ден Чолакът бил закаран в Бяла и предаден на властите. Говори се, че по Чолака е стрелял дядо Бельо от село Брестовица, съседно на Волово. След ликвидирането на Чолака четата му прекратява набезите си в района. Тази история е предадена в пътеписите на Константин Иречек.

При избухването на Балканската война един човек от Долна Манастирица е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[2]

Културни и природни забележителности

Редовни събития

Други

Бележки

  1. www.grao.bg
  2. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.842.