Френсис Йънгхъзбанд

Френсис Едуард Янгхазбънд

Сър Френсис Едуард Янгхазбънд (на английски Francis Edward Younghusband) (31 май 1863 - 31 юли 1942) английски колониален деятел, ръководител на британска въоръжена експедиция в Тибет в началото на ХХ в.

Роден в градчето Муре, Северозападна Индия в семейство на британски колониален офицер. През 1876 постъпва в Клифтън колеж, а след завършването му, в Кралския военен колеж в Сандхърст. През 1882 завършва военното си образование, произведен е младши лейтенант и е назначен в 1-ви гвардейски драгунски полк в Делхи, Индия.

През 1886 пътешествал в Манчжурия. През 1887 пресича Китай от Пекин през Хами, Турфан, Аксу, Кашгар и Яркенд и достига до Сринагар в Кашмир, като по пътя провежда полеви изследвания в Памир и Каракорум. През следващите години извършва още две експедиции като продължава изследването на Каракорум и Памир и неведнъж се среща с руски изследователи в този район, в т.ч. с Бронислав Громбчевски. Със своята дейност Янгхазбънд в значителна степен допринася за разрастването на Памирско-тебетската криза в края на ХІХ в.

През 1903 вицекраля на Индия лорд Кързън упълномощава Янгхазбънд да провежда преговори с тибетската администрация по търговски въпроси и разрешаване на погранични спорове. Опитите му с мирни средства не довеждат до споразумения и англичаните под командването на генерал Д. Макдонълд извършват въоръжена атака, която също не успява. През 1904 Янгхазбънд възглавява нова британска военна експедиция, която завладява със сила свещения град на Тибет – Лхаса. Далай лама ХІІІ и дворът му бягат в Монголия, където търсят руска военна поддръжка, но поради външнополитически проблеми ( в разгара на Руско-японската война) Русия не откликва на молбите на тибетското правителство в емиграция. По същото това време останалите в Лхаса управници на Тибет са принудени да подпишат неравноправни търговски договори с Великобритания. За блестящо проведената военна операция Янгхъзбънд е посветен в рицарско звание.

През 1906-1909 продължава изследванията на Кашмир вече в качеството си на британски резидент.

През 1909 напуска военното поприще и се отдава на обществена и политическа дейност. Премества се в Лондон и участва в множество обществени движения. По-късно се отказва от политическа дейност, но продължава да остава патриот, сътрудничи с Кралското географско дружество (от 1919 е негов председател), способства и организира няколко британски експедиции в Хималаите и Тибет.

В напреднала възраст Янгхазбънд се отказва и от обществената си дейност и се отдава на религията. Организира Световен Конгрес на Религиите и до смъртта си на 31 юли 1942 е всецяло подвластен на религиозни учения - най-вече индийски религиозни учения.

Източници

• Магидович, И. П. и В. И. Магидович, Очерки по истории географических открытий, 3-то изд. в 5 тома, М., 1982-86 г. Т. 4 Географические открытия и исследования нового времени (ХІХ – начало ХХ в.), М., 1985 г. http://www.bookshunt.ru/b31133_ocherki_po_istorii_geograficheskih_otkritij_t.4
• Панайотов, И. и Р. Чолаков, Календар на географските открития и изследвания, София, 1989 г., стр. 101. http://www.hralupa.com/index.php?act=viewProd&productId=847

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Янгхазбенд, Фрэнсис“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​