Ми-34: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
MystBot (беседа | приноси)
м Робот Добавяне: fr:Mil Mi-34
м r2.5.2) (Робот Добавяне: es:Mil Mi-34
Ред 81: Ред 81:
[[de:Mil Mi-34]]
[[de:Mil Mi-34]]
[[en:Mil Mi-34]]
[[en:Mil Mi-34]]
[[es:Mil Mi-34]]
[[fr:Mil Mi-34]]
[[fr:Mil Mi-34]]
[[it:Mil Mi-34]]
[[it:Mil Mi-34]]

Версия от 13:40, 12 декември 2010

Мил Ми-34
Предназначение
Предназначение: лек учебно-спортен
Силова установка
Двигател (и):2 x “М-14В-26”
Мощност:2 x 325 к.с. ( 242 kW)
Тактико-технически данни
Височина: 2,80 м (до главата на носещия винт)
Дължина: 8,71 м.
Ширина: 1,42 м.
Диаметър на нос. винт: 10 м.
Диаметър на опаш. винт: 1,98 м.
Максимална скорост: 220 км/ч.
Крайсерска скорост: 180 км/ч.
Тегло (празен): 800 кг.
Макс. полетна маса: 1 350 кг.
Макс. полезен товар: 240 кг.
Макс. скороподемност: 10 м/с.
Далечина на полета: 500 км.
Далечина на полета (с доп. резервоари): н. д.
Екипаж:1
Въоръжение
Оръдие: няма
Ракети: няма


История

В средата на 60-те години на 20 век конструкторското бюро “Мил” започва работата по нов модел лек учебно-спортен хеликоптер, който да замени остарелите модели Ми-1 и Ми-2. При работата по модела са използвани множество технически новости. Моделът е обозначен като Ми-34. Първият опитен прототип извършва първия си полет през ноември 1986 г. Следващата година е построен втори опитен прототип, демонстриран на авиационното изложение в Бурже. В процесана работата по прототипите значително са разширени възможностите на машината.

Тактико-технически характеристики

Хеликоптерът Ми-34 е изпълнен по едновинтова носеща схема с рулеви винт, два роторно-бутални двигателя и шаси тип “шейна”.

Фюзелажът е изпълнен от алуминиеви сплави, като при изграждането му са използвани и композитни материали. Корпусът е с дължина – 8,71 м, ширина – 1,42 м и височина до главата на носещия винт – 2,8 м. Остъкляването на кабината осигурява на екипажа добра видимост. В предната ѝ част е разположена седалката на пилота. Зад пилота е разположен дву или триместна седалка за пасажери. Опашната част завършва със стреловиденв ертикален стабилизатор. Върху него е монтиран хоризонтален правоъгълен стабилизатор.

Шасито е от типа “щейна”, неприбиращо се по време на полет. Разстоянието между двата плаза на шасито е 2,06 м.

Носещият винт е четиривитлов с диаметър 10 м. Витлата са с правоъгълна форма, погледнати отгоре. Закрепени са шарнирно и са изпълнени изцяло от стъклопластика, подсилена с въглеродни влакна. Хордата им е 0,22 м. Рулевият винт е двувитлов с диаметър 1,98 м. Витлата му са с правоъгълна форма, погледнати странично. Имат хорда 0,1 м и са направени изцяло от стъклопластика.

Двигателят е десетцилиндров, звездообразен, бутален с въздушно охлаждане. Има мощност 325 к.с. (242 КВ). Монтиран е в централната част на корпуса. Автоматичен запуск на двигателя не е предвиден. Запускът става с чрез сгъстен въздух или специален външен токоизточник.

Трансмисията се състои от вертикален вал, главен редуктор, трансмисионен вал и опашен редуктор. Въздушната система се състои от една бутилка със сгъстен въздух (50 атм. налягане), разпределител и система от тръбопроводи до цилиндрите на двигателя. Разходът на гориво е 45 л/ч.

Смазочната система се състои от маслен резервоар, радиатор, маслени филтри, датчици и тръбопроводи. Охлажда се от вентилатори, разположени над двигателя, като същевременно с охлаждат и генератора и магнетите.

Горивната система се състои от един резервоар за гориво с вместимост 160 л. Резервоарът е изграден от специален каучук. Разположен е в централната част на фюзелажа, по двигателя.

Системата за управление е механична, максимално опростена. При учебните модели системата за управление е дублирана. Летателното оборудване включва автоматичен радиокомпас, радиовисотометър, авиохоризонт и УКВ радиостанция.

Хеликоптерът Ми-34 тежи празен 800 кг, а максималната му полетна маса достига до 1 350 кг. Максималната скорост достига до 220 км/ч, а крайсерската – 180 км/ч. Максимална скорост с опащката напред до 150 км/ч. Максималната скороподемност достига до 10 м/с. Далечината на полета достига максимум до 500 км.

Модификации

  • Ми-34 – базов модел на машината. Произведени са малък брой машини от авиационния завод в Арсениево.
  • Ми-34А – модификация с монтиран газотурбинен двигател "Allison".
  • Ми-34ВАЗ – гражданска модификация на М-34. Снабден с два турбо-бутални двигателя ВАЗ-430 (220 к.с.).
  • Ми-34М – усъвършенстван модел разузнавателен хеликоптер.
  • Ми-34П – патрулен хеликоптер за полицейски контрол на движението.
  • Ми-34С – модификация с монтиран един двигател M-14В-26В с мощност 325 к.с., товароподемност 1 450 кг., крайсерска скорост 170-190 км/ч. и радиус 360 км.
  • Ми-34Ц – модификация с възможност за превоз на четирима пасажери.
  • Ми-34УТ – учебно-трнировъчен хеликоптер с дублирано управление.
  • Ми-234 – експортен вариант на Ми-34ВАЗ.

Виж още