Вера Ацева: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 26: Ред 26:
[[Категория:Югославски партизани]]
[[Категория:Югославски партизани]]
[[Категория:Хора от Община Прилеп]]
[[Категория:Хора от Община Прилеп]]
[[Категория:Народни герои на Югославия]]


[[mk:Вера Ацева]]
[[mk:Вера Ацева]]

Версия от 07:08, 13 декември 2010

Вера Ацева
македонска партизанка

Родена
Починала

ПартияЮгославска комунистическа партия
НаградиПартизански възпоменателен медал 1941
Вера Ацева в Общомедия

Вера Ацева - Доста (Шаблон:Lang-mk) е югославска комунистическа партизанка и народен герой на Югославия.

Биография

Вера Ацева е родена на 24 ноември 1919 гoдина в село Ореовец край Прилеп. Братова внучка е на войводата от ВМОРО Мирче Ацев, а нейния брат Мирче Ацев е също югославски партизанин.

Вера Ацева става член на ЮКП през 1940 година и след разгрома на Кралска Югославия през Втората световна война се включва във въоръжената съпротива във Вардарска Македония. Избрана е за заместник-комисар по политическите въпроси на Първа македонско-косовска бригада, създадена през 1943 година. През август 1944 година става политически секретар на трети и четвърти областни комитети на Македонската комунистическа партия и участва на първото заседание на АСНОМ.

След формирането на Социалистическа Република Македония Вера Ацева влиза в управлението на държавата. Член е на правителството, на Федералния изпълнителен комитет, депутат в събранията на СР Македония и СФР Югославия. През 1948 година е кмет на Скопие. През 1960 година Вера Ацева влиза в конфликт с Лазар Колишевски, тогава секретар на съюза на комунистите на Македония. Обвинява го, че заедно с Видое Смилевски - Бато взимат неправомерни решения извън Изпълнителния комитет на СКМ. На заседание от 18 октомври 1960 година Александър Ранкович подкрепя Колишевски и Смилевски и Вера Ацева е принудена да се оттегли от управлението. Премества се да работи в Белград. Умира на 10 ноември 2006 година в Скопие.[1]

Бележки

  1. Народни хероји Југославије, „Младост“, Београд, 1975 година.