Луи XIII

Луи XIII
Крал на Франция и Навара
Луи XIII от Филип дьо Шампан
Управление	14 май 1610 – 14 май 1643
Коронация	17 октомври, 1610 Реймс
Наследил	Анри IV
Наследник	Луи XIV
Лични данни
Роден	27 септември 1601 Фонтенбло, Франция
Починал	14 май 1643 Париж, Франция
Погребан в	Базиликата Сен Дени, Франция
Пълно име	Извествен като Справедливия
Подпис
Семейство
Династия	Бурбони
Баща	Анри IV
Майка	Мария Медичи
Брак	Ана Австрийска (1601 – 1666)
Потомци	Луи XIV (1638 – 1715) Филип I Орлеански (1640 – 1701)
Луи XIII в Общомедия

Луи XIII (на френски: Louis), наричан Справедливия (27 септ. 1601-14 май 1643) - крал на Франция от 1610 г. Син на Анри IV и италианката Мария Медичи. Той е първороден син на баща си и дофин на Франция до 1610 г. Като малък Луи е привързан силно към баща си и ненавижда своята майка и любовникът и Кончино Кончини. След убийството на Анри IV на 14 май 1610 г. Луи се възкачва на френския престол. Става крал на 9 години, поради което до 1614 г. страната официално се управлява от регентски съвет, начело с кралицата-майка. В действителност Луи XIII рядко взема пряко участие в управлението, като го оставя в ръцете на Кончито Кончини (фаворит на майка му) до 1617. На 24 април 1617 г. по заповед на Луи неговият фаворит херцог дьо Люин убива Кончини, а майка му е заточена. Тогава управлението се поема от Шарл дьо Люин (1617-1621). През 1624 г. Луи назначава за свой пръв министър един политически гений Арман Жан дю Плеси, кардинал дьо Ришельо (1624-1642). Блестящия и енергичен кардинал ръководи администрацията на краля в продължение на 18 години и умира месеци преди самия Луи XIII. Именно Ришельо полага основите на абсолютната монархия във Франция. Хабсбургите в Испания и Австрия са унижени, изграден е военноморски флот, а благородниците са подчинени напълно на краля. Много от привилегиите на хугенотите са ограничени, а тяхната крепост Ла Рошел е превзета от кралската армия. Кралят прави всичко възможно да прекрати практиката, талантливите френски художници да учат в Италия. Луи възлага на Никола Пусен и Филип дьо Шампан да декорират Люксембургският дворец. Организирана е и администрацията на Нова Франция (Канада), където се заселват французи в Квебек.

Регентството на майка му довежда до разпиляване на парите, които баща му е успял да натрупа и е характерно с происпански външнополитически курс, израз на който са двете сватби през 1614 г. - Луи XIII се жени за испанската принцеса Ана Австрийска, а неговата сестра Елизабет Бурбонска за испанския крал Фелипе IV (Филип IV). Бракът на краля с Ана Австрийска обаче не е удачен нито в политически (происпанският курс не се нрави на повечето френски държавници), нито в личен план. През по-голямата част от съвместния си живот семейната двойка живее разделена, особено след двата аборта на кралицата през 1618 и 1630 г. До известна степен е случайност събирането им през 1637-1640 г., когато се раждат единствените две деца от брака - Луи, по-късно Луи XIV и Филип, по-късно херцог на Орлеан.

Луи XIII е скромен, тих и спокоен, дори деликатен човек, но волеви и безскрупулен, когато се наложи. Способен на внезапни и властни действия, той умее да преценява хората и ситуациите - една от дарбите му. Не е случайно, че въпреки многобройните опити да му се повлияе, той не премахва Ришельо от неговия ключов пост. По-скоро ленив, отколкото активен, болнав, но с типично кралски любими занимания - ръководство на военни действия и лов. Освен това обича изкуствата, занимава се (доста успешно) със занаяти. Той много добре съзнава отговорността на своята позиция и задълженията, които произтичат от нея.

Луи XIII, Ана Австрийска и престолонаследникът Луи

Макар и чрез министрите си, Луи XIII успява да съкрати силата на аристокрацията във Франция, и следователно да засили властта си; да наложи контрола си и над хугенотите, които чрез Нантския едикт от 1598 г. имат правото на вътрешни въоръжени сили и крепости (най-важната им крепост Ла Рошел е превзета през 1628 г.); да уреди по-добре финансирането на администрацията и събирането на данъците. По негово време Франция влиза в Тридесетгодишната война, сблъсква се с Испания за наследството на Юлих-Берг и Мантуа, окупира Каталония, печели победи над испанците, субсидира германските протестанти и шведския крал Густав Адолф против Хабсбургите. По този начин при управлението на Луи XIII се поставят основите на френския абсолютизъм и на хегемонията на Франция в Европа - и двете доведени до окончателен вид при сина му.

След двадесет години брак и четири аборта, Ана най-сетне ражда син дофина Луи, а две години по-късно и втори син Филип. Въпреки, че Ришельо ръководи държавата, Луи има и други фаворити. Единия от тях е херцог дьо Люин, който е приятел на младия Луи и негов съветник в началото на царуването му. Последният любимец на краля е маркиз дьо Сен-Марс (1639-1643), който е екзекутиран заради заговор с Испания по време на война. След смъртта на Луи, съпругата му Ана управлява като регент на 5 годишния Луи XIV. thumb|242px|right|Фаворитът на Луи - Хенри Коифиер де Рузе