Неохори (дем Аристотел): Разлика между версии
| Ред 37: | Ред 37: | ||
==История== |
==История== |
||
При заселването на славяните на Балканите източната част на Халкидика е пославянчена, като българският език се запазва до края на 19 век. Селото е основано около 1500 година. За пръв път е споменато в търговски договор от 1640 година, пазен днес в библиотеката на манастира [[Ивирон]]. Ново село е едно от 12-те мадемохорски села, които взимат участие в [[ |
При заселването на славяните на Балканите източната част на Халкидика е пославянчена, като българският език се запазва до края на 19 век. Селото е основано около 1500 година. За пръв път е споменато в търговски договор от 1640 година, пазен днес в библиотеката на манастира [[Ивирон]]. Ново село е едно от 12-те мадемохорски села, които взимат участие в [[Халкидическо въстание|гръцкото въстание]] на Халкидика през 1821 година под водачеството на [[Анастасиос Каратасос]] и [[Емануил Папас]].<ref>[http://www.arnaia.gr/index.php?option=com_content&task=view&id=39&Itemid=52 Δήμος Αρναίας]</ref> |
||
Според данни на хилендарски монаси до към средата на 19 век в Ново село и съседното [[Стратоники|Извор]] все още се говори български, а към 1900 година има отделни стари хора, които помнят българския език.<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_12.htm Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр.74-75.]</ref> А. Синве („[[Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique]]“) в 1878 година пише, че в Ново село (Novo Selo), Йерисовска епархия, живеят 420 гърци.<ref>[[:fr:s:Page:Les Grecs de l’Empire Ottoman.djvu/18|Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman : Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 34.]]</ref> В 1889 година [[Стефан Веркович]] ([[Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи]]) представя Ново село като българско село с една църква и училище.<ref>Веркович, Стефан. „Топографическо-этнографический очерк Македонии“. СПб, 1889, стр. 114 - 115.</ref> |
Според данни на хилендарски монаси до към средата на 19 век в Ново село и съседното [[Стратоники|Извор]] все още се говори български, а към 1900 година има отделни стари хора, които помнят българския език.<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_12.htm Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр.74-75.]</ref> А. Синве („[[Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique]]“) в 1878 година пише, че в Ново село (Novo Selo), Йерисовска епархия, живеят 420 гърци.<ref>[[:fr:s:Page:Les Grecs de l’Empire Ottoman.djvu/18|Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman : Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 34.]]</ref> В 1889 година [[Стефан Веркович]] ([[Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи]]) представя Ново село като българско село с една църква и училище.<ref>Веркович, Стефан. „Топографическо-этнографический очерк Македонии“. СПб, 1889, стр. 114 - 115.</ref> |
||
Версия от 08:50, 17 декември 2010
Тази статия е за селото в Халкидики. За други селища на име Ново село вижте Ново село. За други селища на име Неохори вижте Неохори.
Неохори или Ново село (Шаблон:Lang-el, Неохори, Неохори, катаревуса: Νεοχώριον, Неохорион, старо Νοβοσέλο, Ново село) е село в Егейска Македония, Гърция, част от дем Аристотел, област Централна Македония. Ново село има 852 жители (2001).
География
Неохори е разположено на 8 километра североизточно от демовия център Арнеа (Леригово) в южните поли на планината Пиявица (на гръцки Стратонико Орос).
История
При заселването на славяните на Балканите източната част на Халкидика е пославянчена, като българският език се запазва до края на 19 век. Селото е основано около 1500 година. За пръв път е споменато в търговски договор от 1640 година, пазен днес в библиотеката на манастира Ивирон. Ново село е едно от 12-те мадемохорски села, които взимат участие в гръцкото въстание на Халкидика през 1821 година под водачеството на Анастасиос Каратасос и Емануил Папас.[1]
Според данни на хилендарски монаси до към средата на 19 век в Ново село и съседното Извор все още се говори български, а към 1900 година има отделни стари хора, които помнят българския език.[2] А. Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Ново село (Novo Selo), Йерисовска епархия, живеят 420 гърци.[3] В 1889 година Стефан Веркович (Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи) представя Ново село като българско село с една църква и училище.[4]
Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Ново село живеят 500 жители гърци християни.[5]
В 1912 година, по време на Балканската война, в Ново село влизат гръцки части и след Междусъюзническата война в 1913 година остава в Гърция.
Бележки
- ↑ Δήμος Αρναίας
- ↑ Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр.74-75.
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman : Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 34.
- ↑ Веркович, Стефан. „Топографическо-этнографический очерк Македонии“. СПб, 1889, стр. 114 - 115.
- ↑ Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр.173
| |||||||||||||||||||||||||||||
