Данило II: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

Линейно

Версия от 15:17, 19 декември 2010

Данило II (сръбски: Свети Данило II српски) е сръбски архиепископ и светец на Сръбската православна църква.

Той е роден ок. 1270 г. На младини Данило получава добро образование и възпитание. Крал Стефан Милутин го кани в двора си, но той предпочита да се отдаде на Бога и се замонашава в Кончулския манастир в Поибрието. По-късно е игумен на Хилендарския манастир, а след това Бански и Хумски епископ. Впоследствие става рашки (сръбски) архиепископ със седалище в Маглич.

Данило II е плодотворен автор на многобройни жития и други ценни историко-литературни паметници. Борец срещу богомилската ерес, който се противопоставя ѝ на латинското църковно влияние в сръбските земи. Написва генеалогия на сръбските крале и светци.

Исторически сведения от легендарен характер му приписват помирението между кралете Стефан Драгутин и Стефан Милутин, както и това между Милутин и Стефан Дечански. Под негов надзор са построени Банския манастир и Дечани. Инициира и участва в обновяването на редица православни църкви. Умира по време на управлението на Стефан Душан в нощта между 19 и 20 декември 1338 година.

Православната църква почита паметта му на 20 декември по Григорианския календар и на 2 януари по Юлианския.

Изследвания

Наумов, А. Архиепископ Данило ІІ и нjегова доба. Београд, 1991.
Pantelic, B. The Architecture of Decani and the Role of Archbishop Danilo II. Wiesbaden, 2002.

Никодим

→

сръбски архиепископ (1324 – 1338)

→

Йоаникий II

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
 '''Данило II''' ''([[сръбски]]: Свети Данило II српски)'' е [[Сърбия|сръбски]] [[архиепископ]] и [[светец]] на [[Сръбска православна църква|Сръбската православна църква]].
-На млади години Данило получава добро образование и възпитание. [[Крал]] [[Стефан Милутин]] го кани в двора си, но той предпочита да се отдаде на [[Бог]]а и се замонашава в [[Кончулски манастир|Кончулския манастир]] в [[Поибрие]]то. По-късно е [[игумен]] на [[Хилендарски манастир|Хилендарския манастир]], а след това [[Бански манастир|Бански]] и [[Хум]]ски [[епископ]]. Впоследствие става рашки (сръбски) [[архиепископ]] със [[седалище]] в [[Маглич]].
+Той е роден ок. 1270 г. На младини Данило получава добро образование и възпитание. [[Крал]] [[Стефан Милутин]] го кани в двора си, но той предпочита да се отдаде на [[Бог]]а и се замонашава в [[Кончулски манастир|Кончулския манастир]] в [[Поибрие]]то. По-късно е [[игумен]] на [[Хилендарски манастир|Хилендарския манастир]], а след това [[Бански манастир|Бански]] и [[Хум]]ски [[епископ]]. Впоследствие става рашки (сръбски) [[архиепископ]] със [[седалище]] в [[Маглич]].
 Данило II е плодотворен [[автор]] на многобройни [[житие|жития]] и други ценни ''[[история|историко]]-[[литература|литературни]] [[паметник|паметници]]''. Борец срещу [[богомили|богомилската]] [[ерес]], който се противопоставя и&#768; на [[Католическа църква|латинското]] [[църква (институция)|църковно]] влияние в [[сръбски земи|сръбските земи]]. Написва [[генеалогия]] на сръбските крале и светци.