Уикипедия:Пясъчник: Разлика между версии
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 15: | Ред 15: | ||
}} |
}} |
||
'''{{flagicon| |
'''{{flagicon|ЕС}}''' '''Rest of the [[EU]]''' |
Версия от 15:30, 23 декември 2010
Пясъчникът на Уикипедия е мястото, където може да се експериментира как се редактира и форматира съдържанието на енциклопедията. На картинката отдолу са описани бутоните за редактиране. |
Повече информация можете да намерите в помощната страница Уикипедия:Режим на редактиране, а вие можете да ги изпробвате и сами, като щракнете за редактиране и след това натиснете Съхраняване.
14-а гренадирска СС дивизия (галицийска №1) (на немски: 14. Waffen-Grenadier-Division der SS (galizische Nr. 1)) е германска военна формация от Втората световна война, съставена предимно от доброволци с украински етнически произход от района на Галиция[1], а по-късно и словаци.[1][2] Създадена през април 1943 г. на основата на полицейски полк „Галиция“ и получава името доброволческа СС дивизия „Галиция“ (на немски: SS-Freiwilligen-Division Galizien).[3] Унищожена е по време на Лвовско-Сандомежката операция. Сформирана е отново и участва в бойни действия в Словакия, Югославия и Австрия, преди да бъде преименувана на 1-ва дивизия от Украинската национална армия. Предава се на Западните Съюзници на 10 май 1945 г. ПроизходСлед Първата световна война, разпадането на Австро-Унгария и Украинската война за независимост, територията на Галиция е включена в Полша. През 1929 г. в Източна Галиция е създадена Организацията на украинските националисти, която има тайни връзки с германския Абвер. Тя се дели на две фракции, по-умерената ОУН-М, водена от Андрий Мелник, и по-радикалната ОУН-Б водена от Степан Бандера. След разделянето на Полша между Германия и Съветския съюз съгласно условията на пакта Рибентроп-Молотов през 1939 г., територията на Източна Галиция е присъединена към Съветска Украйна.[4] Към 1940 г. полк „Бранденбург“ разполага с украинска рота (около 150 войника), които се обучават в Австрия. Тя носи кодовото име „Роланд“. Втора рота е сформирана от украинци от Галиция. Тя получава кодовото име „Найтингейл“. От тези две роти е сформиран 201-ви гвардейски батальон (на немски: Schutzmannschaft Batallion 201). По време на четирите години германската окупация са създадени още 11 такива батальона (с номера от 202 до 212).[4] Създаване на дивизиятаИдеята за организиране на доброволци от Галиция е предложена от германския управител на областта д-р Ото Вехтер. На 1 март 1943 г. той представя идеята си за сформиране на нова дивизия в Берлин пред Хайнрих Химлер. Химлер от своя страна дискутира въпроса с Адолф Хитлер и вземат решение за сформиране на дивизия с наборници и финансиране от областта и носеща името „Галиция“. На 28 март Химлер уведомява Вехтер, че може да пристъпи към реализиране на този план.[5] За обръщение към дивизията е предпочетено името „галицийска“/„Галиция“ вместо „украинска“/„Украйна“, за да подчертае австро-унгарското наследство.[6][7] Дейвид Марпълс предполага, че подразделението е наречено „Галиция“, или за да се гарантира по-строг германски контрол или за да се избегне директната употреба на термина „украински“.[8] Вехтер се обръща към Украинския централен комитет, ръководен от Владимир Кубийович, който подкрепя идеята за формирането на дивизията.[9][10] Германците правят две политически отстъпки. Предвидено е, че дивизията няма да се използва за срещу Западните Съюзници и ще се използва изключително за „борба с болшевиките“. Другата отстъпка е интегрирането на християнските (предимно от Украинската гръкокатолическа църква и украински православни) капелани, на които е позволено да функционират в рамките на формацията. Във Вафен-СС другите изключения са босненската дивизия и бригада „Валония“. Последното условие е установено по настояване на организаторите на дивизията, за да се сведе до минимум рискът от деморализация и разпространение на нацистка идеология сред войниците.[11][посочете страница] В действителност, нацистката индоктринация отсъства в дивизията.[12] Създаването на чуждестранни отряди на СС за борба с комунизма е извършвано и преди. Създавани са френски, фламандски, валонски, холандски, латвийски, естонски, хърватски и беларуски формации.[13] Създаването на украинска дивизия на СС е възприето от мнозина в Украйна като стъпка към постигането на украинска независимост и привлича много доброволци. Дивизията се радва на подкрепата на множество политически и религиозни групи в западноукраинската общност. Главният организатор на дивизията и най-високопоставеният украински офицер Дмитрий Палиев е бивш лидер на малка легална политическа партия във Втората полска република. Много от неговите колеги са бивши членове на предвоенния умерен Украински национал-демократичен алианс[14][15], който се противопоставя на авторитарната ОУН. Дивизията получава морална подкрепа от офицери изгнаници от съюзената с Полша Украинска народна република, като генерал Михайло Омелянович-Павленко.[12] Получава силна подкрепена и от умерената фракция на ОУН на Андрей Мелник, която вижда в дивизията противовес на Украинската въстаническа армия, където влиянието на ОУН на Степан Бандера доминира.[12] ОУН-Б се противопоставя на идеята за създаване на дивизията, защото не е под техен контрол. В своята пропаганда твърди, че дивизията ще се използва от германците като пушено месо.[16] Въпреки това, тя не пречи на нейното формиране и изпраща свои членове в състава ѝ, за да получат военна подготовка. Някои от тях заемат видни позиции в дивизията. Въпреки това ОУН-Б не успява да получи контрол над дивизията.[12] Дивизията има подкрепата както на Украинската гръкокатолическа църква, така и на Украинската автокефална православна църква. В състава на дивизията е сина на Мстислав Скрипник, православния епископ на Киев.[12] Командири и личен съставДивизия „Галиция“ е командвана от германски, австрийски и украински офицери.[17] Обучението за новобранците започва в рамките на учебен батальон за специални цели на СС (на немски: SS-Ausbildungs-Battalion z.b.V), командван от СС щурмбанфюрер Бернард Бартлет. Назначен да контролира формирането на дивизията, е обергрупенфюрер Валтер Шимана (до октомври 1943 г.). Шимана не става командир на дивизията, тъй като до момента на заминаването му тя все още е с размер на батальон, в чийто състав е основно обучаващ се персонал. На 20 ноември 1943 г. ръководството поема бригадефюрер от СС Фриц Фрайтаг.[17] Хауптман Волф Дитрих Хайке (временно командирован от Вермахта) е началник на щаба от януари 1944 г. Всички командири на полкове са германци. Общо 81 999 мъже се записват за служба в дивизията. От тях 42 000 са призовани по време на първата фаза на вербуване, която се провежда през май и юни 1943 г. От тях 27 000 са счетени за годни за военна служба, а 13 000 са зачислени.[18] За да се повишат цифрите за набиране, минималното изискване за височина е намалено от 1,65 m на 1,61 m. Боен пътАнтипартизански действия с бойна група БайерсдорфВ средата на февруари 1944 г. дивизията получава заповед да сформира бойна група, под името Байерсдорф, за действия срещу съветските и полските партизани. Действа в района на Замошч заедно с елементи от 5-и полк, докато елементи от 4-и полк са изпратени в района на Броди. Бойната група изпълнява задълженията си достатъчно добре и получава рядката похвала на германския фелдмаршал Валтер Модел.[19] БроудиПрез юли дивизията е изпратена в района на Броди, където се водят тежки боеве, и е придадена към 13-ти армейски корпус.[11][посочете страница] Заедно с шест непълни немски пехотни дивизии, Галиция отговаря за задържането на фронт с приблизителна дължина от 80 km.[11][посочете страница] На 8 юли 13 -ти корпус е прехвърлен към 1-ва танкова армия.[11][посочете страница] Галицийската дивизия е поставена в резерв. Разположени в Броуди са 29-и, 30-ти, 31-ви полк на дивизията, фузилиерски и инженерен батальон и нейния артилерийски полк. 14-и полеви заместващ батальон на СС е разположен на 24 km зад другите части.[20] На 13 юли съветските войски под командването на маршал Иван Конев започват атаката си. До следващия ден те разбиват германска дивизия на север от 13-ти корпус и отблъскват опит за германска контраатака. На 15 юли 1-ва и 8-а танкова дивизия заедно с 30-ти полк от дивизия „Галиция“ са разгърнати в контраатака срещу проникването на съветските войски в района на Колтив. Съветската 2-ра въздушна армия в рамките на пет часа извършва 3288 самолетни полета и хвърля 102 тона бомби върху тях по време на контраатаката.[11][посочете страница] На 18 юли полевият заместващ батальон на дивизията успява да избегне обкръжение. Според командира на батальона 11 офицери, 54 подофицери и 954 успяват да се избягат на запад към 21 юли 1944 г. Останалата част от 13-ти корпус, състоящ се от над 30 000 германски и украински войници, е обкръжен в района на Броуди.[20] В рамките на обкръжението галицийските войски имат задача да защитят източния периметър близо до Подгорецки замък, град Подхирци и Олеско.[20] На 19 юли съветските войски съсредоточават атаката си срещу обкръжението в района, който смятат за най-слаб, този на сравнително неопитната Галицийска дивизия.[20] 29-и и 30-ти полк от дивизията, подкрепяни от артилерийския полк на дивизията, оказват неочаквано яростна съпротива. Контролът над Подхирци се сменя неколкократно, преди съпротивата на галицийците да бъде преодоляна в късния следобед. При Олеско голяма съветска атака използваща танкове Т-34 е отблъсната от дивизионните фузилиерски и инженерен батальон.[20] На 20 юли опитът на обкръжените германски дивизии да пробият се проваля въпреки ранните успехи.[20] До този момент 30-ти и 31-ви полк на дивизията са унищожени по време на боевете. Втори опит за пробив започва в 1:00 на 21 юли и завършва отново неуспех. На запад германски танково-гренадирски полк успява да пробие съветските линии и за кратко установява контакт с обкръжените войски край Броуди. Преди да бъде отблъснат полкът спасени са около 3400 войници, от които 400 галицийци.[20] До края на деня, под натиска на съветските атаки, дивизията се разпада.[20] Командирът Фриц Фрайтаг се отказва от командването и постановява, че в последвалия опит за пробив оцелелите ще се спасяват поотделно. Той и неговият щаб сформират бойна група и се отправят на юг, изоставяйки дивизията.[20] Някои украински щурмови групи остават непокътнати, други се присъединяват към германски формации, бягат или са унищожени. Украинският 14-и фузилиерски батальон, който до голяма степен се е разпаднал, формира тила на остатъците от 13-ти корпус. Заемайки град Билий Камин дава възможност на известен брой оцелели да избягат на юг и успява да устои на няколко съветски опита да завладеят града. До вечерта на 21 юли батальонът остава единствената непокътната единица северно от река Буг.[20] В ранната сутрин на 22 юли 14-и фузилиерски батальон изоставя Биле Камин. Към този момент обкръжението е с размери само 6 на 8 километра. Германските и галицийските войници са инструктирани да атакуват с всичко, което разполагат и да се придвижват напред, докато не пробият или са унищожени.[20] Усилията им са достатъчни да преодолеят съпротивата на съветската 91-ва танкова бригада и пехотна ѝ подкрепа, и да избягат с хиляди. Останалата част от обкръжението е унищожено до вечерта на 22 юли.[20] Въпреки тежките боеве, дивизията запазва своята дисциплина и някои от нейните членове в крайна сметка успяват да пробият обкръжението. От приблизително 11 000 галицийски войници, разположени в Броуди, около 3000 успяват почти веднага да влязат отново в дивизията. Приблизително 7400 са отбелязани като изчезнали по време на битка. Използвана литература
Бележки
[[Категория:Военни формирования формирани през 1943 година]] [[Категория:Дивизии на Вафен-СС]] Rest of the EU |