Уикипедия:Пясъчник: Разлика между версии

Редактиране
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
C philev (беседа | приноси)
923 редакции
Редакция без резюме
C philev (беседа | приноси)
923 редакции
Редакция без резюме
Ред 15: Ред 15:
}}
}}


'''{{flagicon|European Union}}''' '''Rest of the [[EU]]'''
'''{{flagicon|ЕС}}''' '''Rest of the [[EU]]'''

Версия от 15:30, 23 декември 2010

Пясъчникът на Уикипедия е мястото, където може да се експериментира как се редактира и форматира съдържанието на енциклопедията. На картинката отдолу са описани бутоните за редактиране.

Повече информация можете да намерите в помощната страница Уикипедия:Режим на редактиране, а вие можете да ги изпробвате и сами, като щракнете за редактиране и след това натиснете Съхраняване.

14-а гренадирска СС дивизия (галицийска №1)
14. Waffen-Grenadier-Division der SS (galizische Nr. 1)
Символ на 14-а гренадирска СС дивизия
Информация
Активна28 април 1943 – 15 април 1945 г.
ДържаваГермания Германия
Клонпехота
Типгренадирска дивизия
Битки/войниВтора световна война
Пясъчник в Общомедия

14-а гренадирска СС дивизия (галицийска №1) (на немски: 14. Waffen-Grenadier-Division der SS (galizische Nr. 1)) е германска военна формация от Втората световна война, съставена предимно от доброволци с украински етнически произход от района на Галиция[1], а по-късно и словаци.[1][2] Създадена през април 1943 г. на основата на полицейски полк „Галиция“ и получава името доброволческа СС дивизия „Галиция“ (на немски: SS-Freiwilligen-Division Galizien).[3] Унищожена е по време на Лвовско-Сандомежката операция. Сформирана е отново и участва в бойни действия в Словакия, Югославия и Австрия, преди да бъде преименувана на 1-ва дивизия от Украинската национална армия. Предава се на Западните Съюзници на 10 май 1945 г.

Произход

След Първата световна война, разпадането на Австро-Унгария и Украинската война за независимост, територията на Галиция е включена в Полша. През 1929 г. в Източна Галиция е създадена Организацията на украинските националисти, която има тайни връзки с германския Абвер. Тя се дели на две фракции, по-умерената ОУН-М, водена от Андрий Мелник, и по-радикалната ОУН-Б водена от Степан Бандера. След разделянето на Полша между Германия и Съветския съюз съгласно условията на пакта Рибентроп-Молотов през 1939 г., територията на Източна Галиция е присъединена към Съветска Украйна.[4]

Към 1940 г. полк „Бранденбург“ разполага с украинска рота (около 150 войника), които се обучават в Австрия. Тя носи кодовото име „Роланд“. Втора рота е сформирана от украинци от Галиция. Тя получава кодовото име „Найтингейл“. От тези две роти е сформиран 201-ви гвардейски батальон (на немски: Schutzmannschaft Batallion 201). По време на четирите години германската окупация са създадени още 11 такива батальона (с номера от 202 до 212).[4]

Създаване на дивизията

Плакат за набиране на персонал на галицийска дивизия, 1943 г.

Идеята за организиране на доброволци от Галиция е предложена от германския управител на областта д-р Ото Вехтер. На 1 март 1943 г. той представя идеята си за сформиране на нова дивизия в Берлин пред Хайнрих Химлер. Химлер от своя страна дискутира въпроса с Адолф Хитлер и вземат решение за сформиране на дивизия с наборници и финансиране от областта и носеща името „Галиция“. На 28 март Химлер уведомява Вехтер, че може да пристъпи към реализиране на този план.[5]

За обръщение към дивизията е предпочетено името „галицийска“/„Галиция“ вместо „украинска“/„Украйна“, за да подчертае австро-унгарското наследство.[6][7] Дейвид Марпълс предполага, че подразделението е наречено „Галиция“, или за да се гарантира по-строг германски контрол или за да се избегне директната употреба на термина „украински“.[8]

Вехтер се обръща към Украинския централен комитет, ръководен от Владимир Кубийович, който подкрепя идеята за формирането на дивизията.[9][10]

Германците правят две политически отстъпки. Предвидено е, че дивизията няма да се използва за срещу Западните Съюзници и ще се използва изключително за „борба с болшевиките“. Другата отстъпка е интегрирането на християнските (предимно от Украинската гръкокатолическа църква и украински православни) капелани, на които е позволено да функционират в рамките на формацията. Във Вафен-СС другите изключения са босненската дивизия и бригада „Валония“. Последното условие е установено по настояване на организаторите на дивизията, за да се сведе до минимум рискът от деморализация и разпространение на нацистка идеология сред войниците.[11][посочете страница] В действителност, нацистката индоктринация отсъства в дивизията.[12]

Създаването на чуждестранни отряди на СС за борба с комунизма е извършвано и преди. Създавани са френски, фламандски, валонски, холандски, латвийски, естонски, хърватски и беларуски формации.[13] Създаването на украинска дивизия на СС е възприето от мнозина в Украйна като стъпка към постигането на украинска независимост и привлича много доброволци.

Дивизията се радва на подкрепата на множество политически и религиозни групи в западноукраинската общност. Главният организатор на дивизията и най-високопоставеният украински офицер Дмитрий Палиев е бивш лидер на малка легална политическа партия във Втората полска република. Много от неговите колеги са бивши членове на предвоенния умерен Украински национал-демократичен алианс[14][15], който се противопоставя на авторитарната ОУН. Дивизията получава морална подкрепа от офицери изгнаници от съюзената с Полша Украинска народна република, като генерал Михайло Омелянович-Павленко.[12] Получава силна подкрепена и от умерената фракция на ОУН на Андрей Мелник, която вижда в дивизията противовес на Украинската въстаническа армия, където влиянието на ОУН на Степан Бандера доминира.[12]

ОУН-Б се противопоставя на идеята за създаване на дивизията, защото не е под техен контрол. В своята пропаганда твърди, че дивизията ще се използва от германците като пушено месо.[16] Въпреки това, тя не пречи на нейното формиране и изпраща свои членове в състава ѝ, за да получат военна подготовка. Някои от тях заемат видни позиции в дивизията. Въпреки това ОУН-Б не успява да получи контрол над дивизията.[12]

Дивизията има подкрепата както на Украинската гръкокатолическа църква, така и на Украинската автокефална православна църква. В състава на дивизията е сина на Мстислав Скрипник, православния епископ на Киев.[12]

Командири и личен състав

Ханс Франк и д-р Хофстетер от влизат в украинска гръкокатолическа църква преди набора на доброволци в Санок, 1943 г.

Дивизия „Галиция“ е командвана от германски, австрийски и украински офицери.[17] Обучението за новобранците започва в рамките на учебен батальон за специални цели на СС (на немски: SS-Ausbildungs-Battalion z.b.V), командван от СС щурмбанфюрер Бернард Бартлет. Назначен да контролира формирането на дивизията, е обергрупенфюрер Валтер Шимана (до октомври 1943 г.). Шимана не става командир на дивизията, тъй като до момента на заминаването му тя все още е с размер на батальон, в чийто състав е основно обучаващ се персонал. На 20 ноември 1943 г. ръководството поема бригадефюрер от СС Фриц Фрайтаг.[17] Хауптман Волф Дитрих Хайке (временно командирован от Вермахта) е началник на щаба от януари 1944 г. Всички командири на полкове са германци.

Първите украински доброволци от дивизия „Галиция“, маршируващи в Санок извън съдебната палата, май 1943 г.

Общо 81 999 мъже се записват за служба в дивизията. От тях 42 000 са призовани по време на първата фаза на вербуване, която се провежда през май и юни 1943 г. От тях 27 000 са счетени за годни за военна служба, а 13 000 са зачислени.[18] За да се повишат цифрите за набиране, минималното изискване за височина е намалено от 1,65 m на 1,61 m.

Войници от 14-а СС дивизия с противотанково оръдие PaK 38 на Източния фронт, март 1944 г.

Боен път

Антипартизански действия с бойна група Байерсдорф

В средата на февруари 1944 г. дивизията получава заповед да сформира бойна група, под името Байерсдорф, за действия срещу съветските и полските партизани. Действа в района на Замошч заедно с елементи от 5-и полк, докато елементи от 4-и полк са изпратени в района на Броди. Бойната група изпълнява задълженията си достатъчно добре и получава рядката похвала на германския фелдмаршал Валтер Модел.[19]

Броуди

През юли дивизията е изпратена в района на Броди, където се водят тежки боеве, и е придадена към 13-ти армейски корпус.[11][посочете страница] Заедно с шест непълни немски пехотни дивизии, Галиция отговаря за задържането на фронт с приблизителна дължина от 80 km.[11][посочете страница] На 8 юли 13 -ти корпус е прехвърлен към 1-ва танкова армия.[11][посочете страница] Галицийската дивизия е поставена в резерв. Разположени в Броуди са 29-и, 30-ти, 31-ви полк на дивизията, фузилиерски и инженерен батальон и нейния артилерийски полк. 14-и полеви заместващ батальон на СС е разположен на 24 km зад другите части.[20]

На 13 юли съветските войски под командването на маршал Иван Конев започват атаката си. До следващия ден те разбиват германска дивизия на север от 13-ти корпус и отблъскват опит за германска контраатака. На 15 юли 1-ва и 8-а танкова дивизия заедно с 30-ти полк от дивизия „Галиция“ са разгърнати в контраатака срещу проникването на съветските войски в района на Колтив. Съветската 2-ра въздушна армия в рамките на пет часа извършва 3288 самолетни полета и хвърля 102 тона бомби върху тях по време на контраатаката.[11][посочете страница] На 18 юли полевият заместващ батальон на дивизията успява да избегне обкръжение. Според командира на батальона 11 офицери, 54 подофицери и 954 успяват да се избягат на запад към 21 юли 1944 г. Останалата част от 13-ти корпус, състоящ се от над 30 000 германски и украински войници, е обкръжен в района на Броуди.[20]

В рамките на обкръжението галицийските войски имат задача да защитят източния периметър близо до Подгорецки замък, град Подхирци и Олеско.[20] На 19 юли съветските войски съсредоточават атаката си срещу обкръжението в района, който смятат за най-слаб, този на сравнително неопитната Галицийска дивизия.[20] 29-и и 30-ти полк от дивизията, подкрепяни от артилерийския полк на дивизията, оказват неочаквано яростна съпротива. Контролът над Подхирци се сменя неколкократно, преди съпротивата на галицийците да бъде преодоляна в късния следобед. При Олеско голяма съветска атака използваща танкове Т-34 е отблъсната от дивизионните фузилиерски и инженерен батальон.[20]

На 20 юли опитът на обкръжените германски дивизии да пробият се проваля въпреки ранните успехи.[20] До този момент 30-ти и 31-ви полк на дивизията са унищожени по време на боевете. Втори опит за пробив започва в 1:00 на 21 юли и завършва отново неуспех. На запад германски танково-гренадирски полк успява да пробие съветските линии и за кратко установява контакт с обкръжените войски край Броуди. Преди да бъде отблъснат полкът спасени са около 3400 войници, от които 400 галицийци.[20] До края на деня, под натиска на съветските атаки, дивизията се разпада.[20] Командирът Фриц Фрайтаг се отказва от командването и постановява, че в последвалия опит за пробив оцелелите ще се спасяват поотделно. Той и неговият щаб сформират бойна група и се отправят на юг, изоставяйки дивизията.[20] Някои украински щурмови групи остават непокътнати, други се присъединяват към германски формации, бягат или са унищожени. Украинският 14-и фузилиерски батальон, който до голяма степен се е разпаднал, формира тила на остатъците от 13-ти корпус. Заемайки град Билий Камин дава възможност на известен брой оцелели да избягат на юг и успява да устои на няколко съветски опита да завладеят града. До вечерта на 21 юли батальонът остава единствената непокътната единица северно от река Буг.[20]

В ранната сутрин на 22 юли 14-и фузилиерски батальон изоставя Биле Камин. Към този момент обкръжението е с размери само 6 на 8 километра. Германските и галицийските войници са инструктирани да атакуват с всичко, което разполагат и да се придвижват напред, докато не пробият или са унищожени.[20] Усилията им са достатъчни да преодолеят съпротивата на съветската 91-ва танкова бригада и пехотна ѝ подкрепа, и да избягат с хиляди. Останалата част от обкръжението е унищожено до вечерта на 22 юли.[20]

Въпреки тежките боеве, дивизията запазва своята дисциплина и някои от нейните членове в крайна сметка успяват да пробият обкръжението. От приблизително 11 000 галицийски войници, разположени в Броуди, около 3000 успяват почти веднага да влязат отново в дивизията. Приблизително 7400 са отбелязани като изчезнали по време на битка.

Използвана литература

  • Williamson, Gordon. The SS: Hitler's Instrument of Terror. Amber Books Ltd, 1994. (на английски)
  • Rikmenspoel, Marc J. Waffen-SS Encyclopedia. Aberjona Press, 2004. ISBN 0971765081. (на английски)
  • Хаусер, Паул. СС войските в бой. „Прозорец“ ЕООД, 2019. ISBN 978-619-243-001-6. (на български)
  • Littlejohn, David. Foreign Legions of the Third Reich: Poland, the Ukraine, Bulgaria, Rumania, Free India, Estonia, Latvia, Lithuania, Finland and Russia. R James Bender Pub, 1987. ISBN 091213836X. (на английски)
  • Wolf-Dietrich, Hajke. The Ukrainian Division „Galicia“. Toronto : Shevchenko Scientific Society, 1970. (на английски)
  • Idzio, V. Ukrains'ka Povstans'ka Armiya – zhidno zi svidchenniamy nimetskykh ta radians'kykh arkhiviv. Lviv, 2005. (на украински)
  • Marples, David R. Heroes and Villains: Creating National History in Contemporary Ukraine. Central European University Press, 2007. ISBN 9637326987. (на английски)
  • Subtelny, Orest. Ukraine: a History. Toronto, Ontario, Canada, Toronto: University of Toronto Press, 1988. ISBN 978-0-8020-5808-9. (на английски)
  • Armstrong, John A. Ukrainian Nationalism. New York: Columbia University Press, 1963. (на английски)
  • Mazower, Mark. Hitler's Empire: How the Nazis Ruled Europe. Penguin Press, 2008. ISBN 014311610X. (на английски)
  • Logusz, Michael O. Galicia Division: The Waffen-SS 14th Grenadier Division, 1943 – 1945. Altglen, Pennsylvania, Schiffer Publishing, 1997. ISBN 0-7643-0081-4.
  • Snyder, Timothy. The Reconstruction of Nations: Poland, Ukraine, Lithuania, Belarus, 1569 – 1999. Yale University Press, 2004. ISBN 030010586X. (на английски)
  • Mitcham, Samuel. The German Defeat in the East, 1944 – 45. Stackpole Books, 2007. (на английски)

Бележки

  1. ↑ а б Williamson 1994, с. 123 – 124.
  2. ↑ Rikmenspoel 2004, с. 90.
  3. ↑ Хаусер 2019, с. 423.
  4. ↑ а б Littlejohn 1987, с. 40 – 42.
  5. ↑ Logusz 1997, с. 51 – 52.
  6. ↑ Idzio 2005, с. 83.
  7. ↑ Logusz 1997, с. 81.
  8. ↑ Marples 2007, с. 184.
    The title „Halychyna“ (Galicia) was used either because the Germans wished to avoid direct use of the more inflammatory „Ukrainian“ or to ensure tighter German control.
  9. ↑ Subtelny 1988, с. 457.
  10. ↑ Logusz 1997, с. 58.
  11. ↑ а б в г д Logusz 1997.
  12. ↑ а б в г д Armstrong 1963, с. 170 – 175.
  13. ↑ Mazower 2008, с. 454 – 460.
  14. ↑ Snyder 2004, с. 218.
  15. ↑ Armstrong 1963, с. 18 – 19.
    Армстронг споменава за Украинския национал-демократичен алианс: „определено демократичен характер, с различни количества католическа, либерална и социалистическа идеология, вградени в програмата му“
  16. ↑ Logusz 1997, с. 62.
    В статия публикувана от ОУН-Б: „нямаме никакви съмнения, че се формира не украински, а германски колониален елемент. Отношението на украинската нация към нея е, както и към всички предишни германски експерименти – отрицателно.“
  17. ↑ а б Mitcham 2007, с. 162.
  18. ↑ Logusz 1997, с. 75.
  19. ↑ Mitcham 2007, с. 74.
  20. ↑ а б в г д е ж з и к л м Mitcham 2007, с. 74 – 86.

[[Категория:Военни формирования формирани през 1943 година]] [[Категория:Дивизии на Вафен-СС]]

Rest of the EU

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Уикипедия:Пясъчник&oldid=3694037“.