Румънски език: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
SieBot (беседа | приноси)
м Робот Добавяне: tg:Забони руминӣ
Cmrlbg1 (беседа | приноси)
Редакция без резюме
Ред 15: Ред 15:
}}
}}


'''Румънският език''' (наричан и '''дакорумънски език''', самоназвание: română {{IPA|[roˈmɨnə]}}, букв. „румънски“, или românește {{IPA-0|[romɨˈneʃte]}}, букв. „по румънски“) е [[Романски езици|романски език]], говорен от около 26 милиона души в [[Румъния]], [[Молдова]], [[Сърбия]], [[Украйна]], [[Атон]] и други. Официален език е на Република Румъния, Република Молдова, автономната област [[Войводина]] и [[Европейски съюз|Европейския съюз]].
'''Румънският език''' (наричан и '''дакорумънски език''', самоназвание: română {{IPA|[roˈmɨnə]}}, букв. „румънски“, или românește {{IPA-0|[romɨˈneʃte]}}, букв. „по румънски“, „като румънците“) е [[Романски езици|романски език]], говорен от около 26 милиона души в [[Румъния]], [[Молдова]], [[Сърбия]], [[Украйна]], [[Атон]] и други. Официален език е на Република Румъния, Република Молдова, автономната област [[Войводина]] и [[Европейски съюз|Европейския съюз]].
[[Файл:Romania Graiuri.jpg|thumb|left|right|Румънски език]]
[[Файл:Romania Graiuri.jpg|thumb|left|right|Румънски език]]



Версия от 03:45, 24 декември 2010

Румънски език
limba română [ˈlimba roˈmɨnə]
СтранаРумъния, Молдова,
Украйна и други
Говорещи26 000 000
Писменостлатиница
Систематизация по Ethnologue
-Индоевропейски
.-Романски
..-Източноромански
...→Румънски
Официално положение
Официален вРумъния, Молдова,
Войводина (част от Сърбия),
Европейски съюз
РегулаторAcademia Română
Кодове
ISO 639-1ro
ISO 639-2ron
ISO 639-3RUM
Карта на географското разпространение на румънския език
Румънски език в Общомедия

Румънският език (наричан и дакорумънски език, самоназвание: română [roˈmɨnə], букв. „румънски“, или românește [romɨˈneʃte], букв. „по румънски“, „като румънците“) е романски език, говорен от около 26 милиона души в Румъния, Молдова, Сърбия, Украйна, Атон и други. Официален език е на Република Румъния, Република Молдова, автономната област Войводина и Европейския съюз.

Румънски език

История

До 16 век румънците използват като официален език старобългарския и среднобългарския, а кирилицата - до средата на 19 век, когато по политически причини е въведена видоизменена латиница, въпреки изпитаното българско влияние в румънския език. До обединението на Влашко и Молдова азбука в дунавските княжества е румънската кирилица.

Според изследване, проведено от университета Ка Фоскари във Венеция (Università Ca' Foscari di Venezia) и италианското министерство на унивеситетите и научните изследвания (Ministero dell'Università e della Ricerca Scientifica),[1] [2], речниковият състав на съвременния румънски език съдържа около 90% елементи от латинския език, докато преди независимостта на Румъния през 1861, латинската лексика в писмения език е едва 20%, като остатъкът са производни думи или заемки от български, новогръцки, унгарски, турски или албански.

Според друго изследване, [3] румънската лексика съдържа 71,66% латински елементи (от които само 30,33% са собствени, а останалото е адаптация предимно на френски, латински и италиански думи), 14,17% славянски (български или руски) елементи, 3,91% собствени румънски словосъчетания, 2,71% думи с неясен произход, 2,47% немски думи, 1,7% новогръцки адаптации, 1,43% унгарски адаптации, 0,73% турски думи, а останалото е от дакийския език.

Граматика

Румънският език е просъществувал дълго време съвместно с останалите балкански езици (албански, български, гръцки) и споделя техните основни особености - балканизми, които го отличават от останалите романски езици. Това са:

  • задпоставена членна форма на съществителните имена;
  • замяна на родителния падеж с дателен;
  • сложна система от аналитични форми за бъдеще време;
  • удвояване на прякото допълнение.

Румънският език притежава падежна система, изразена главно във формално отношение чрез склоняем задпоставен член, три рода: мъжки, женски и среден, пет падежа: именителен, родителен, дателен, винителен, звателен и сложна система за образуване на бъдеще време. В това отношение се различава от останалите романски езици по това, че именното му склонение се е изменило най-малко в сравнение с латинския. Това се дължи вероятно на изолираното му положение спрямо останалите романски езици.

Фонетични особености

По-важни отличителни черти на румънския са:

  • наличие на фонеми ă (= ъ), â, î (= ы);
  • наличие на двугласни ea, oa: ceară < лат. cera "восък", soare < лат. sole "слънце";
  • „йекане“ в началото на думата: iarbă < лат. herba "трева";
  • ротацизъм на -l-: soare < лат. sole, sare < лат. sale "сол";
  • стремеж към палатализация (онебня̀ване): c + e/i = ч; g + e/i = дж; t + e/i =ц; d + i = z; s + i = ш; zi < dies "ден"; ţine < tenem "дръж";
  • преход на съчетанията ct, cs в pt, ps: opt < octo "осем", coapsă < coxa "бедро";
  • лабиализация (оустня̀ване) на устнено-заднонебните qu, gu в п, б: apă < aqua "вода", limbă < lingua "език";
  • изчезване на меко -l- между гласни.

Речник

Румънският език в своето развитие и формиране на цялостната си система е претърпял силно влияние от страна на българския. Например румънските имена на числителни от 11 до 19 са копие на българските (unsprezece = "един над десет" и.т.н.). Заети са някои производителни модели за образуване на думи с наставки: "-ac" (-ак), "-aciu" (-ец), -ca (-ка) и представки: "ne-" (не-). Около 30% от разговорната лексика са заемки от български (vreme "време", vidră "видра", cleste "клещи", grijă "грижа", vină "вина", trebuie "трябва", a izbăvi "избавям", sfânt "свят", proroc "пророк", muncă "работа" (< мъка), a iubi "обичам" (< любя), prieten "приятел" и др.).

От средата на 19 век се правят опити за прочистване на езика от заемките от български, турски и унгарски език, като се заемат наготово италиански и френски думи, без да отговарят на фонетичните промени в румънския, например acvatic "воден" < итал. aquatico, макар че румънският корен е apă или direct < фр. directe "прав", макар че на румънски коренът е drept < directus "прав".

Румънският език също е оказал влияние върху българския, особено по време на Възраждането, когато българската емиграция е развивала дейност главно в различни румънски градове. Заемки от румънски в български са например маса < masă, супа < supă, абонат < abonat и др.

Литература

Вижте още

Външни препратки

Шаблон:Link FA

Шаблон:Link FA