Подмочани: Разлика между версии
мРедакция без резюме |
|||
Ред 17: | Ред 17: | ||
| герб = |
| герб = |
||
| подравняване-карта = дясно |
| подравняване-карта = дясно |
||
| изглед = |
| изглед = Ethnological Museum (Podmocani) 03.JPG |
||
| описание_изглед = |
| описание_изглед = Етнографският музей в Подмочани |
||
}} |
}} |
||
Ред 35: | Ред 35: | ||
== Подмочани днес == |
== Подмочани днес == |
||
[[Файл: |
[[Файл:Podmochani-moniment.jpg|дясно|мини|250п|Паметник в Подмочани]] |
||
Според преброяването от 2002 година селото има 306 жители, от които:<ref>[http://212.110.72.46:8080/mlsg/ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови]</ref> |
Според преброяването от 2002 година селото има 306 жители, от които:<ref>[http://212.110.72.46:8080/mlsg/ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови]</ref> |
||
Версия от 19:25, 25 декември 2010
Подмочани (Шаблон:Lang-mk) е село в югозападната част на Република Македония, община Ресен. Намира се на 3 километра северно от Преспанското езеро и на запад от Пелистер, в областта Горна Преспа, на 890 метра надморска височина. Населението му е около 350 души.
История
Според легенди, старото име на Подмочани е Дъбовяни. На изток от селото има останки от крепост, наричана от местните жители Маркова кула. Недалеч от нея се намира друга крепост - Ралейца, която преданието свързва с юнака Рале. На североизток от селото има следи от три църкви и „арапско“ гробище, а между Подмочани и Долна Бела църква има развалини, които според легендата са на градчето Дреново[1].
До Балканските войни основен поминък на местните жители е земеделието и гурбета в чужбина. Като градинари подмочанци работят в околностите на Цариград, а като строители - в Мала Азия и на други места. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Подгояни (Podgoyani) е посочено като в каза Ресен с 61 домакинства и 110 жители мюсюлмани и 62 българи.[2] Според българския географ Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“), през 90-те години на 19 век Подмочани има 480 жители българи християни и 90 българи мохамедани.[3]
Почти всички жители на Подмочани в началото на 20 век са под върховенството на Българската екзархия - според статистиката на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година населението на селото се състои от 688 българи екзархисти и 42 албанци. В селото има българско училище.[4]
Жителите на Подмочани участват активно в съпротивата на ВМОРО срещу османската власт и в Илинденското въстание. На 24 юли 1903 година, след 5-часово сражение турска войска и башибозук нахлуват в селото, ограбват го и изгарят всички християнски къщи. Убити и изклани са 14 души, ранени са седем, а 38 жени са изнасилени[5].
По време на Първата световна война Подмочани е център на община в Ресенска околия и има 615 жители[6].
Подмочани днес
Според преброяването от 2002 година селото има 306 жители, от които:[7]
Националност | Всичко |
македонци | 302 |
албанци | 2 |
турци | 0 |
роми | 0 |
власи | 0 |
сърби | 1 |
бошняци | 0 |
други | 1 |
Личности
- Родени в Подмочани
- Шаблон:BGR-флаг Йоше Глъмбочки (1880 - 1926), български революционер
- Шаблон:BGR-флаг Кочо Кочовски (? - 1903), български революционер от ВМОРО
- Шаблон:BGR-флаг Панарет Брегалнишки (1878 - 1944), български духовник
- Шаблон:BGR-флаг Трайко Китанчев (1858 - 1895), български революционер, пръв председател на Македонския комитет
- Шаблон:BGR-флаг Ефтим Китанчев (1868-1925), български военен и спортен деец
Външни препратки
Бележки
- ↑ Етнография на Македония. Извори и материали в два тома, отговорен редактор Маргарита Василева, т. 2, София 1992, с. 48 - Рапорт на главния учител в Ресен от 25 май 1907 г.
- ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 86-87.
- ↑ Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900.
- ↑ D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905., p.170-171.
- ↑ Македония и Одринско. Мемоар на Вътрешната организация, 1904, с. 195
- ↑ Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско, София 1917, с. 9.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
|