Книга Естир: Разлика между версии
Luckas-bot (беседа | приноси) м [r2.5.2] Робот Добавяне: ta:எஸ்தர் (கி) (நூல்) |
|||
| Ред 4: | Ред 4: | ||
== Съдържание == |
== Съдържание == |
||
Красивата [[Евреи|еврейска]] девойка на име Адаса (или [[Естир]] = «Звезда»), отгледана в двореца на [[Персия|персийския]] цар [[Асуир]] ([[Ксеркс]]) от роднината ѝ [[Мардохей]], е избрана да бъде новата [[цар]]ица. Когато царският придворен [[Аман]] убеждава царя еврейското население да бъде унищожено, Естир рискувайки живота си разкрива пред царя користния план и така спасява сънародниците си - изгнаници. Мардохей установява “Празника на [[Пурим]]”, свързан с жребия («пур», мн.ч. "пурим"), което Аман хвърля, за да установи деня на избиването на юдеите. |
Красивата [[Евреи|еврейска]] девойка на име Адаса (или [[Естир]] = «Звезда»), отгледана в двореца на [[Персия|персийския]] цар [[Асуир]] ([[Ксеркс I]]) от роднината ѝ [[Мардохей]], е избрана да бъде новата [[цар]]ица. Когато царският придворен [[Аман]] убеждава царя еврейското население да бъде унищожено, Естир рискувайки живота си разкрива пред царя користния план и така спасява сънародниците си - изгнаници. Мардохей установява “Празника на [[Пурим]]”, свързан с жребия («пур», мн.ч. "пурим"), което Аман хвърля, за да установи деня на избиването на юдеите. |
||
== Дата на написване == |
== Дата на написване == |
||
Версия от 08:25, 26 декември 2010
«Естир» е историческа книга в Стария завет на Библията
Съдържание
Красивата еврейска девойка на име Адаса (или Естир = «Звезда»), отгледана в двореца на персийския цар Асуир (Ксеркс I) от роднината ѝ Мардохей, е избрана да бъде новата царица. Когато царският придворен Аман убеждава царя еврейското население да бъде унищожено, Естир рискувайки живота си разкрива пред царя користния план и така спасява сънародниците си - изгнаници. Мардохей установява “Празника на Пурим”, свързан с жребия («пур», мн.ч. "пурим"), което Аман хвърля, за да установи деня на избиването на юдеите.
Дата на написване
Според еврейската традиция е написана книгата около 400 г. пр. Хр., а в християнски среди се датира още преди падането на персийската империя чрез Александър Македонски (около 300 г. пр. Хр.).