Пиянец: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

Линейно

Версия от 14:01, 26 декември 2010

Пиянец или Пианец, Пиянечко, Пиянешко (македонски: Пијанец, Пијанечко) е историко-географска област, разделена между Република България и Република Македония.^[1]

География

Областта Пиянец е разположена между планината Влахина от изток, планината Голак от юг и областта Осоговия от запад и обхваща селата по долината на река Елешница и нейния ляв приток Речица в България и средното течение на Брегалница в Република Македония. Западната граница на Пиянец към Осоговията не е рязко разграничена и двете области преливат една в друга. В центъра на Пиянец е седловината Черната скала, през която минава държавната граница.

Областта е нископланинска и ридова със силно развити ерозионни процеси. В геоложко отношение принадлежи към Краищидите. Изградена е главно от палеогенни седименти. Открити са битуминозни шисти.

Селища

Пиянец обхваща територията на Община Царево село (Делчево), две села - Панчарево и Църник - от Община Пехчево в Република Македония и село Калиманци в община Виница в Република Македония, както и източната част от Община Невестино в България. Основен център на Пиянец е град Царево село, (Делчево). В миналото значителна част от населението на Пиянец е ислямизирано и въпреки многобройните изселвания в Турция след Балканската война и до днес в много села в Пиянец живеят българоговорящи мюсюлмани. В Пиянец е и единственото разделено между България и Република Македония село - село Ветрен в Община Невестино на Република България и село Ветрен в Община Делчево на Република Македония.

Етимология

Прошение от пиянечките българи за въвеждане на руско управление в областта, 18 март 1878.

Според професор Йордан Иванов етимологията на Пиянец идва от етнонима на пеоните, които населявали областта в древността.^[2]

Вижте също

Външни препратки

Бележки

↑ Енциклопедия „България“, том 5, Издателство на БАН, София, 1986.
↑ Иванов, Йордан. „Българите в Македония“. С., 1917, с. 62

Портал „Македония“

[1] Енциклопедия „България“, том 5, Издателство на БАН, София, 1986.

[2] Иванов, Йордан. „Българите в Македония“. С., 1917, с. 62

[1]

[2]

@@ Ред 7: / Ред 7: @@
 ==Селища==
-Пиянец обхваща територията на Община [[Царево село (община)|Царево село]] (Делчево), две села - [[Панчарево (Община Пехчево)|Панчарево]] и [[Църник]] - от Община [[Пехчево (община)|Пехчево]] в Република Македония и с. [[Калиманци]] в община [[Виница]] в Република Македония, както и източната част от [[Община Невестино]] в България. Основен център на Пиянец е град [[Царево село]], (Делчево). В миналото значителна част от населението на Пиянец е [[помаци|ислямизирано]] и въпреки многобройните изселвания в [[Турция]] след [[Балканска война|Балканската война]] и до днес в много села в Пиянец живеят [[помаци|българоговорящи мюсюлмани]]. В Пиянец е и единственото разделено между България и Република Македония село - село [[Ветрен (Област Кюстендил)|Ветрен]] в Община Невестино на Република България и село [[Ветрен (Община Делчево)|Ветрен]] в Община Делчево на Република Македония.
+Пиянец обхваща територията на Община [[Царево село (община)|Царево село]] (Делчево), две села - [[Панчарево (Община Пехчево)|Панчарево]] и [[Църник]] - от Община [[Пехчево (община)|Пехчево]] в Република Македония и село [[Калиманци (Община Виница)|Калиманци]] в община [[Виница]] в Република Македония, както и източната част от [[Община Невестино]] в България. Основен център на Пиянец е град [[Царево село]], (Делчево). В миналото значителна част от населението на Пиянец е [[помаци|ислямизирано]] и въпреки многобройните изселвания в [[Турция]] след [[Балканска война|Балканската война]] и до днес в много села в Пиянец живеят [[помаци|българоговорящи мюсюлмани]]. В Пиянец е и единственото разделено между България и Република Македония село - село [[Ветрен (Област Кюстендил)|Ветрен]] в Община Невестино на Република България и село [[Ветрен (Община Делчево)|Ветрен]] в Община Делчево на Република Македония.
 ==Етимология==