Димко Хаджииванов: Разлика между версии

Димко Хаджииванов
	Димко Хаджииванов
български общественик
Роден	Димко Хаджииванов около 1813 Горно Броди, днес Гърция
Починал	1906 Дупница, България
Семейство
Деца	Димо Хаджидимов; Иван Хаджидимов
	Димко Хаджииванов в Общомедия

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 16:54, 26 декември 2010

Димко Хаджииванов или Хаджи Димко е изтъкнат български възрожденски общественик и участник в църковно-националните борби на българите в Източна Македония.^[1]^[2]^[3]

Биография

Роден е около 1813 година в село Горно Броди, тогава в Османската империя. Той е един от първенците на селото, които играят важна роля за възраждането на българщината в Горно Броди и селата в Серско, Мелнишко, Неврокопско и Драмско. Активно участва в църковно-националните борби с Цариградската патриаршия през 60-те и 70-те години.

Той е дългогодишен председател на българските общини в Горно Броди (1854-1856, 1860, 1871-1876) и Сяр (1873). В 1868 година довежда за учител в родното си село Георги Зимбилев, който въвежда български език в обучението. По негова инициатива през декември 1869 година в село Гайтаниново, Неврокопско се провежда народен събор с представители от Серския и Драмския санджак, който решава местните българи да се откажат от Патриаршията. Съвместно с учителя Георги Зимбилев през 1869-1870 година обхождат 140 села в Източна Македония и изготвят народни прошения (махзари) за присъединяването им към Българската екзархия. Подпомага Стефан Веркович в събирането на български фолклорни материали.^[4]

Отдава много сили и материални средства в борбата с гъркоманите в която участва и цялото му семейство. През т.нар. "Хаджи Димкова епоха", която продължава близо две десетилетия, той постоянно е преследван и тормозен. Заедно с Тодор Оланов е пратеник на Серско в Учредителното събрание в Търново, за да изразят протеста на българското население срещу решенията на Берлинския конгрес. През 1879 година е хвърлен в Бялата кула в Солун, от където успява да избяга. В 1881 година се установява със семейството си в Дупница.

Почива през 1906 година на преклонна възраст, беден, разорен и забравен. Димко Хаджииванов е баща на революционера Димо Хаджидимов. Негов зет е войводата Георги Зимбилев

Вижте още

Галерия от снимки на Димко Хаджииванов и семейството му

Бележки

↑ Георги Баждаров. "Горно Броди", София, 1929, стр.34-38
↑ "Документи за българското Възраждане от архива на Стефан И. Веркович 1860-1893". София, 1969, стр.420-421.
↑ Енциклопедия "Пирински край". Том 2, Благоевград, 1999, стр.367.
↑ Шопов, А. Из живота и положението на българите във вилаетите, Пловдив, Търговска печатница, 1893, стр. 156.

Портал „Македония“

[1] Георги Баждаров. "Горно Броди", София, 1929, стр.34-38

[2] "Документи за българското Възраждане от архива на Стефан И. Веркович 1860-1893". София, 1969, стр.420-421.

[3] Енциклопедия "Пирински край". Том 2, Благоевград, 1999, стр.367.

[4] Шопов, А. Из живота и положението на българите във вилаетите, Пловдив, Търговска печатница, 1893, стр. 156.

[1]

[2]

[3]

[4]

@@ Ред 15: / Ред 15: @@
 Роден е около 1813 година в село [[Горно Броди]], тогава в [[Османска империя|Османската империя]]. Той е един от първенците на селото, които играят важна роля за възраждането на българщината в Горно Броди и селата в [[Сер|Серско]], [[Мелник|Мелнишко]], [[Неврокоп|Неврокопско]] и [[Драма (Гърция)|Драмско]]. Активно участва в църковно-националните борби с [[Цариградска патриаршия|Цариградската патриаршия]] през 60-те и 70-те години.
-Той е дългогодишен председател на българските общини в Горно Броди (1854-1856, 1860, 1871-1876) и [[Сяр]] (1873). В 1868 година довежда за учител в родното си село [[Георги Зимбилев]], който въвежда [[български език]] в обучението. По негова инициатива през декември 1869 година в село [[Гайтаниново]], Неврокопско се провежда [[Народен събор в Гайтаниново (1869)|народен събор]] с представители от Серския и Драмския [[санджак (административна единица)|санджак]], който решава местните българи да се откажат от Патриаршията. Съвместно с учителя Георги Зимбилев през 1869-1870 година обхождат 140 села в Източна Македония и изготвят народни прошения (махзари) за присъединяването им към [[Българска екзархия|Българската екзархия]].
+Той е дългогодишен председател на българските общини в Горно Броди (1854-1856, 1860, 1871-1876) и [[Сяр]] (1873). В 1868 година довежда за учител в родното си село [[Георги Зимбилев]], който въвежда [[български език]] в обучението. По негова инициатива през декември 1869 година в село [[Гайтаниново]], Неврокопско се провежда [[Народен събор в Гайтаниново (1869)|народен събор]] с представители от Серския и Драмския [[санджак (административна единица)|санджак]], който решава местните българи да се откажат от Патриаршията. Съвместно с учителя Георги Зимбилев през 1869-1870 година обхождат 140 села в Източна Македония и изготвят народни прошения (махзари) за присъединяването им към [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. Подпомага [[Стефан Веркович]] в събирането на български фолклорни материали.<ref>Шопов, А. Из живота и положението на българите във вилаетите, Пловдив, Търговска печатница, 1893, стр. 156.</ref>
 Отдава много сили и материални средства в борбата с [[гъркомани|гъркоманите]] в която участва и цялото му семейство. През т.нар. "''Хаджи Димкова епоха''", която продължава близо две десетилетия, той постоянно е преследван и тормозен. Заедно с [[Тодор Оланов]] е пратеник на Серско в [[Учредително събрание|Учредителното събрание]] в [[Търново]], за да изразят протеста на българското население срещу решенията на [[Берлински конгрес|Берлинския конгрес]]. През 1879 година е хвърлен в [[Бялата кула]] в [[Солун]], от където успява да избяга. В 1881 година се установява със семейството си в [[Дупница]].