Женева: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

Линейно

Версия от 23:15, 2 януари 2011

За кантона със същото име вижте Женева (кантон).

Женѐва (на френски Genève, произнася се Жьонев, [ʒəˈnɛv], на немски Genf, произнася се Генф, на италиански Ginevra, произнася се Джиневра) е град в Югозападна Швейцария и е главен административен център на едноименния кантон Женева. Женева е седалище на много европейски и световни организации и е вторият по големина град в страната след Цюрих.

История

Първите селища на мястото на съвременния град са възникнали преди 2000 години. През 120 г.пр.н.е. римските войски завладели вече развит град в устието на река Рона, който се е казвал Женева и е бил основан от келтите няколко века преди това. Името се появява за първи път в описанията на войната в Галия, направени от Юлий Цезар. Името на града е идентично с името на лигурския град Геноа и означава коляно или глезен. През IV век населението приема християнството.

През IX век Женева става столица на Бургундия. Макар и оспорвана от франките, бургундците и Свещената римска империя, на практика Женева през Средновековието е управлявана от местните епископи чак до Реформацията, когато става република. Заради дейността на реформатори като Джон Калвин там Женева често е била наричана протестантският Рим. През XVI век тя става център на калвинизма и приема много религиозни бежанци, включително и от съседна Франция. През 1526 г. Женева, Цюрих и Берн сключват отбранителен съюз, а през 1584 г. - постоянен съюз. През 1798 г. градът е присъединен от Наполеон към Франция, а от 1815 г. Женева става кантон на Швейцария.

Едно от най-важните събития в историята на града се нарича Л`Ескалад или изкачването на стените. За хората от Женева това събитие, което се чества всяка година, става символ на независимостта. Действието се развива през 1602 г., когато се проваля последният опит на Шарл Емануел I, Дюк на Савоа (Savoy) да завладее града и да го превърне в столица на север от Алпите. Всяка година през декември победата се отбелязва в стария град с демонстрации, конни паради и топовни изстрели.

Първата от Женевските конвенции за защита на ранените и пленените по време на война е подписана в града през 1864 г.

География

Градът е разположен при оттичането на река Рона от Женевското езеро. Координатите му са 46°12' с. ш. и 6°09' и. д.. Женева е обградена от три планини - Алпите и планините Юра и Салев

Икономика

Икономиката на Женева е ориентирана главно към услугите. Градът има значителен финансов сектор, ориентиран към частно банкиране (управлява около един трилион долара) и финансиране на международната търговия. Много от световно известните фирми решават да създадат своите офиси точно в Женева. Градът е седалище на компании като JT International, Mediterranean Shipping Company, Serono, SITA и др. Много други мултинационални компании като Caterpillar, Electronic Arts, DuPont, Helwett-Packard, Procter & Gamble и Sun Microsystems имат своите европейски седалища в този град. Нека не забравяме старата традиция на правенето на часовници - Ролекс, Патек Филип, Франк Мюлер и още много други. Едно от най-интересните събития всяка година е автомобилното шоу на Женевския автомобилен салон, който се провежда в Палекспо.

Население

Населението на Женева е 185 526 души, а на целия кантон е 441 000 души. Неселението на кантона Женева е съвкупност от местни женевци (33,7%), швейцарци от другите кантони (27,6%) и чужденци от 180 страни (38,7%). Женева е възприеман като град на протестанти, но в нея има повече римокатолици (39,5%), отколкото протестанти (17,4%), които живеят в кантона Женева. 22% от населението се определят, че не са част от нито една религия.

Международни организации

В Женева се намира Европейското седалище на ООН.

Европейски център за ядрени изследвания CERN
Международна организация на труда
Международна организация по миграция
Международен телекомуникационен съюз
Интерпарламентарен съюз
Върховен комисариат на ООН за бежанците
Световна здравна организация
Световна организация за интелектуална собственост
Световна метереологична организация
Световна търговска организация
Международна организация на Гражданска защита

Многобройни международни неправителствени организации избират Женева за свои седалища :

Международно дружество за СПИН
Международна асоциация за въздушен транспорт
Международен комитет на Червения кръст
Международен бакалауреат
Международна федерация на Червения кръст и Червения полумесец
Международна организация по стандартизация и още много други

Образование

Женевският университет е основан от Жан Калвин през 1559 г. Също така тук се намира и най-старото международно училище в света - Женевското международно училище, основано през 1924 г.

Забележителности

Английската градина
Ботаническата градина
Катедралата "Сен Пиер"
Кметството (XV век)
Колежът на Калвин
Международният музей на Реформацията
Музеят на Червения кръст
Родната къща на Жан-Жак Русо
Седалището на Организацията на обединените нации
Стъкленият дом "Кларте"
Фонтанът Же д'О с височина 140 м., скорост на струята 200 км/час, маса на водния стълб 8 тона (работи от средата на март до средата на октомври)

Известни личности

Родени в Женева

Анри Дюнан (1828-1910), общественик
Анри Флурноа (1886-1955), швейцарски психиатър и психоаналитик
Едуар Клапаред (1873-1940), швейцарски невролог
Елен Раш (род.1920), шведска балерина
Ели Дюкомен (1833-1906), политик
Еманюел Паю (1970), швейцарски флейтист
Енрике Пишон-Ривиере (1907-1977), аржентински психиатър, социолог и психоаналитик
Жак Некер (1732-1804), френски политик
Жан-Жак Русо (1712-1778), френски философ
Мария фон Батенберг (1852-1923), германска принцеса
Марк Росе (1970), швейцарски тенисист
Мартин Заимов (род. 1962), български политик
Огюстен Пирам дьо Кандол (1778-1841), ботаник
Пиер-Жорж Жанио (1848 - 1934), френски художник, проектант, акварелист и гравьор
Реймон дьо Сосюр (1894-1971), швейцарски психоаналитик и психиатър
Тарик Рамадан (1962), интелектуалец и университетски преподавател
Теодор Флурноа (1854–1920), професор по психология в Женевския университет
Фабрис Санторо (род.1972), френски тенисист
Фердинанд дьо Сосюр (1857-1913), езиковед
Филип Сендерос (род. 1985), швейцарски футболист-национал
Шарл Одие (1886-1954), швейцарски психиатър и психоаналитик

Починали в Женева

Артур Рубинщайн (1887-1982), полско-американски пианист
Вилфредо Парето (1848-1923), италиански социолог, инженер и икономист
Дариус Мийо (1892-1974), френски композитор
Жак Некер (1732-1804), френски политик
Жан Калвин (1509-1564), религиозен реформатор
Жан Пиаже (1896-1980), психолог
Леон Масол (1838-1909 ), френски инженер и бактериолог
Лудвиг Квиде (1858-1941), германски политик
Маргьорит Сеше (1887-1964), швейцарски психоаналитик
Огюстен Пирам дьо Кандол (1778-1841), ботаник
Пиер дьо Кубертен (1863–1937), френски педагог и историк, основател на съвременните Олимпийски игри
Пиер Фурние (1906-1986), френски виолончелист
Роберт Музил (1880-1942), австрийски писател
Родолф Кройцер (1766—1831), френски цигулар, композитор и диригент
Фердинанд дьо Сосюр (1857-1913), езиковед
Франц Шюц (1751-1781), германски художник
Хорхе Луис Борхес (1899-1986), аржентински писател
Хъмфри Дейви (1778-1829), английски химик

Други

Ами Буе (1794-1881), френски геолог, получава първоначалното си образование в града
Андрей Луканов (1938-1996), български политик, работи в града през 1969-1972
Андрей Тошев (1867-1944), български дипломат, учен и политик, завършва естествени науки през 1891
Антони Славински (1946), български политик, специализира „Честотно планиране и управление“ в града
Аристотелис Валаоритис (1824-1879), гръцки писател, поет, преводач и политик, завършва колеж в града
Асен Татарчев (1893-1970), български лекар и революционер, учи медицина в града
Васил Коларов (1877-1950), български политик, завършва право през 1900
Васил Мръчков (род. 1934), български юрист, работи в града през 1973-1979
Венелин Ганев (1880-1966), български юрист, дипломат и политик, учи в града
Георги Бакалов (1873-1939), български общественик, учи в града през 1891-1893
Георги Христович (1863-1926), български писател, завършва биология в града
Григор Василев (1883-1942), български политик, завършва право през 1904
Емил Вагенщайн (1930-1996), български оператор, учи в Техническия университет през 1948-1950
Иван Шишманов (1862-1928), български филолог, писател и преподавател, следва философия и литература през 1885–86
Иво Андрич (1892-1975), югославски писател, работи в града през 1930-1933
Йохан Якоб Швепе (1740-1821), създател на първата газирана безалкохолна напитка в света - Швепс, живее в града
Карлос Моя (род. 1976), испански тенисист, живее в града
Кръстьо Раковски (1873-1941), български, румънски, съветски политик и диплома, следва медицина в града
Луи Айер (1865-1916), български педагог, учи в града
Марион Бартоли (род. 1984), френска тенисистка, живее в града
Мартин Петров (род. 1979), български футболист, работи в града през 1999-2001
Панайот Манов (1867-1931), български революционер, завършва университет в града
Петър Абрашев (1866-1930), български политик, завършва право през 1891
Петър Янев (1886-1925), български политик, учи право през 1906-1910
Пиер Буве (1878-1965), швейцарски психолог и педагог, учи в града
Рудолф Брун (1885-1969), швейцарски лекар-невролог и психоаналитик, учи медицина в града
Седрик Пиолин (род. 1969), френски тенисист, живее в града
Симеон Радев (1879-1967), български писател, учи право в града
Слободан Йованович (1869-1958), сръбски политик, завършва право през 1890
Стефан Бончев (1870-1947), български геолог, завършва природни науки през 1891
Тодор Луканов (1874-1946), български политик, завършва право през 1900
Чавдар Кюранов (1921-2004), български политик, работи в града през 1965-1971
Ян Потоцки (1761-1815), полски писател, прекарва младите си години в града