Юлиан

Юлиан Flavius Claudius Iulianus
римски император
Роден	331/332 Константинопол, дн. Турция
Починал	26 юни 363 Ктезифон, дн. Ирак
Погребан	Тарс, Турция
Семейство
Род	Константинова династия
Баща	Юлий Констанций
Майка	Базилина
Братя/сестри	Констанций Гал
Съпруга	Елена (сестра на Констанций II)
Други роднини	Прокопий Флавий Далмаций (чичо) Константин I Велики (баща на съпруга/съпругата) Констанций II (брат на съпруга(та)) Елена (сестра на Констанций II) Фауста Ханибалиан (първи братовчед) Далмаций (първи братовчед) Констанций Гал (еднокръвен брат) Константина (сестра на съпруга или съпругата) Константин II (брат на съпруга(та)) Констант (брат на съпруга(та)) Флавия Юлия Констанция (леля) Лициний Лициний II (първи братовчед)
Юлиан в Общомедия

Флавий Клавдий Юлиан (на латински: Imperator Caesar Flavius Claudius Iulianus Augustus), наричан от християнската историография Юлиан Апостат (Юлиан Отстъпник), е римски император от 360 до 363 година и племенник на император Константин I Велики.

Ранни години

Като дете Юлиан станал свидетел на убийството на семейството си, поръчано от чичо му Констанций II, който през 337 г. станал император. Както самият Юлиан споделя, от този момент се зародил скептицизмът му спрямо християнството. Той и брат му Констанций Гал, били отгледани в имението Мацелум.

По време на обучението си в Атина, Юлиан се запознал с Григорий Богослов и Василий Велики, които по-късно станали епископи и се опълчили на неговата антихристиянска политика.

Възкачване на трона

След като Констанций Гал бил провъзгласен за Цезар на Изтока през 351 г. и екзекутиран от Констанций II, Юлиан бил повикан в императорския двор в Милано, където му била дадена титла Цезар на Запада, а Констанциевата сестра Елена му станала съпруга.

В следващите години Юлиан воювал срещу нахлуващите в Империята германски племена. Той върнал Кьолн под имперска власт през 356 г., отблъснал алеманите и пленил вожда им Хнодомар при Страсбург подсигурявайки имперската граница по река Рейн за следващите петдесет години. През 360 г. Констанций II му заповядал да изпрати галските си отряди в подкрепа на източните провинции, което предизвикало бунт, довел до възкачването на Юлиан на императорския трон. Гражданската война била избегната единствено благодарение на смъртта на Констанций II.

Управление

При възкачването си на престола Юлиан прекратява преследването на езичниците и разрушаването на храмовете им. Макар император Константин I да обявил християнството за равноправна религия, а не за официална и единствено разрешена, по времето на неговото управление и това на наследниците му, било забранено да се поддържат езическите светилища. Много храмове бивали директно разрушавани, а поклонниците в тях — избивани, и всичко това било част от негласна вътрешнодържавна политика. В отговор, след встъпването си във власт, Юлиан предприема подобни мерки срещу християнските свещеници и църкви. Последните той присмехулно нарича „костници“, защото често пазели мощи на светци, а самия Исус Христос наричал просто „Галилееца“, отричайки божествената му същност. Заради отричането си от християнството и връщането към езичеството Юлиан е наречен „Отстъпник“.

В своя едикт за толерантността от 362 г., Юлиан разпорежда да бъдат отново отворени езическите храмове, да бъде реституирана храмовата собственост и да бъдат върнати прогонените от църквата епископи. С едикта си за училищата, императорът забранява на християнски преподаватели да използват езически ръкописи. При пристигането на Юлиан в Антиохия храмът на Аполон бил изгорен, за което той обвинява християните и затваря главната църква там.

Според източниците, император Юлиан загива в битка срещу Сасанидска Персия. Уверен в победата си той влязъл в бой без доспехи и бил фатално ранен от копие. Според съвременника му Ливаний, императорът бил убит от свой войник — християнин, по религиозни подбуди.

Популяраната фраза "Ти победи, Галилеецо!", Юлиан никога не е изричал. Това са думи на Теодорети, написани век след смъртта на императора, а фразата нашумява покрай произведението на викторианския поет Aлджърнън Суинбърн "Химнът на Прозерпина", издадено през 1866 г.

Творчество

Написаното от него, дори само това, което е устояло на християнския набег, не е никак малко. При това повечето е създадено в годините на административна заетост, последните от живота му. Енергичен и пламенен, той твори бързо, за деня. Квалификацията публицистика би могла да изглежда вярна, отнесена не само към писмата му. Интересен документ за синкретизма в религиозното мислене на онова време представляват двете речи „Към царя Слънце" и „Към майката на боговете". Други две, които оборват възгледите и начина на живот на киници, са вече истинска публицистика. Написани са по конкретен повод — след публични проповеди на киници, чути от Юлиан. Автор и на епиграми, той създава и две прозаически сатири — едната писана в Константинопол в 361 г. и наречена „Цезарите", представя в критична светлина императорите християни от неговата династия, особено Константин I, а другата, създадена в началото на 363 г. в Антиохия и озаглавена „Враг на брадите", дава отговор на критиките, с които бил посрещнат от силно похристиянчената Антиохия между другото и за това, че по подражание на Адриан, пионера на елинската култура във II век, Юлиан носел брада. За съжаление между унищожените творби е по-голямата част от съчинението му „Срещу галилеяните", написано въз основа на документи и раннохристиянски източници, на свой ред също недостигнали до нас. Сборникът с частни писма образува най-живата част от неговото писмено дело. Най-ранните са писани в последните години на Юлиановото цезарство в Галия, а най-късните са от времето на престоя му в Антиохия, преди да се отправи към гибелта си на изток.

Животът на Юлиан се явява вдъхновение и основна тема в едноименния исторически роман на американския автор Гор Видал, написан през 1964 г.

Външни препратки

Римски императори
Констанций II (337 - 361)	Юлиан (361 - 363)	Йовиан (363 - 364)
Римска империя