Арианство: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
м r2.7.1) (Робот Добавяне: mk:Аријанство
Ред 56: Ред 56:
[[lt:Arijonizmas]]
[[lt:Arijonizmas]]
[[lv:Ariānisms]]
[[lv:Ariānisms]]
[[mk:Аријанство]]
[[ms:Arianisme]]
[[ms:Arianisme]]
[[nl:Arianisme]]
[[nl:Arianisme]]

Версия от 14:01, 5 януари 2011

Арианството е христологически възглед, поддържан от последователите на Арий. Арианите отричат, че Исус Христос и Бог Отец имат една и съща фундаментална природа, разглеждайки Сина като създадено същество, по-низше от Отеца. Арианството се разпространява бързо и за известен период става преобладаващият възглед сред християните. Първият никейски събор (325) след много спорове осъжда арианството и го обявява за ерес.

Файл:Miniature Council of Nicaea condemned Arius (Century IV).jpg
Никейски събор

Основните положения в учението, защитавано от Арий, са следните:

  1. Словото (Логос) и Бог (Отец) не са единосъщни;
  2. Синът (Словото) е първото и съвършено създание или творение Божие;
  3. Световете ("вековете") са били създадени чрез него, така че той е съществувал преди всички векове; но най-напред, преди Бог Отец да го сътвори, Синът не е съществувал.

Редица германски племена приемат арианството, а не православното християнско учение. Първи в това отношение са вестготите. Те приемат християнството от Урфила, който от своя страна е приятел на Евсебий Никомидийски и, тъй като Евсебий споделя арианските възгледи, то той ги предава и на Урфила.

От вестготите арианските възгледи се разпространяват и сред други германски племена. Някъде през VI век тези племена окончателно приемат "правоверното" християнство. Например през 589 г. вестготският крал Рекаред I обявява на третия събор в Толедо, че приема католическата вероизповед.

Литература

Външни препратки