Ловчища: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Sherpa (беседа | приноси)
м актуализиране на Селище в РГ инфо
Ред 3: Ред 3:
| име = Ловча
| име = Ловча
| име-гр = Καλλίκαρπο
| име-гр = Καλλίκαρπο
| flag_reg = Flag of Greek Macedonia.svg
| картинка=Kinotita Sidironerou.png
| север=41.5833
| юг=40.9500
| изток=24.8000
| запад=23.5833
| ширина=41.4000
| ширина=41.4000
| дължина=24.2167
| дължина=24.2167
| точка=Ловча
| описание=Ловча на картата на Община [[Осеница (община)|Осеница]], Ном [[Драма (ном)|Драма ]]
| област = Източна Македония и Тракия
| област = Източна Македония и Тракия
| ном = Драма
| дем = Драма
| ном-препратка = Драма (ном)
| дем = Осеница
| дем-препратка = Осеница (община)
| население = 50
| население = 50
| население-година = 2001
| население-година = 2001
Ред 26: Ред 15:
| геообласт = Чеч
| геообласт = Чеч
| геообласт-препратка = Чеч
| геообласт-препратка = Чеч
| община-дем = община
| подравняване-карта = дясно
}}
}}



Версия от 14:27, 7 януари 2011

Тази статия е за чечкото село. За другото драмско село вижте Нова Ловча.

Шаблон:Селище в РГ инфо

Част от данните не са попълнени, но бихте могли да ги добавите, като натиснете редактиране.

Ловчища[1], Ловча, Ловтища или Лошчища (на гръцки димотики: Καλλίκαρπο, Каликарпо, катаревуса: Καλλίκαρπον, Каликарпон, до 1927 Λοφτίτσα, Лофтиста) е село в Република Гърция в община Осеница, ном Драма с 50 жители (2001).

География

Ловчища е разположено в областта Чеч в югозападните склонове на Родопите, край Туковската река на 9 километра северно от общинския център Осеница (Сидиронеро).

История

Според Йордан Н.Иванов името Ловчища (Ловчища) възхожда към лов, ловец.[2]

В списък на селищата и броя на немюсюлманските домакинства в част от вилаета Неврокоп от 16 ноември 1636 година село Ловчища (Ловиче) е посочено като село, в което живеят 84 немюсюлмански семейства.[3] В съкратен регистър на тимари, зиамети и хасове в ливата Паша от 1519 година село Ловчища (Лохтоще), спадащо към Испанеполе е вписано както следва: мюсюлмани - 4, неженени - 3; немюсюлмани: 4 домакинства, неженени - 6.[4] В списък на селищата и броя на немюсюлманските домакинства във вилаета Неврокоп от 13 март 1660 година село Ловчища (Лофча) е посочено като село, в което живеят 45 немюсюлмански семейства.[5]

В 19 век Ловча е помашко село в Чечка нахия на Неврокопска каза на Османската империя. В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Лосчища (Lostchischta) е посочено като село с 48 домакинства и 125 жители помаци.[6] Според Васил Кънчов Ловчища има 80 къщи и най-хубавата джамия в Чеча[7], като към 1900 година населението му се състои от 390 жители българи мохамедани.[8] Според Стефан Веркович към края на 19 век Ловчища (Лошчища) има помашко мъжко население 164 души, което живее в 48 къщи.[9] По данни на БПЦ, към края на 1912 и началото на 1913 година в Ловчища живеят 81 семейства или общо 463 души.

След Междусъюзническата война в 1913 година Ловчища попада в Гърция. Според гръцката статистика, през 1913 година в Ловчища ( Λόφτσιστα) живеят 513 души.[10] В 20-те години жителите на Ловчища се изселват и на тяхно място са заселени гърци бежанци от Турция. В 1928 година в селото има 36 бежански семейства с 93 жители.[11] В 1927 година селото е прекръстено на Каликарпон.[12]

Бележки

  1. Тодор Симовски, „Населените места в Егейска Македония“, Скопие 1998, стр. 178 ISBN 9989-9819-4-9
  2. Йордан Иванов. „Местните имена между Долна Струма и Долна Места“. София, БАН, 1982, стр.153.
  3. Горозданова, Елена. Архивите говорят № 13 – Турски извори за българската история. София, Главно управление на архивите при МС, 2001. ISBN 954-9800-14-8. с. 41.
  4. Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 62.
  5. Горозданова, Елена. Архивите говорят № 13 – Турски извори за българската история. София, Главно управление на архивите при МС, 2001. ISBN 954-9800-14-8. с. 293.
  6. "Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г." Македонски научен институт, София, 1995, стр.130-131.
  7. Васил Кънчов. „Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско“, Избрани произведения. Том I. Издателство “Наука и изкуство”, София 1970, стр.268
  8. Васил Кънчов. "Македония. Етнография и статистика". София, 1900, стр.196
  9. Райчевски, Стоян. ГЕОГРАФСКИ ПРЕДЕЛИ - Македония // Българите мохамедани. II. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 112.
  10. Λιθοξόου, Δημήτρης. Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913 - Μακεδονία // Посетен на 2009-05-03.
  11. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  12. Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971