Екатерина Симидчиева: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 9: Ред 9:
| починал-място = [[Куманово]], днес [[Република Македония]]
| починал-място = [[Куманово]], днес [[Република Македония]]
}}
}}
'''Екатерина Авксентиева Симидчиева''' е деец на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]] и борец за [[Борба за църковна независимост|църковна независимост]] в [[Македония (област)|Македония]].
'''Екатерина Авксентиева Симидчиева''' е деец на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]] и борец за [[Борба за българска църковна независимост|църковна независимост]] в [[Македония (област)|Македония]].


==Биография==
==Биография==

Версия от 09:20, 10 януари 2011

Екатерина Симидчиева
българска героиня

Родена
Починала

Учила вСолунска българска девическа гимназия
Семейство
СъпругАвксенти Георгиев
ДецаБорис Борозанов
Подпис
Екатерина Симидчиева в Общомедия

Екатерина Авксентиева Симидчиева е деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и борец за църковна независимост в Македония.

Биография

Екатерина Симидчиева е родена в град Скопие през 1872 г. Завършва Солунската българска Девическа гимназия[1], след което заминава за Куманово и там става учителка в българско екзархийско училище, където основава женско дружество. Омъжва се за Георги Аксентиев - син на богат и влиятелен българин от града[2]. На годишния акт на училището пред турския валия вместо даденото ѝ стихоторение тя изрича бунтовни слова. Привлечена е във ВМОРО от Гьорче Петров и става куриер и апостол на организацията — пътува из селата, в Щип се среща с Даме Груев.

Когато сърбоманите в родния ѝ град искат да обсебят български църковен имот за изграждане на сръбска църква, макар и в напреднала бременност тя повежда кумановските жени, които зариват основите на строящата се църква и пред остриетата на войнишките щикове произнася: „Ние сме на бащинията си. Оттук никой няма право да ни изпъди.” На 24 август напрежението в града ескалира. Местните българки водени от безстрашната Екатерина влизат в църковната нива, където преди това е поставен основния камък на сърбоманската църква и разрушават положените основи. Османската власт веднага реагира и изпраща подразделение с въоръжени войници, чиято задача е да изтласкат извън рамките на имота негодуващите българки. Пристигналите войници, виждайки се в невидение как да изкарат от мястото разярените жени, надяват малки ножове на върха на пушките си и с тях успяват до края на деня да освободят църковната нива. При станалите стълкновения мнозина жени са ранени. Но най-много пострадва предводителката на народното недоволство-учителката Екатерина. Тя е тежко ранена в корема от удар с приклад. Няколко дни по-късно помята и от предизвиканите усложнения на 2 септември[3] умира.

Спомен

Първото женско македоно-одринско благотворително дружество, което носи нейното име, е учредено на 3 октомври 1899 г. в София. Една от дейностите му е провеждането на вечеринки, на които известни български общественици и интелектуалци четат реферати, разглеждащи различни етапи от националносвободителните борби на българското население в Македония[4]. Във връзка с убийството на българската учителка Екатерина Симидчиева от Куманово из цялата страна се провеждат протести и панихиди. На 19 октомври 1899 г. такъв акт се устройва и в Дупница. Вестник „Реформи” отбелязва тази патриотична проява на дупничани: „По инициатива на женското и македонското дружество в града ни със знамена начело и с участие на чиновничеството, учителското тяло, ученици и многоброен народ в двора на черквата „Св. Георги” се отслужи панихида за упокой на душата на Кумановската героиня Екатерина Симидчиева”. Същата година Иван Вазов публикува стихотворението „Героиня“ за Екатерина Симидчиева[5].

По повод една година от нейната смърт, през есента на 1900 г. Пловдивският женски клуб публикува кратък сборник[6].

Бележки

Източници