Партизанска бригада „Георги Бенковски“: Разлика между версии
Bulldog4eto (беседа | приноси) мРедакция без резюме |
Bulldog4eto (беседа | приноси) м премести „Партизанска бригада "Георги Бенковски"“ като „Партизанска бригада „Георги Бенковски““ |
(Няма разлика)
|
Версия от 13:49, 11 януари 2011
Партизанска бригада „Георги Бенковски“ е българска партизанска бригада, участвала в партизанското движение в България (1941-1944).
Първата партизанска група се сформира около с. Стрелча през лятото на 1942 г.[1] През м. октомври 1942 г. Стрелчанската и Панагюрската група се обединяват в Панагюрска чета. След разрастване през м. май 1943 г. прераства в отряд „Георги Бенковски“. Командир на отрада е Лука Навущанов, политкомисар Цвятко Баров. [2]
През м. юли 1943 г. се обединява за съвместни действия с Ихтиманския партизански отряд, като двата отряда запазват отделни ръководства. Провеждат акция при вр. „Буная“. Двата отряда се разделят след голям бой с полиция и жандармерия в местността „Конска поляна“ на 28 август 1943 г.[3]
През есента на 1943 г. провежда акции в с. Душанци и с. Кръстевич. Зимува съвместно с чета „Бачо Киро“ от отряда „Чавдар“. Заедно извършват голяма акция на 24 март 1944 г. , при която за кратко превземат гр. Копривщица.
През м. юли 1944 г. отрядът прераства в бригада „Георги Бенковски“, съставена от четири дружини „Райна Княгиня“, „Божко Иванов“, „Тодор Каблешков“ и „Полска“. Командир е Иван Врачев, политкомисар Стоян Мичев.[4] През лятото на 1944 г. провежда 15 акции в Панагюрско, Пазарджишко и Пловдивско. Успешно проваля голяма полицейска блокада в района си на лагеруване.
На 9 септември 1944 г. участва в установяването на властта на ОФ в Копривщица, Клисура и Панагюрище.
Източници
- ↑ История на антифашистката борба в България, т. I 1939/1943 г., С., 1976, с. 277
- ↑ История на антифашистката борба в България, т. II 1943/1944 г., С., 1976, с. 30
- ↑ История на антифашистката борба в България, т. II 1943/1944 г., С., 1976, с. 40
- ↑ История на антифашистката борба в България, т. II 1943/1944 г., С., 1976, с.174