Суха баня: Разлика между версии
м актуализиране на Селище в РГ инфо |
|||
| Ред 23: | Ред 23: | ||
== История == |
== История == |
||
=== В Османската империя === |
=== В Османската империя === |
||
През [[19 век]] и началото на [[20 век]] Суха баня е село, числящо се към Серската [[каза]] на [[Османската империя]]. В [[1889]] година [[Стефан Веркович]] ([[Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи]]) пише за Суха баня: |
През [[19 век]] и началото на [[20 век]] Суха баня е село, числящо се към Серската [[каза]] на [[Османската империя]]. В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в [[1878]] година и отразяваща статистиката на мъжкото население от [[1873]] г., Суха баня (Souha-bania) е посочено като селище в Серска каза с 45 домакинства, като жителите му са 50 мюсюлмани и 78 гърци.<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995. стр. 120-121.</ref> В [[1889]] година [[Стефан Веркович]] ([[Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи]]) пише за Суха баня: |
||
{{цитат|Суха баня: чифлик, жителите са гърци, на 1 час от [[Нигрита]].<ref>Верковичъ, С.И. „Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“. СПб, 1889, стр. 59.</ref>}} |
{{цитат|Суха баня: чифлик, жителите са гърци, на 1 час от [[Нигрита]].<ref>Верковичъ, С.И. „Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“. СПб, 1889, стр. 59.</ref>}} |
||
Версия от 15:26, 12 януари 2011
Суха баня (Шаблон:Lang-el, Агия Параскеви) или старо име Ксилотрос (Шаблон:Lang-el, Ксилотрос, катаревуса: Ξυλότρον, Ксилотрон, до 1950 година Ξυλότρον, Ксилотрон[1]) е село в Република Гърция, Дем Висалтия в Ном Сяр, Област Централна Македония с 986 жители (2001).
География
Селото е разположено в Серското поле на около 6 километра източно от демовия център Димитрич (Димитрици) югозападно от номовия център Сяр (Серес).
История
В Османската империя
През 19 век и началото на 20 век Суха баня е село, числящо се към Серската каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г., Суха баня (Souha-bania) е посочено като селище в Серска каза с 45 домакинства, като жителите му са 50 мюсюлмани и 78 гърци.[2] В 1889 година Стефан Веркович (Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи) пише за Суха баня:
| „ | Суха баня: чифлик, жителите са гърци, на 1 час от Нигрита.[3] | “ |
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година селото има 460 жители, от които 200 черкези и 260 гърци християни.[4]
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Суха-Баня (Souha-Bania) живеят 240 българи патриаршисти гъркомани.[5]
В Гърция
Селото е освободено по време на Балканската война от части на българската армия, но след Междусъюзническата война в 1913 година остава в Гърция. През 20-те години в селото са заселени гърци бежанци. В 1928 година Суха баня е представено като смесено местно-бежанско село с 28 бежански семейства и 117 жители.[6]
Външни препратки
Бележки
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Ξυλότρον - Αγία Παρασκευή
- ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995. стр. 120-121.
- ↑ Верковичъ, С.И. „Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“. СПб, 1889, стр. 59.
- ↑ Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр. 179.
- ↑ Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, рр. 198 - 199.
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
| ||||||||||||||||||||
