Райно Попович: Разлика между версии
Редакция без резюме |
без неработеща външна препратка |
||
| Ред 14: | Ред 14: | ||
В началото на книжовната си дейност Попович води гръкофилска образователна политика, за която е критикуван от [[Васил Априлов]] и [[Николай Стефанов Палаузов|Николай Палаузов]]. Впоследствие сам променя методиката си на обучение, убеден че преди да се пристъпи към изучаване на [[гръцки език]], е нужно първо усвояване на родния [[български език|български]]. През 1850-те години осъзнава нуждата от приобщаване на българската с руската култура. |
В началото на книжовната си дейност Попович води гръкофилска образователна политика, за която е критикуван от [[Васил Априлов]] и [[Николай Стефанов Палаузов|Николай Палаузов]]. Впоследствие сам променя методиката си на обучение, убеден че преди да се пристъпи към изучаване на [[гръцки език]], е нужно първо усвояване на родния [[български език|български]]. През 1850-те години осъзнава нуждата от приобщаване на българската с руската култура. |
||
Попович е елинист и превежда от гръцки на български няколко книги, сред които басните на [[Езоп]] и нравоучителния сборник ''“Христоития или благонравие”'', която наред с напътствия за поведението в обществото и семейството, за отношенията между хората, дава съвети и по въпросите за облеклото, за походката, начина на говорене, както и включва сентенции от античната култура и жизнеописания на известни гръцки мислители като [[Аристотел]], [[Платон]], [[Омир]], [[Питагор]]. |
Попович е елинист и превежда от гръцки на български няколко книги, сред които басните на [[Езоп]] и нравоучителния сборник ''“Христоития или благонравие”'', която наред с напътствия за поведението в обществото и семейството, за отношенията между хората, дава съвети и по въпросите за облеклото, за походката, начина на говорене, както и включва сентенции от античната култура и жизнеописания на известни гръцки мислители като [[Аристотел]], [[Платон]], [[Омир]], [[Питагор]]. |
||
== Външни препратки == |
|||
* [http://librousse.bg/Kakvo_novo/Minali_sybitia/Popovich/popovich.html Биография на Райно Попович] |
|||
[[Категория:Български просветни дейци|Попович, Райно]] |
[[Категория:Български просветни дейци|Попович, Райно]] |
||
Версия от 21:49, 14 януари 2011
| Райно Попович | |
| български книжовник | |
 | |
| Роден |
ок. 1773
|
|---|---|
| Починал | |
Райно Попович (Райно Събев Стоянов) е български учител и книжовник от Възраждането, един от реформаторите на българското училище. През 1819 г. с материалната помощ на Стефан Богориди открива в Котел второто елино-българско училище, след това на Емануил Васкидович в Свищов. В 1826 г. основава елино-българско училище и в Карлово. Освен в Котел и Карлово е учителствал в Жеравна и Пловдив. Ученици на Попович са Георги Сава Раковски, Петър Берон, Гаврил Кръстевич, Евлоги и Христо Георгиеви, Ботьо Петков и др.
В началото на книжовната си дейност Попович води гръкофилска образователна политика, за която е критикуван от Васил Априлов и Николай Палаузов. Впоследствие сам променя методиката си на обучение, убеден че преди да се пристъпи към изучаване на гръцки език, е нужно първо усвояване на родния български. През 1850-те години осъзнава нуждата от приобщаване на българската с руската култура.
Попович е елинист и превежда от гръцки на български няколко книги, сред които басните на Езоп и нравоучителния сборник “Христоития или благонравие”, която наред с напътствия за поведението в обществото и семейството, за отношенията между хората, дава съвети и по въпросите за облеклото, за походката, начина на говорене, както и включва сентенции от античната култура и жизнеописания на известни гръцки мислители като Аристотел, Платон, Омир, Питагор.