Сливен

Сливен
Сливен 42.678146, 26.325963 Сливен
Общи данни
Население	88 373 души (15 март 2024 г.) 456 души/km²
Землище	193,78 km²
Надм. височина	243 m
Пощ. код	8800
Тел. код	044
МПС код	СН
ЕКАТТЕ	67338
Администрация
Държава	България
Област	Сливен
Община    – кмет	Сливен Стефан Радев (ГЕРБ; 2015)
Уебсайт	www.sliven.bg
Сливен в Общомедия

Слѝвен е град в Югоизточна България. По големина на населението се нарежда на 8-то място в страната. С население 99 813 жители той е административен център на Община Сливен и на Област Сливен, и се намира в близост до градовете Нова Загора и Ямбол. Най голямото пристанище в България - това в Бургас - се намира на 102 км в източна посока от Сливен. Сливен е известен като „града на 100-те войводи“, свързани с хайдушкото движение. Старото име на града е Саволен и е образувано от сливането на трите реки - р. Асеновска, р. Новоселска и р. Манастирска на територията на града.

История

Панорамен изглед към Сливен от кв. Кулцохор

Античност

Следи от най-стари селища на територията на Сливен са датирани към новокаменната епоха — VI хилядолетие пр.н.е. Останки от примитивни каменни сечива са открити в местността Хисарлъка — невисок хълм в града. Пак там са намерени и следи от тракийско селище около V — III век пр.н.е.- тракийска керамика и елинистични монети. Околността на днешния град Сливен е била заселена от тракийските племена асти, кабилети и селети. Тяхната независимост просъществувала до времето на Филип Македонски и Александър Велики, които ги покорили, но не за дълго. През същата епоха походи през Сливенско извършват персите, келтите и бастарните.

През 2 век пр.н.е. започват римските завоевания в Североизточна Тракия. Районът на Сливен става част от Римската империя най-вероятно около 72 — 71 г. пр.н.е, когато са покорени Кабиле и Аполония. През 46 г. пр.н.е. землището на града е включено в новосъздадената римска провинция Тракия.

Нов етап от обитаването на Хисарлъка е от началото на новата ера — II — IV век. От този период са намерени и първите писмени източници за наименованието на тогавашното селище — Туида (Суида, Цоида). Името най-вероятно е тракийско с неясно досега значение. Името е споменато и от Хиерокъл, който го определя като един от четирите града в източноримската провинция Хемимонтус (създадена като част от диоцеза Тракия при Диоклециан), освен столицата ѝ Адрианопол, а също така и от Прокопий Кесарийски в „За строежите“. За нуждите на този град е построен и римският път от Анхиало по горното течение на Тунджа до Сердика на запад.

В намерен надпис от началото на 3 век селището е наречено „тържище“ и най-вероятно е спадало към територията на града Августа Траяна, (днешен Стара Загора). Добрите икономически възможности на селището са видни и от светилището на Зевс и Аполон, което е открито на територията му.

След преместването на столицата на Римската Империя в Константинопол селището е укрепено като е издигната крепост върху хълма. Използваната техника е с триредови тухлени пояси и пристенни стълбове, които са завършвали с тухлени арки. Имало е и таен проход към реката на запад.

Крепостта избягва нашествието на готите през 378 г, но е разрушена при набезите на хуните през V век. Възобновена е по време на император Анастасий I (491 — 518 г.), като новата крепост запазва плана на старата, но е значително по-укрепена. Тухлените пояси вече са петредови, добавени са и каменни стълбища на източната и южна стена. Започнат е строежът и на допълнителна защитна стена на 1,80 метра външно от основната.

Във вътрешността на града са разкопани останките на трикорабна базилика с баптистерий (пристройка към ранно християнските храмове, където са кръщавани възрастни), която е била разрушена най-вероятно от хуните и възстановена по времето на Юстиниан I. По-голяма базилика е била построена южно от крепостта, което свидетелства, че селището не се е ограничавало само до територията на укреплението (около 40 дка.), а се простира и в околната местност. От „Списъкът на Епифан“ става ясно, че градът Туида/Цоида е седалище на епископ, подчинен на Адрианополската митрополия. С последното е свързан и любопитният факт, че до това време епископско седалище е бил по-големият и богат град Кабиле (между днешните Сливен и Ямбол). През IV век най-вероятно заради близостта на двата града, които са в различни провинции, Кабиле е напуснат, а населението му преместено в Диоспол (днешен Ямбол). Седалището на епископа обаче по неизвестни причини е преместено в Туида, което много вероятно е сложило началото на пословичното съперничество между Сливен и Ямбол.

Туида/Цоида престава да съществува около 598-599 г., когато отново е разрушен, най-вероятно от авари и славяни. Съществува хипотеза, че това е станало като част от голяма битка между аварите и византийския генерал Коменциус.

Средновековие и османско владичество

Районът на гр. Сливен влиза в пределите на Първата българска държава около 705 г., като част от заселената със славяни област Загоре, дадена на Тервел според договора му с византийския император Юстиниан II Ринотмет. На мястото на Туида възниква старобългарско селище, чието име е неизвестно. Началото му не е датирано, но е преди 870 г, от когато е намерен оловен печат на княз Борис-Михаил. Българите ремонтират крепостните стени, дори водопровода при северната порта. Строят се нови сгради във вътрешността, някои от които са облицовани с мраморни плочи, изработени в каменоделни ателиета в Преслав. От този период са открити няколко тухли с гравиран върху тях прабългарския знак Ипсилон, фланкиран с две хасти.

Градът продължава да съществува и след унищожаването на Първата българска държава. В средата на 10 век за кратко е бил във владение на печенезите, след което започва упадък. През 1153 г. Сливен за пръв път е споменат със сегашното му име от арабския географ Идриси, който пише, че той бил „прочут още и от по-старо време“. Крепостта е напусната и престава да се използва като отбранително съоръжение през 13 век. Селището се измества на друго място, което още не е локализирано.

По време на Втората българска държава е център на духовен живот. В околностите му са построени 24 манастира, които оформяли комплекс, наричан малка Света гора.

По време на османското нашествие средновековният град и крепостите са разрушени и през 1388 г. манастирите са опожарени. Сведение за Сливен, под името Ислимие, има в турски регистри от 1609 и 1668 г. Градът е средище на силно хайдушко движение против османските поробители. Известен е като „градът на стоте войводи“. Там са родени борците за българската свобода Черньо Пехливан, Дамян войвода, Дели Миндо, Арнаут Пеньо, братя Бунарджи, Кара Съби, Христо войвода, Злати войвода, Кондо войвода, Миньо войвода, Добри войвода, Желязко Палабуюка, Добри Кръстев, Георги Трънкин, Стоян Кръстев, Панайот Хитов, Стоян Папазов, Никола Аджемов, Божил Бахов, Хаджи Димитър, Димитър Дишлиев, Георги Ченков, Илия Господинов (Гунчо войвода), Тодор Харбов и др. В качеството си на Главен свещеник на Българското опълчение отец Амфилохий от Сливен освещава Самарското знаме в Плоещ. Известни местности в Сливенската планина, свързани с хайдушкото движение са: Кушбунар, връх Българка, Габерова поляна, Джендем дере, Равна река, Гунчов кайнак, Хайдушко кладенче, Хайдушки дол, Харамията, Керемидената къшла, Матей, Рамадана, пещерата Футула, Кална усоя, Хайдушка пътека и др.

Предосвобожденски период и възраждане

Къща-музей "Сливенки бит"

Уличката и портата към родната къща на Добри Чинтулов

Фабриката на Добри Желязков, строена 1834г, превърната в затвор през 1904г до 1944г, сега със статус на Музей "Сливенски затвор"

]]

Сливенската часовникова кула, строена в 1808 г.

През 17 век Сливен се издига като занаятчийско средище. Градът е известен с производството на пушки, пищови, железни сечива за земеделски, занаятчийски и домашни нужди. 100 работилници произвеждат месечно 500 цеви. В чаршията всеки ден отварят врати 984 дюкяна. 35 хана приютяват гостите на града.

През Възраждането Сливен се оформя като важен търговско-занаятчийски и културно-просветен център. Градската част е разделена на жилищна, търговско-занаятчийска и административна. С усилията на Добри Чинтулов и други сливенски първенци през 1860 г. се основава читалище „Зора“. Основоположник на българското театрално дело е роденият в Сливен общественик и културен деец Сава Доброплодни, който написва първата в историята ни пиеса - “Михал Мишкоед”.

През 1836 г. в Сливен е открито първото промишлено предприятие на Балканския полуостров — фабриката за текстил на Добри Желязков. През 1864 г. е открита втора такава, а през 1872 г. се създават тютюнева и спиртна фабрики.

От началото на XVI век Сливен е център на кааза, която териториално остава почти непроменена до средата на XIX век. В регистър с описи на тимари от 1792 г. за пръв път се споменава Сливенски санджак. Много сливенци участват в гръцкото национално освободително въстание от 1821–1829 г. Така например Хаджи Христо Българин е произведен в чин генерал и застава начело на християнските войски от българи, албанци, и гърци, а по-късно е избран за депутат в гръцкия парламент. Жителите на града подкрепят и Браилските бунтове, Кримската война от 1853–1856 година, като участват и в Втората българска легия 1867–1868 г. Подобно на мнозина свои съграждани Кондо бимбаши войвода от Сливен се включва в Сръбското въстание от 1804–1813 г. и благодарение на решителните му действия въстаниците превземат Белградската крепост през 1806 г. Подвизите му са възпети от Сима Милутинович в епическото произведение „Сърбиянка“. Д-р Иван Селимински, един от теоретиците на българския национализъм, създава тайно родолюбиво дружество в Сливен по подобие на гръцкото Филики етерия.

По време на руско-турската война от 1829–1830 г. Сливен е освободен от генерал И. И. Дибич — Забалкански. Тук се открива първата в българските земи руска дипломатическа мисия. След изтеглянето на руските войски повече от 15 000 души от града и околните села се изселват в южна Русия, Бесарабия, Влашко. С това Сливенско претърпява тежък демографски и икономически удар, който притъпява устрема от дотогавашното му развитие и лишава града от първенствено положение в българските земи на юг от Стара планина. При липса на толкова мащабни изселнически вълни от първата половина на 19-и век, и предвид възпроизводителната динамика сред българите, Сливен днес би имал в пъти по-голямо население. Жителите на Сливен се включват активно в църковно-националната борба. През 1859 г. сливенци изгонват гръцкия владика, а Сливенска епархия влиза в границите на създадената на 28 февруари 1870 г. Българска екзархия. Първият духовен водач на епархията е Н. В. Преосвещенство митрополит Серафим, който е посрещнат възторжено в града на 3 юли 1873 г.

През Априлското въстание — 1876 г. Сливен е център на Втори революционен окръг, с главен апостол Иларион Драгостинов и помощник-апостоли Стоил Вучков, Георги Обретенов и Георги Икономов. Председател на окръга е Нено Господинов, подпредседател — Димитър Кукумявков, касиер — Петър Каракостов, секретар — Георги Киряков. За знаменосец на въстаниците е избран Стефан Серткостов, а Петрана Обретенова извезва въстаническото знаме. Макар по време на Руско-турската освободителна война от 1877–1878 г. край града да не се водят сражения, 800 дюкяна и 100 къщи в центъра му са опожарени. Особени заслуги за спасяването на Сливен и редица селища и чифлици в региона от пълен погром има Н. В. Преосвещенство митрополит Серафим. Историческата истина налага да се спомене и застъпничеството на сливенския мютесариф пред главнокомандващия турските войски в Тракия. На 4 януари 1878 г. руските войски освобождават Сливен от 5-вековно турско робство.

П. Р. Славейков редактира първия брой на сливенския вестник „Българско знаме“ през 1879 г.

През 19 век градът е окръжен център и е един от най-големите градове в България с над 20 000 души население, по-голямата част от които българи. По това време в Сливен има 22 махали: Мангърска, Делибалта, Кафтанджийска, Кокошарска, Славчева, Коручанска, Драгойчева, Овчарска, Хадживълкова, Попска, Ескинамазгях, Хаджи Яхя и др.

Стари названия на Сливен са: Савулен, Суида, Туйда, Ислимие, Истилифинус, Селимно, Свилне, Сливно, Сливне. Всеки, който е минавал край Сливен, е виждал Сините камъни, които се издигат като стена над града. Гледката е описана още от Константин Иречек. Това е мястото на сливане на планината с полето. Други твърдят, че името на селището идва от сливането на трите реки преминаващи през града — Асеновска, Новоселска и Селишка. Според някои тази версия е малко вероятна, тъй като две от трите реки са били извън града, който преди Освобождението е бил с население около 20 000 души, а застроените му граници са били до днешните квартали Клуцохор (Кадакьой, Критохори), Комлука и Ново село (Йенидже, Неохори).

География и природни забележителности

Изглед към Сливен от Източна Стара планина

Изглед към Карандила

Град Сливен е разположен в подножието на южните склонове на Сливенската планина (връх Българка — 1181 м), от която започва Източна Стара планина. Северно от града е разположен природният парк "Сините камъни", който обхваща близо единадесет хиляди и половина хектара от Сливенския Балкан, известен под името Карандила.

Сливенското поле е последното от подбалканските в източна посока, тъй като това, което наричаме Средна гора в орографски план се извива на юг при Сливен. Нейните морфографски продължения са Бакаджиците, разклонението Св. Илийски възвишения, Манастирски и Сакар на територията на България. До първата четвърт на XIX век Сливенско поле е част от Розовата долина, но изселническите вълни от града след Руско-турските войни от 1806–1812 и 1828–1829 г. довеждат до упадък на производството на розово масло. Източно от града се намира "Долината на прасковите", чиито огромни плодови масиви бяха обновени през изминалите години.

В близост до Сливен се намират Сливенските минерални бани, водата на които е полезна за лекуване на стомашно-чревни и жлъчно-чернодробни заболявания, както и на болести на опорно-двигателния апарат и периферната нервна система. Предстои да бъде изготвен подробен устройствен план на курорта заради засиления инвеститорски интерес. За Сливен е характерен падащият вятър бора, който духа при по-ниски температури в Северна България.

Сливен отстои на 280 км източно от столицата София, на 100 км от Бургас — най-голямото търговско пристанище в България, на 130 км от границите с Република Гърция и Република Турция.Предвижда се през Сливен да преминава трасето на Паневропейски транспортен коридор 8.

Икономика и административно-териториално делене

Община Сливен

В Сливен има предприятия както от леката, така и от тежката промишленост. Произвеждат се електрически осветители и машини, мокети и килими, вълнени платове и бельо, макаронени и млечни изделия и пакетаж на хранителни стоки. Тук e и едно от малкото останали предприятия за първична преработка на вълна.

Население и вероизповедания

Църква Св. Димитър в Сливен, строена 1831 г.

Служба на Митрополит Йоаникий Сливенски

В града живеят представители на различни етнически групи: българи, арменци, евреи, каракачани, цигани, турци и руснаци. Двете основни вероизповедания са православно християнство и ислям.

Храм	Година на отваряне
Катедрален храм "Свети Димитър"	1831 г.
Църква "Свети Никола"	1834 г.
Църква "Света София"	1836 г.
Църква "Свети Николай Чудотворец"
Християнска Баптистка Църква	1991 г.
Евангелска Петдесятна Църква
Евангелска Съборна Църква
Църква "Св.Петка"	Направена е първа копка през месец юни 2008 г.

Образование, култура и наука

В града културната дейност е представена от:

• Регионална библиотека "Сава Доброплодни";
• Ансамбъл за народни песни и танци "Сливен";
• Клуб на дейците на културата;
• Детски хор "Дружна песен",* Симфоничен оркестър;
• Хор "Добри Чинтулов", участие в който вземат и ученици от различни училища в града;

Училище	Директор	Официален сайт
ПМГ "Добри Чинтулов"	Мариана Милева	http://pmg-sliven.com/bg/
ГПЗЕ "Захарий Стоянов"	Дамян Петров	http://gpze.hit.bg/
Хуманитарна гимназия "Дамян Дамянов"	Екатерина Иванова Петкова	http://hg.sliven.net
СПГ по строителство и геодезия "Арх. Г. Козаров"	Александър Борисов	http://www.spgsg.com/
ПГЕЕ "Мария Склодовска-Кюри"	Добри Маргенов	http://www.mariecurie.hit.bg/teachers.html
ПГХТ "Академик Неделчо Неделчев"	Лиляна Якимова	http://www.pght-sliven.com/
ПГТО "Добри Желязков"	Евгений Беков	http://pgto-sl.hit.bg/
ПГИ "Проф. д-р Димитър Табаков"	Лиляна Тодорова	http://pgisliven.com/
Инженерно-педагогически факултет на ТУ, София	доц. д-р инж. ДИНКО ПАЛОВ (декан)	http://tu-sliven.com/
Колеж към ТУ, София	доц. д-р инж. АНДРЕАС ХАРАЛАМБУС	http://tu-sliven.com/
НХГ за ПИ "Димитър Добрович"	Тодор Терзиев
ПГМ-Професионална гимназия по Механотехника	Татяна Минчева	http://pgmsliven.hit.bg/

Читалищна библиотека „Зора“

Читалищна библиотека „Зора“ е институция, която се намира в пределите на град Сливен и обслужва нуждите на неговите жители. Читалищната библиотека има многогодишна история и в нея се съхранява най старата книга в Сливен, датирана от началото на турското робство за българите.

Най-старата книга на Сливен

На първата и страница е записано „OPERVM/“ARISTOTELIS" TOM VSII/ LIRORVMAPI", а най-отдолу скромно е отбелязана годината 1597. Книгата е печатана 200 години след падането на България под турско робство, и възрастта и е 410 години. По това време в България цари мрак, безпросветност и тотална хегемония на чужда вяра, чужда култура, морал и порядки. Интересен факт е, че тази книга е издадена само 141 години след Гутенберговата библия. Притежателят на старината е неизвестен. Има предположение, че тя е от колекцията на д-р Иван Селимински или някой друг от възрожденците, които са дарили всичките си архиви на читалищна библиотека „Зора“. Подвързията и е от тънка, добре обработена агнешка кожа, която удивително прилича на старите папируси, върху които хората са пишели някога. Страниците са на брой около 1500 и са ръчно изработени от хартия, която и до днес се е запазила. Печатният шрифт е дело на ювелир.

Театри

Театър	Кратко описание	Официален сайт
Драматичен театър "Стефан Киров"	Театралните традиции в Сливен започват преди 140 години, когато в града се открива първата театрална сцена. През 1918 г. се създава първата професионална театрална трупа в читалище "Зора". Драматичен театър "Стефан Киров" е професионален държавен театър от 50 г. Новата сграда на театъра е построена през 1986 г. и разполага с голяма зала (484 места), камерна зала (121 места), балетна зала, просторно фоайе на две нива с бар за зрители, административна част. През 2008 г. театърът чества своята 90 годишнина.	http://www.theatresliven.com
Куклен театър

Музеи

Музеи и галерии	Работно време	Телефон
Къща-музей "Хаджи Димитър"	09:00-12:00 и 14:00-17:00 ч.; почивен ден неделя; от XI до IV месец без събота и неделя.	044/622 496
Национален музей на текстилната индустрия	8:30-17:00 ч.0; почивни дни събота и неделя.	044/624 006
Къща-музей "Добри Чинтулов"
Къща-музей на сливенския градски бит от XIX век
Исторически музей
Художествена галерия "Сирак Скитник"	9:00-18:00 ч.; почивни дни неделя и понеделник.	044 62 53 42
Художествена галерия "Димитър Добрович"	9:00-18:00 ч.; почивни дни неделя и понеделник.	044/62 20 83
Музей "Сливенски затвор"

Спорт

• ОФК Сливен 2000 е футболният клуб на града, достигнал, най-високи успехи
• Волейболен клуб-Сливен Създаден през 2003 г.,активно участва във всички възрасти девойки в първенствата на Българска Федерация Волейбол
• Баскетболен клуб "Тони-7" създаден 2000 г.,шампион на "А" група за Жени сезон 2009/2010,многократен медалист от девическите първенства на България

Побратимени градове

Сливен е побратимен град с:

• Алба Юлия, Румъния
• Воронеж, Русия
• Гера, Германия от 1997 г.
• Джараш, Йордания
• Кесаряни, Гърция
• Кутаиси, Грузия
• Печ, Унгария
• Светогорск, Беларус
• Текирдаг, Турция
• Тернопол, Украйна
• Чунцин, Китай

Личности

• Личности, свързани със Сливен

Външни препратки

• Официална страница на Община Сливен
• Официална страница на Област Сливен