Витоша

Вижте пояснителната страница за други значения на Витоша.

---

Витоша е планина в Западна България. Най-високата ѝ точка е Черни връх (2290 m). Така тя се нарежда на четвърто място по височина в България след Рила, Пирин и Стара планина.

Карта на Витоша

Изглед към Витоша от Пожарево (Софийска област)

Име

Според някои източници сегашното име на Витоша има тракийски произход и означава "два резена". Това напомня за двуглавите Резньове, които в профила на планината, гледани от Софийското поле, изтъкват най-добре.

Името Витоша се появява през Средните векове. Смята се, че с него славяните подменили старите имена на планината, споменати в съчиненията на Тукидид (името Скомиос), на Аристотел (името Скомброс) и Плиний Стари (името Скопиос). И трите имена, споменати от старогръцките автори, се свеждат към значението "остра, стръмна планина".

Докато за името Витоша названието на един връх (Резньовете) се разпространява за цялата планина, то старите имена Скомиос, Скомброс и Скопиос са се запазили в сегашния връх Скопарник.

Релеф

Витоша се намира между Стара планина и Рило-Родопския масив и е част от Средногорието. Тя е единствената куполообразна планина в България и основното било да се откроява добре от останалите планински масиви. То върви по върховете Черни връх, Резньовете, Скопарник и Острица, в посока северозапад-югоизток. Границите и са очертани от Софийското поле, Самоковско поле, Пернишката котловина, Панчаревският пролом на река Искър, поречието на река Ягуля, Владайския проход, както и високите седловини Ярема и Бука преслап. В склоновете на планината, и в нейното подножие, по периферията на околните котловини и по наносните тераси на витошките реки са разположени множество селища, някои от тях квартали на столицата.

Изглед от Черни връх

Изглед към Платото, Малък резен, Голям резен и Черни връх (на хоризонта в средата), снимано от вр. Ушите

Връх Скопарник, гледка от пътеката Черни връх - Железница

Формата на планината е куполовидна и за нея не са характерни дълбоки релефни образувания като долини и пр. Това се дължи на факта, че Витоша е сравнително млада планина. За по-лесно описание планината се разделя на четири основни части, като линиите на деление и на четирите започват от Черни връх и свършват в подножието на планината.

По отношение на скалната основа и нагъването на земната кора Витоша заедно с околните територии е част от Вискярско-Витошкия синклинорий или Софийския синклинорий. Вследствие на това на територията ѝ могат да се проследят множество процеси с разломен характер. Основните зони, в които протичат тези процеси, са Боснешкият разлом, Железнишката зона на срязване и други.

Характерни за Витоша са каменните реки (често неправилно наричани морени поради визуалното си сходство с тях). Те представляват големи струпвания на заоблени скални блокове. Получили са се вследствие на течащата вода и изветряването, които постепенно са загладили техните ръбове. Каменните реки представляват основна туристическа цел в планината. Освен това на територията на парка има множество каменни сипеи.

Интересен не само за туристите, но и за науката е Боснешкият карстов район. Това е най-голямата територия с карстови форми във Витоша. Площта му е около 30 km² и почти целият е включен в парк Витоша.

Върхове

Връх	Височина в метри
Черни връх	2290
Голям резен	2277
Скопарник	2227
Карачаир	2208
Купена	2196
Малък резен	2182
Ярловски купен	2173
Голям Котор (Сиврикая)	2113
Самара	2103
Лъвчето	2053
Селимица	2041
Сива грамада	2003

Климат

Температурите в по-високите части на Витоша са сравнително ниски през цялата година. Средната месечна температура през месец януари е -4 °С, а на Черни връх е -8 °С. Летните температури също не са особено високи. Средната месечна температура през юли е 13 °С, а на Черни връх е 8 °С. Абсолютната максимална температура на Черни връх е +24 °С, а абсолютната минимална е -27,4 °С.

Основни за планината са югозападните ветрове. Често ветровете в по-високите части достигат голяма скорост и вследствие тяхното действия остават обширни ветровали. По билото на Витоша средната годишна скорост на вятъра е над 10 m/s

Общото време на слънчевото греене е сравнително малко, като за средните части на планината то е 2400 h, а за Черни връх то е по-малко от 2000 h.

Води

Поточе в местността Златните мостове

Река Бистрица над Панчарево

Във Витоша има голям брой малки водни източници, но единствената голяма река, която извира от планината, е река Струма, която тече на юг, преминава през България и Гърция и се влива в Бяло/Егейско море. Другите, по-малки реки, образуващи дълбоки долини са Бистришка, Железнишка, Палакария, Матница, Владайска, Боянска, Драгалевска и др. Те се оттичат към околните котловини и към река Искър. На територията на Витоша има и 6 подземни реки, в галериите на пещера Духлата, край Боснек.

В най-ниските части на парка годишното количество на валежите достига 700 mm/m², а в по-високите тази стойност достига 1000 mm. На Черни връх валежите са 1050 mm. За планината твърдите валежи от сняг и град представляват над 50 % от общото количество на годишните валежи.

Минерални и Карстови извори

Минералните извори в подножието на Витоша са съсредоточени в землищата на Панчарево, Железница, Рударци и Княжево. Карстовите извори са в южната част на планината, като най-известен е Живата вода в местността „Врелото“, над Боснек.

Почви

Голямото разнообразие на географски условия и големите разлики в надморската височина на различни части от Витоша са предпоставка за голямо почвено разнообразие. Почвообразуването протича основно над продуктите от изветрянето на скали с киселинен характер. В образуването на почвите участва и специфичната флора.

Най-големи са териториите с почвените типове кафяви горски почви, планинско-ливадни горски почви, торфени и торфенисто-блатни почви. Срещат се също и канелени горски почви, които са често излужени.

Флора

Диворастящи гъби край х. Момина скала

Горите заемат над 50% от цялата му територия, пасищата - 25%, а останалите площи са заети от скални масиви, каменни сипеи и площи, които поради релефни особености не могат да бъдат залесени.

На територията на Витоша са установени около 1500 вида висши растения, което е близо 50% от всички описани в България. Сред тях има 24 български и балкански ендемита и 52 вида включени в Червената книга на България.

Растителният свят в парк Витоша е резултат от климатични промени, както и от човешкото влияние. В близост до планината се е намирало селище от преди повече от 2 хилядолетия. Това е повлияло в голяма степен на растителните видове, които растат в парка. Например през 20 век поради безконтролната сеч на дървен материал силно са пострадали вековните букови и дъбови гори, които са обхващали подножието и ниските части на планината. По същото време са обезлесени и най-високите части на Витоша, за да бъдат открити свободни пасища.

От няколко години се забелязва ново естествено възобновяване на гората. Пример в това отношение е местността около връх Венеца (източно от вр. Белчова скала), сред която растат млади 4-5 годишни дръвчета от бял бор (към пролетта на 2007 г.), залесили се от близката изкуствено засадена стара борова гора. По просторния и дълъг южен склон между вр. Ярловски купен и р. Палакария също естествено са се залесили млади иглолистни дръвчета, стигащи до около 1800 m надморско равнище. Подобно е положението и на други места из планината. В ниския и средния пояс се среща брекината, което се смята за критерий, че това е автентична старорасла гора.

Алпийски пояс

Въпреки голямата надморска височина на планината, във Витоша липсва реален алпийски растителен пояс. Това донякъде се дължи на откриването на площи и създаването на обширни пасища, при което е заличена характерната растителност. В най-високите части съществуват съобщества, изградени от растения, характерни за алпийския растителен пояс, но те са само отделни групи и не образуват цяла система. Основен представител на растенията, характерни за този пояс, е планинската гъжва. Във Витоша това растение се среща и в по-ниските части на планината, въпреки че там не е толкова разпространено.

Шипков храст край х. Есперанто

Субалпийски пояс

Субалпийският растителен пояс е сравнително обширен и добре обособен. За него са характерни храстовата растителност и отделните иглолистни дървета, както и отделни площи, покрити с тревна растителност. В най-горните части на този пояс се срещат клек и обикновен смърч, като смърчът е представен само от отделни дървета. Клекът не заема толкова обширни територии, колкото е заемал в миналото, но все пак е едно от характерните за по-високите части растение. Най-разпространен е в районите над хижа Алеко и в резерват Бистришко бранище.

На местата, където в миналото е растял клек, вторично са се образували групи от сибирска хвойна. Освен това в субалпийския пояс се срещат храстовите видове черна боровинка, връшняк, синя боровинка. На отделни места може да се види и мечо грозде. В субалпийския, както и в алпийския растителен пояс, тревните видове са представени най-вече от власатка, полевица и др.

Иглолистен пояс

Най-обширен за планината и заемащ най-голяма територия от природния парк е иглолистният растителен пояс. В по-високите му части горите са изградени от смърч и с понижаване на надморската височина започват да се смесват с бял бор, бяла мура, ела и други, а в най-ниските райони - с бук и бреза. Границата със субалпийския пояс се намира по-ниско от обичайната надморска височина. Това се дължи на изкуственото увеличаване на пасищните територии. На малко места могат да се наблюдават по-големи групи от бял бор или малки гори от този вид. Могат да се наблюдават и групи от бяла мура, но разпространението на този вид е сравнително ограничено. Бялата мура е реликтен вид и балкански ендемит, поради което се правят много опити да бъде разширен ареала ѝ. Растителните видове в тази част на парка се допълват от храстите къпина, малина и синя боровинка. Тревната растителност не е силно развита, но се срещат ендемичните видове средна пирола и българска горчивка.

Черен бъз край местността Копитото

Среднопланински пояс

В най-горните части на този пояс преобладават смесени гори от смърч, бял бор, бук и дъб. В пояса освен това се срещат и габър, бреза, трепетлика, явор, ясен, липа и други. Най-разпространени са буковите гори, които на места се заемат височина от над 500 m. Тези гори са едни от най-запазените и неповлияни от човешка намеса. Буковите дървета имат сравнително висока средна възраст, а на места са останали вековни букови гори, покриващи големи територии.

По поречията на реките и по местата, разположени в непосредствена близост до водни басейни, се срещат групи и отделни дървета от планинска върба и елша. Най-ниските части на пояса са покрити от бреза и леска, както и от множество храсти. Това е така, защото голяма част от тези територии са били превърнати в сечища и са унищожени характерните горски растения.

Нископланински пояс

Този пояс обхваща териториите между 1000 и 1400 m н.в. Основни представители на растителния свят в пояса са дъбовете и буковете, но в отделни части се срещат и групи от някои иглолистни дървесни видове, характерни за по-голяма надморска височина. На места обширните дъбови гори са примесени с дървета от явор, трепетлика, клен и др.

В някои райони се наблюдава постепенна естествена замяна на бук с габър, като първият вид постепенно бива изместен от втория. В тези по-ниски части на планината започва да се наблюдава голямо разнообразие на цъфтящи тревисти растения.

Фауна

Дъждовник - земноводно, включено в Червената книга

Гръбначни животни

Бозайници

Едрите бозайници са малко. Това се дължи предимно на незаконния лов. Вследствие на това от тези животни са останали едва няколко вида - благороден елен, сърна, диво прасе, кафява мечка и вълк като и техния брой не е особено голям. Освен тези видове се срещат още водни земеровки, белокорема белозъбка, обикновен заек, сънливец, лисица, видра и други. Среща се също и дива котка, но броят на представителите на този вид е изключително малък.

Правени са опити да бъдат внесени няколко вида чуждестранни вида бозайници, но от тях не са останали представители в парка. От особена важност са установените 11 вида прилепи, което е много голям брой за такава малка територия. Най-голямо е разнообразието на прилепи в Боснешкия карстов район. Всички видове прилепи са защитени от Закона за защита на природата, но въпреки това техният брой е намалял през последните години. Това се дължи на развитието на туризма и превръщането на пещерите, които са естественият дом за прилепите, в туристически обекти.

Птици

Установени са близо 200 вида птици, от които 120 гнездят на територията на Витоша. Най-разпространена е сокерицата, която се среща най-вече из смърчовите гори. Там се срещат още жълтоглавото кралче, кръсточовката, боров синигер и други. От особено значение са видовете голям ястреб и малък ястреб, черен кълвач, пъстър кълвач, които са редки видове.

Други птици, които могат да бъдат наблюдавани, са керкенез, белоопашат мишелов, голям ястреб и др. В най-високите части се срещат балканска чучулига, планинска бъбрица, пъстър скален дрозд, сиво каменарче, домашна червеноопашка, белогуш дрозд и други. В по-ниските части, в широколистния и смесения пояс се среща лещарка.

От нощните птици се срещат горска улулица, горска ушата сова, домашна кукумявка, пернатонога кукумявка. От по-големите дневни - грабливи птици като скален орел, малък креслив орел, орел змияр, осояд и др. Те са много рядко срещани през гнездовия сезон, и то предимно в южните и югозападни дялове на планината.

Риби

Рибите не са много разпространени. Това се дължи на малкото количиство водни басейни и на техния характер, който е предимно от тип планински поток. Най-разпространеният вид е речната пъстърва, за която бързите студени речни течения са характерно местообитание. В миналото са правени опити витошките водоеми да бъдат зарибени с вида балканска пъстърва, но в момента този вид риба почти не се среща.

Безгръбначни животни

Огромен е броят на безгръбначните животни. Витоша е обявена за територия от особено голямо значение по отношение опазването на бъзгръбначните животински видове. Голям е броят и на ендемичните и реликтни видове - близо 150 балкански и български ендемити и 85 реликтни вида. Срещат се около 300 вида безгръбначни, присъстващи в списъците на редките животни. Витоша е на второ място по разнообразие на подземните ендемични видове. Локални ендемити са три вида пещерни ракообразни и тук е единственото място, от където могат да бъдат извлечени сведения за тях. Почти всички пещерни безгръбначни са поставени под закрилата на закона за защита на природата, поради тяхната неприспособимост при промяна на местообитанието.

Най-разпространени от насекомите са видовете голям сечко, буков сечко и други. През последните години драстично е намалял броят на пеперудата аполона и учените предполагат, ча ако не бъдат взети мерки за нейното опазване в близките години, тя напълно ще изчезне.

Проблеми

След разразилия се смерч на 22 май 2001 г. в резервата Бистришко бранище е повалена около 60 хектара смърчова гора, а впоследствие от повалената дървесина пламва епидемия от паразита Ips Typographus. Той се храни с кората на дърветата, поради което представлява реална опасност за горите в парка. Първоначално паразитът се среща само в резервата, но след това се разпространява и извън територията му. Към месец май 2005 г. вследствие повалянето на дървета от бури, както и заради разпространението на паразита са обезлесени територии с площ от около 120 декара.

Изглед към Витоша от центъра на София

Туризъм на Витоша

Витоша се намира в непосредствена близост до София и вследствие на това планината се е променила повече, отколкото другите български планини. На територията на планината се намира Природен парк Витоша, най-старият на Балканския полуостров. Витоша е любимо място за туризъм на жителите на София. Най-известните туристически маршрути свързват изходните пунктове Княжево и Драгалевци с местностите Алеко под Черни връх, където се намира хижа Алеко (наречена така по прякора на Алеко Константинов — Щастливеца), Бай Кръстьо - също наречена на планинар, Златните мостове, Копитото и други..

В планината има добри условия за зимни спортове — ски/сноуборд, шейни и други, като сред най-известните писти са Стената, Синя писта, Зелена писта, Витошко Лале 1 и 2, Ветровала и "Конярника".

В полите на Витоша се намира Боянската църква, която е един от културните символи на България и културен паметник в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО. На територията на парка се намира също и Драгалевския манастир, който има голямо историческо значение.

Транспортът от София се осъществява с автобуси, маршрутни таксита, кабинков лифт Симеоново-Алеко и седалков лифт Драгалевци.

Планината е сред Стоте национални туристически обекта със своя първенец - Черни връх.

Природен парк Витоша

Витоша - панорамен изглед на местността Алеко

Природен парк Витоша е първият парк на Балканския полуостров и е създаден през 1934 г. Заедно със самия парк са създадени и двата резервата в парка - Бистришко бранище и Торфено бранище. Бистришко бранище по-късно получава статут на биосферен резерват и е един от 16-те резервата от мрежата на биосферните резервати в България. Размерите и границите на парка са се променяли многократно след неговото създаване и в момента територията му е около 26 600 хектара. От тази площ близо 24 000 хектара са заети от горския фонд на Витоша. В парка се намира и Боянският водопад, който е най-високият на територията на планината, както и "Самоковището", водопад на река Бистрица, обявен за природна забележителност. В южната част на парка до с. Боснек можете да посетите и природната забележителност "Духлата", опазваща едноименната най-дълга пещера в България.

Вижте също

• Защитени територии в България
• Витоша (парк)

Външни препратки

• Парковете в България - Витоша
• Интернет сайт за Витоша
• Катерачни обекти във Витоша
• Mobile GeoNavigator Vitosha - Java приложение за ориентиране във Витоша с помощта на обикновен мобилен телефон - интерактивна карта с възможности за позициониране.
• 3D панорами от района на Златните мостове
• Снимки от Витоша
• Снимки на Природен Парк Витоша
• Голяма Колекция на Снимки от Витоша
• Природозащитен информационен център Витоша