Велико Търново: Разлика между версии

Редактиране
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Nmpetkov (беседа | приноси)
36 редакции
Ред 395: Ред 395:
* [http://www.pravoslavie.bg/index.php?option=com_content&task=view&id=442&Itemid=229 Великотърновска епархия] на Българската православна църква
* [http://www.pravoslavie.bg/index.php?option=com_content&task=view&id=442&Itemid=229 Великотърновска епархия] на Българската православна църква
* [http://www.veliko-tarnovo.net Официалният сайт на Велико Търново]
* [http://www.veliko-tarnovo.net Официалният сайт на Велико Търново]
* [http://www.climbingguidebg.com/cdb.php?f=placeinfo&idPlace=2 Катерачни обекти край Велико Търново]
* [http://www.sport-vt.com Спортният сайт на Велико Търново]
* [http://www.sport-vt.com Спортният сайт на Велико Търново]
* [http://www.veliko.tarnovo-bg.info/ Новини от Велико Търново на английски]
* [http://www.veliko.tarnovo-bg.info/ Новини от Велико Търново на английски]

Версия от 08:13, 23 януари 2011

Вижте пояснителната страница за други значения на Търново.
Велико Търново
Знаме
      
Герб
България
43.0787° с. ш. 25.6283° и. д.
Велико Търново
Област Велико Търново
43.0787° с. ш. 25.6283° и. д.
Велико Търново
Общи данни
Население66 920 души[1] (15 март 2024 г.)
2203 души/km²
Землище30 km²
Надм. височина220 m
Пощ. код5000
Тел. код062
МПС кодВТ
ЕКАТТЕ10447
Администрация
ДържаваБългария
ОбластВелико Търново
Община
   – кмет		Велико Търново
Даниел Панов
(ГЕРБ; 2011)
Адрес на общината
пл. Майка България 2
п.к. 54
тел.: 062/619-304
факс: 062/62-79-97
web: veliko-turnovo.bg
e-mail: mayorvt@vt.bia-bg.com
Уебсайтwww.veliko-tarnovo.bg/bg/
Велико Търново в Общомедия

Велѝко Тъ̀рново е град в Северна България, център на община Велико Търново, област Велико Търново. До 1965 година името на града е Търново, което и до днес е по-често употребяваният вариант в разговорния език[2].

География

Общ изглед

Градът е разположен по поречието на р. Янтра, като в него се пресичат главните пътища, свързващи Източна със Западна България (Варна — 228 км, София — 241 км) и Централна Европа с Мала Азия (Русе — 107 км, Капитан Андреево — 209 км). През Велико Търново минава европейски транспортен коридор 9. [3] В съседния град Горна Оряховица (7 км) се намира летище и най-голямата ЖП-гара в Северна България.

История

Средновековният Търновград
Файл:Tsarevets-gruev-2.JPG
Хълмът „Царевец“ и Патриаршеският дворец
Гробът на цар Калоян в храм-паметник Свети Четиридесет мъченици (Велико Търново)

Велико Търново е един от най-старинните градове в България. Той има повече от петхилядолетна история, като първите свидетелства за живот са от третото хилядолетие преди Христа и са намерени на хълма Трапезица. Старинната част на Велико Търново — царският дворец от времето, когато е бил столица на България по време на Второто българско царство (1187 — 1393), е разположен на 3 хълма — Царевец, Трапезица и Света гора. Според съвременници, през средновековието Търново е бил новия Йерусалим, Рим и Константинопол и то взети заедно[4].

През 1185 братята Асен и Петър обявяват в църквата „Св. Димитър“ края на византийското господство, което продължило 167 години и провъзгласили Търново за столица на новото българско царство. Средновековният град се разраства бързо и се развива като най-непревземаемата българска крепост през 12-14 век. Превръща се в най-значимия политически, икономически, културен и религиозен център на България.

Хълмът Царевец е заобиколен от 3 страни от река Янтра. По време на Втората българска държава е обитаван от царския двор, болярите и патриарха. Опасан е от крепостна стена, построена върху естествени отвесни скали. Крепостта имала три входа. Главният вход почвал с подвижен мост над пресечената скала и имал три последователни врати, вторият (Малката порта) свързвал Царевец с Асенова махала, а третият — с Френкхисар. От кулите е запазена само една, наричана днес Балдуинова кула. В средата на Царевец се издигал дворецът, който се състоял от тържествена зала, църквата „Св. Петка“, жилищни и стопански сгради, водохранилища и помещения за стражата. Защитен бил с яки каменни стени и бойни кули.

На най-високата част на Царевец се намирала патриаршеската църква „Възнесение Христово“ с четвъртита звънарница до нея и резиденция на патриарха. Откриването на голям брой основи на жилищни и други сгради по целия терен на хълма както в двореца, така и покрай крепостните стени дава основание да се направи изводът, че Царевец не е бил тясно затворена крепост, а истински средновековен град, гъсто застроен с жилищни и други сгради.

През 1598 г. избухва голямото Първо Търновско въстание и за цар е коронясан Шишман III. Само след няколко месеца въстанието е потушено, а много от водачите му загиват или намират спасение на север от Дунав. През 1686 г. града става център и на Второто Търновско въстание, начело с Ростислав Стратимирович, но и това въстание бързо е потушено.

След Освобождението и подписания Берлински договор града е временна столица — тук се свиква Учредително събрание през 1879 г., на което се приема действалата до 1947 г. Търновска конституция, Първото Велико Народно събрание, което избира за княз Александър I, както и редица обикновени народни събрания.

При избухването на Балканската война в 1912 година 28 души от Търново са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5]

Легенди за Велико Търново

Предание говори, че в скалите над Патриаршеският манастир „Света Троица“, намиращ се северно от Велико Търново, е скрита прочутата Търновска библиотека. Тук в пещера високо в скалите били изнесени всичките книги и манастирските ценности. Входът бил зазидан и замазан със счукана скала и хоросан. По нищо не личал. Можел да се намери само чрез знак изкован на скалата…

Легенда разказва, че в крепостта на Трапезица била царската монетарница. Намирала се до южния вход при Царева стъпка. Под нея имало подземие, в което се пазело царското съкровище. Ходникът бил покрит с каменна плоча. Надолу водели стълби до желязна врата. Само царят и пазителят на хазната знаели тайната на вратата. Пред нея имало ниши. В тях стояли скрити стражите. Когато турците нахлули, Шишман заповядал всичко да бъде пренесено в подземието. Машините за сечене на пари, суровото злато и златните и сребърните монети. Пълната съкровищница била затворена. Царят заповядал да се срине монетарницата. На мястото останали само купища камъни. Входът бил под камък на ос. Той се завъртал и се откривала каменната плоча. Под нея били стълбите към желязната врата. Тайната за камъка знаел само Шишман…

Южно от град Велико Търново се намира местността Трошана. Легенда разказва, че тези земи били царски. Царят ги дарил на болярина Трошан. Той съградил в новите земи манастир. Царят разбрал и надарил манастира богато. В църквата всичко заблестяло от злато, сребро и скъпоценни камъни. В палатите на Трошан през лятото идвало царското семейство. Царят ходел в манастира и оставял безценни дарове, но… настанали лоши времена. Завоевателите наближили Търново. Монасите събрали всичко ценно и го сложили в подземието, при манастирското съкровище. Манастирът бил разрушен и опожарен. Монасите били избити. Останала само легендата за царския манастир.

Царевец и Момина крепост се намират в град Велико Търново. Легенда разказва, че там в римско време имало калета, които охранявали пътя за великолепния Никополис. Когато варварите нахлули, обсадили и разрушили великия град. Тогава римляните се настанили в калетата. Под тях имало големи подземия свързани с тунел. В галериите римляните пренесли съкровищата на Никополис. Крепостите римляните укрепили и задържали известно време. Когато се наложило да отстъпят, те направили смъртоносни механизми в галериите и ги намазали с отрова. Тайните входове маскирали. Входът на подземието под Царевец се намирал в южната част. По галерия се стигало до подземно езеро. Само човек който е римлянин, който знае тайната на съкровище можел да продължи. Скрит механизъм източвал водата и по стъпала се стигала друга галерия. От тук надолу имало няколко нива. На всяко римляните оставили по едно съкровище. В галериите към съкровищниците дебнели много опасности… Ако непосветен влезел никога не ще се върнел жив. Във всяка зала имало безценни предмети — златни и сребърни, украсени със скъпоценни камъни. Безброй златни монети били струпани на купове. Подземието под Момина крепост било на две нива. Съкровището било долу. Входа бил голям геран. На дъното се виждала вода. По стъпала се слизало долу и там в страни започвала галерия. Когато римляните се оттегляли отгоре сложили каменна плоча и я засипали. Втори вход имало в ниското. Нишанът бил голям четвъртит камък с топка отгоре.

Търново днес

В наши дни Велико Търново се развива с бързи темпове като строителството в рамките на града и околностите бележи рекорди. Освен търговски комплекси и молове, се изграждат сателитни квартали и нови транспортни връзки за преодоляване на транспортните проблеми на града. В последен етап на строителство е квартал Хилс, заедно с прилежащата архитектура. В новият Общ устройствен план на общината е заложено на разпределянето на зоните около града с цел да се даде допълнителен тласък на разширяването на града и да се избегне строителството на индустриални сгради в жилищни райони. В близките години се очаква сливане на града с Шемшево, Леденик и Арбанаси, както и град Дебелец, като около първите две трябва да се разшири сегашната Западна промишлена зона, а около Арбанаси и Дебелец са предвидени вилни зони. С новите планове за строителството на Автомагистрала Хемус (А2) Велико Търново трябва да бъде свързан със София и Русе до 2015 година, като града ще стане запази статута си на най-големия пътен транспортен център в Северна България, поради географското си положение в Северна България и Предбалкана, както и заради близостта си с най-голямата ж.п. гара в Северна България и международно летище в Горна Оряховица (3км).

Религии

Населението на старопрестолния град Велико Търново изповядва източно православно християнство. В града се намира седалището на историческата Великотърновска епархия на Българската православна църква.

В миналото

  • 1206 г. българския цар Калоян тържествено пренесъл светите мощи на Свети Михаил воин Български в своята столица Търново и ги положил в патриаршеската катедрала "Св. Възнесение". След падането на Търново под османска власт (1393 г.) следите на тези мощи се губят. Великият търновски патриарх Св. Евтимий му съставил житие, което е запазено до наши дни.
  • През 1238 г. цар Иван Асен II донася светите мощи на Света Петка Епиватска в Търново. Те са поставени в специално построената църква на хълма Царевец. Остават в града до падането му под турско владичество през 1393 г.
  • В Търново е имало неръкотворна икона на Св. Димитър Солунски, донесена от царете Асен и Петър.
  • За около 1 век в Търново се намирало и парче от светия кръст, пренесено от Йерусалим, от равноапостолните императори св.св. Константин и Елена. Той се пазел в България до 1280 г.

В наши дни

В града и региона се съхраняват светите мощи на:

В града и региона се съхраняват чудотворните икони на:

Икономика

Градски транспорт

Велико Търново е един от градовете с най-добре развит градски транспорт в България. В града се движат предимно нови модели автобуси, сред които Mercedes-Benz Citaro, Mercedes O405 N, Irisbus Crossway, Neoplan N4013 CNG, Neoplan N4016 (CNG), MAN NL 223 CNG, MAN NM 223, MAN NL 202. Пълен подвижен състав тук. От 2010 година влиза в сила условие, което задължава всички градски автобуси да бъдат нископодови и леснодостъпни за трудноподвижни хора. В града няма общински превозвач, което е може би най-добрият фактор за развитието на градският транспрот във Велико Търново. За разлика от столицата София, а също и градове като Варна, Бургас, Габрово и др., във Велико Търново не е останал нито един автобус от марката „ИКАРУС“ (най-често срещаните в България през миналия и началото на този век). Най-добре е обслужен района на ВТУ, пазара и кв. Бузлуджа, където на 8/10 минути има автобус.

Образование

Висши и полувисши училища

Гимназии

  • Старопрестолна гимназия по икономика (сайт)
  • Езикова гимназия "Професор доктор Асен Златаров"(сайт)
  • Природоматематическа гимназия „Васил Друмев“ (сайт)
  • Американски колеж Аркус (сайт)
  • Професионална гимназия по туризъм „Доктор Васил Берон“ (сайт)
  • Професионална гимназия по моден дизайн (сайт)
  • Професионална гимназия по строителство, архитектура и геодезия „Ангел Попов“ (сайт)
  • Професионална гимназия по електроника „Александър Попов“ (сайт)
  • Хуманитарна гимназия „Св. св. Кирил и Методий“ (сайт)
  • Частен професионален колеж по икономика и счетоводство
  • ОУ „Димитър Благоев“
  • СОУ „Вл. Комаров“
  • СОУ „Г. С. Раковски“
  • СОУ „Вела Благоева“ (сайт)
  • СОУ „Емилиян Станев“ (сайт)
  • ОУ „Бачо Киро“ (сайт)
  • ОУ „Св. Патриарх Евтимий“
  • ОУ „П. Р. Славейков“

Неправителствени организации

Местни неправителствени организации в града са:

Култура и културни организации

Културни организации

Библиотеки

Читалища

Театри

Търновски светии

Църкви

Катедрала Рождество на Пресвета Богородица
Църквата Свети Четиридесет мъченици

Манастири

Духовна семинария

Музеи

Художествената галерия
  • Регионален исторически музей — част от Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз, създаден през 1871 г. Днес в него работят научни сътрудници, уредници, екскурзоводи, реставратори и др. специалисти в следните отдели: Археология, Етнография, Християнско изкуство, Българските земи през XV–XIX в., Нова и най-нова история, Фондове и научен архив, Културно-просветен, Лаборатория за реставрация и консервация, Административно-финансов и стопански, Фотоателие и фотолаборатория, Компютърна обработка на фондовете и издателска дейност, Библиотеки и Недвижими паметници на културата.
  • Архитектурно-музеен резерват „Царевец“ — част от Стоте национални туристически обекта
  • Археологически музей
  • Музеи „Възраждане“ и „Учредително събрание“
  • Музей Нова история
  • Музей "Затвор"
  • Сарафкината къща
  • Къща музей на П.Р.Славейков
  • Къща музей на Емилиян Станев
  • Улица на занаятите Самоводска чаршия
  • Улица "Гурко"
  • Ханът на хаджи Николи
  • Стамболовият хан
  • Архиологически резерват "Никополис ад Иструм" - разположен на 18 км от Велико Търново
  • Хълма Трапезица и останките от тракийско селище

Паметници

Паметник на Асеневци
Мемориалът „Майка България“

Мостове

  • Стамболовият мост
  • Владишки мост

Художествени галерии

  • Галерия „Спектър“
  • Галерия „Борис Денев“
  • Изложбени зали „Рафаел Михайлов“

Медии

Редовни събития

Спектакъл „Звук и светлина“

Аудио-визуалният спектакъл „Звук и светлина“ е уникална атракция за Европа. Подобни спектакли има на не повече от три места по света. На подобно шоу могат да се насладят посетителите на Египетските пирамиди.

Драматична музика, разноцветни светлини, лазери и църковни камбани, събрани в едно, разказват славната и трагична история на Второто Българско Царство (1185 — 1393 г.) Спектакълът е уникална атракция и част от магията на Царевград Търнов. Първото шоу е през 1985 г. в чест на 800-та годишнина от въстанието на братята Асен и Петър. Стотиците цветни светлини, трите лазерни лъча, представят моменти от българската история, битките срещу османските орди, годините на турското иго, революционното движение и Освобождението.

Най-доброто място за наблюдаването му е на площада пред Царевец, който носи името на Цар Иван Асен II. Снимането на самия спектакъл не е забранено, но не се и препоръчва, за да не се смущават другите зрители.

„Звездни гласове над Царевец”

„Звездни гласове над Царевец” e международен вокално фолклорен и етно-поп-джаз конкурс организаран от Областна управа, Община Велико Търново, Народно читалище „Седми юли” и фондация „Короната на Търновград”. Идеята на феста е да популяризира фолклора и да покаже как той е свързан със съвременната етно-поп и етно-джаз музикална култура. Провежда се в средата на месец септември.

Спорт

Побратимени градове

Град Велико Търново е побратимен град или има сътрудничество с:[11][12]

Личности

 Основна статия: Личности (Велико Търново)

Литература за Велико Търново

  • Свети патриарх Евтимий, „Пространно житие на Света Петка Търновска“
  • Д-р Баров Васил, „Археологически и исторически изследвания“, 1887 г.
  • Попова Снежина, Панайотова Кинка, „Янтра тече и разказва“
  • Кираджиев Светлин, „Велико Търново“
  • Енциклопедия „Бележити търновци“
  • Ангелов, Никола, „Към въпроса за старите изображения на Средновековния град Търнов“
  • Боянкинска, Боряна, Търновци, участници в четата на Филип Тотю през 1876 г.
  • Герасимов Тодор, „Чий е надгробният паметник от Царевец в Търново“
  • Драганова Тодорка, „Градската община в гр. Търново през XIX в.“
  • Драганова Тодорка, „Икономическото развитие на гр. В. Търново през епохата на Възраждането“ (кратък исторически преглед), Ч. 1
  • Драганова Тодорка, „Търново през XIX век“ (Градоустройствен облик по документи, пътеписи, спомени на съвременници и снимки)
  • Ибришимова Пенка, „Към историята на училищата във В. Търновски окръг през Възраждането“
  • Ибришимова Пенка, "Освобождението на Велико Търново [през 1877 г.]
  • Минчев Д. Н., „Велико Търново и руската консулска поща през XIX век“
  • Минчева Тянка, „Към въпроса за родословието на търновеца Хаджи Николи“
  • Минчева Тянка, „Още за участието на жените от Първи Търновски революционен окръг в Априлското въстание през 1876 година“
  • Мутафов Васил, „Няколко паметника на култа към Света Петка Търновска“
  • Николова Илиана, "Велико Търново в българската музика" сборник песни
  • Николова Илиана, "Кратка музикална история на Велико Търново"
  • Николова Илиана, "Музикална култура на Велико Търново от Възраждането до края на ХХ век" Библиография
  • Николова Илиана, "Музикална култура на Велико Търново от Възраждането до наши дни" Дисертация
  • Панайотова Кинка, „Неизвестен летопис върху стара дървена врата в Асенова махала, Велико Търново (1822 — 1924)“
  • Панайотова Кинка, „Основни проблеми на устойчивото икономическо развитие на Велико Търново през вековете“
  • Панайотова Кинка, „Стопанската структура на Велико Търново от средата на XIX в. до 1944 г.“
  • Попов Атанас, „Старопланинската укрепителна система за защитата на Средновековния Търновград“
  • Станева Светлозара „Едно забравено име (Атанас Станчов Клепанов)“
  • Теофилов Теофил, „Къщата с маймунката“ в своята сто и петдесет годишна история
  • Тонев Велко, „Няколко документа за въстанията в Търновския край през 1862 г. и 1876 г.“
  • Радев Иван, „История на Велико Търново XVIII — XIX век“, „Слово“ В. Т., 2000
  • Митова-Ганева Катя, „Великотърновки — от традицията към модерността“, В. Т., 2009
  • Митова-Ганева Катя, „Велико Търново — непознато, любопитно и обичано“, В. Т., 2008
  • Митова-Ганева Катя, „Споменъ за Търново“, В. Т., 2009
  • Недева Тодорка, „Търновските генерали 1878-1944“, В.Т, 2008
  • Недева Тодорка, „Търновски делници 1878-1944“, В.Т, 2009
  • Недева Тодорка, „Търновски празници 1878-1944“, В.Т, 2009

Галерия

Изглед от централната част на града

Вижте също

Източник

  1. ↑ www.grao.bg
  2. ↑ Retur.eu
  3. ↑ Pan European Corridors Шаблон:En икона
  4. ↑ Gerhard Podskalsky: Theologische Literatur des Mittelalters in Bulgarien und Serbien 815-1459, München, Beck, 2000, S. 74, ISBN 3-406-45024-5
  5. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912–1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.834.
  6. ↑ [1]
  7. ↑ 22-март официалният празник на Велико Търново
  8. ↑ Международен фолклорен фестивал
  9. ↑ Спортен клуб „Етър-78“
  10. ↑ Клуб "Царевец
  11. ↑ http://www.namrb.org/filesystem.php?id=12.xls
  12. ↑ http://www.veliko-turnovo.bg/obs2003/protokoli/68.htm

Външни препратки

Общомедия
Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за
Велико Търново.
Столици на България
Онгъл (668–681) • Плиска (681–893) • Преслав (893–972) • (Скопие (972–991)?)  • Преспа (991–997) • Охрид (997–1016) • Битоля (1016–1018)
Търновград (1185–1393), (1598) и (1878–1879) • Никопол (1393–1395) • Видин (1371–1422)
София (1879–днес)
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Велико_Търново&oldid=3766503“.