Ловеч

Вижте пояснителната страница за други значения на Ловеч.

---

Ловеч
Ловеч 43.134777, 24.711535 Ловеч
Общи данни
Население	31 962 души (15 март 2024 г.) 460 души/km²
Землище	70,001 km²
Надм. височина	200 m
Пощ. код	5500
Тел. код	068
МПС код	ОВ
ЕКАТТЕ	43952
Администрация
Държава	България
Област	Ловеч
Община    – кмет	Ловеч Страцимир Петков (ИТН, БВ; 2023)
Адрес на общината
5500 Ловеч, ул. „Търговска“ №22, тел.: 068/688 212, факс: 068/601 261
Уебсайт	www.lovech.bg
Ловеч в Общомедия

Файл:NGruev.Lovech.CoveredBridge.jpg

Покритият мост на Кольо Фичето над река Осъм

Ло̀веч е областен град в Централна Северна България, административен и стопански център на едноименните община Ловеч и област Ловеч. Населението на града към края на 2009 година е 38 579 жители.

География

Ловеч е разположен в предпланински район, на двата бряга на река Осъм. Намира се на границата между Дунавската равнина и старопланинския Предбалкан. На 150 км югозападно се намира столицата София. Ловеч представлява един своеобразен баланс между планинския и равнинния релеф. На изток е обграден от 250-метрово плато, върху което се намира паркът „Стратеш“, завършващо с архитектурно историческия резерват „Вароша“ на юг, живописно заобиколен от хълма „Хисаря“ и парка „Баш Бунар“. Северозападната част на града плавно се спуска към равнинния релеф на съседната община Плевен. Средната надморска височина на Ловеч е 360 м. Най-високата точка в града е хълмът „Ак баир“ /разположен в южната периферия/ със своите 450 м надморска височина, а централната част на Ловеч заема най-ниската площ в местността — 150–190 метра надморска височина.

В землището на град Ловеч се намира и село Изворче, което няма собствено землище.

Квартали

• Мелта
• Хармането
• Младост
• Здравец
• Вароша
• Дръстене
• Дикисан
• Гозница
• Продимчец
• Попска Градинка
• Червен Бряг
• Космос

Население

Долната таблица показва изменението на населението на града в периода от 1887 година до 2009 година:

Ловеч
година	1887	1910	1934	1946	1956	1965	1975	1985	1992	2001	2005	2007	2009
население	7 008	8 421	9 420	11 829	17 901	30 879	43 973	48 862	48 242	44 262	40 824	39 734	38 579
Източници: Национален статистически институт, „Citypopulation.de“, „Pop-stat.mashke.org“ и Географски институт при БАН

История

Ловешката средновековна крепост

Античност

Ловеч е едно от най-старите населени места в България. Следите от човешка дейност датират от най-дълбока древност, за което решаваща роля играе благоприятното разположение на града между планината и равнината, както и наличието на река. Откритите в ловешките пещери останки свидетелстват за активно човешко присъствие от старокаменната, новокаменната, бронзовата и желязната ера. За първи жители на територията на град Ловеч се считат траките от IV — III в. пр.н.е. Първото селище по тези земи е град Мелта, столица на древното тракийско племе мелди. Вероятно Мелта се е разпростирал на територията на днешния квартал Вароша. По-късно Римската империя завзема Балканския полуостров и на територията на Ловеч се изгражда римска станция, наречена Президиум, която е с тактическо значение, разположена на римски път, част от който може да се види и до днес в околностите на града.

Ранно Средновековие

Ловешката средновековна крепост е разположена върху хълм, по-късно наречен „ Хисаря “. Тук през 1187 г. е подписан мирният договор с Византия и формално е отбелязано началото на Втората българска държава. През XII век Ловеч е търговски център и един от най-известните градове в България. Преди избора му за български цар /1331 г./, Иван Александър от рода Шишман, син на деспот Срацимир и Елена, е деспот на Ловеч. Около 1324-1325 г. в Ловеч е роден българският цар Иван Срацимир, втори син на Иван Александър от първия му брак с влахинята Теодора Басараб.

В Османската империя

Турското нашествие не подминава и Ловеч, но Ловешката крепост е една от последните завладени — чак през 1446 г. Дълго време след това Ловеч запазва някои привилегии, като забрана за заселване на турци в града и вземане на деца от местното население за еничари (кръвен данък). Първото име на ловчански епископ срещаме през 1558 г. До 1852 г. (Лофча) в Ловеч има единствено гръцки владици.

За първи път в документ от 1520 г., и за последен през 1830 г., градът е наречен заради богатството си Алтън Ловеч (Златен Ловеч). През XVII век търговията процъфтява. Градът е търговски център на българските земи, а ловешките търговци излизат далеч извън пределите на страната. През 1768 г., със средства на Хаджи Василий от Ловеч, е украсен параклисът „Йоан Предтеча“ в Зографския манастир. От 1780 г. до 1784 г. Ловеч се развива най-бурно. Според някои данни тогава населението надвишава 20 000 жители. Приблизително такъв брой население / 19 575 жители / градът достига отново едва през 1959 г.

1784 година е злокобна за историята на Ловеч. Тогава е обсаден от турска войска и изгорен. Населението му драстично намалява до 4600 жители. За дълго време в Ловеч запада основният поминък.

Освободителни борби

По време на Руско-турската война (1806-1812) руските войски два пъти освобождават Ловеч. В началото на 1810 г. русите превземат Силистра, Никопол, Русе и се придвижват на юг, достигайки подножието на Балкана - Плевен. Руски отряд под командването на генерал-майор Михаил Воронцов от Дунавската армия на генерала граф Николай Каменски достигат и превземат Ловеч на 17 октомври 1810 г. След оттеглянито на русите, в града е възстановена турската власт и укрепленията са подсилени. Портата събира в Етрополския Балкан сили от 15 хил. войници под командването на Осман бей. Н.М. Каменски, възнамерявайки да се предвижи към Балкана, заповядва на отряда на генерал-майор граф Сен-При отново да превземе Ловеч. Сен-При превзема града на 31 януари (12 февруари) 1811 г., както и околните села. По заповед на тежко заболелия главнокомандващ, този отряд се връща към р. Дунав. След оттеглянето на русите турски отряд плячкосва града. За превземането на Ловеч, с което е било попречено на новия велик везир Ахмет-бей да настъпи на пролет в Западна България, са наградени генерал Михаил Воронцов, полковник Константин Полторацки (със златна шпага), подполковник Осип Второв, княз Фьодор Гагарин и други руси.

В дните на турското робство ловешките граждани са активни в борбата си за създаване на независима Българска църква. Построени са два нови храма. В църквата „Света Неделя“ стенописите са дело на братята зографи Наум Илиев и Ненчо Илиев. Вторият храм е църквата „Света Богородица“ /1834 г/. В квартал Вароша се откриват безплатни и достъпни за всички деца училища: Горнокрайско и Долнокрайско /1846 — 1847 г/. Учител в Горнокрайското училище е П. Р. Славейков /1847 — 1849 г/. В средата на века гражданите прогонват гръцкия епископ Милетий и за Ловчански епископ е ръкоположен българинът Иларион Ловчански /1852 — 1872 г./, наричан „дядо Ловчу“. Като най-възрастен духовник той председателства Първия църковно-народен събор /1871 г/. През 1872 г. е избран за български екзарх, но не встъпва в длъжността. През 1877 г. Ловчанският митрополит Йосиф I заема този пост.

Ловеч е известен като център на Вътрешната революционна организация на Апостола Васил Левски. Ловешкият частен революционен комитет е провъзгласен е за „Привременно правителство“ /Централен комитет/. Левски редовно посещава града в периода 1869 - 1872 година.

През 1872 – 1874 г. майстор Никола Фичев (Уста Колю Фичето) изгражда единствения по рода си на Балканите покрит мост. След като впоследствие е изгорен до основи /1925 г./, мостът е въстановен през 1931 г.

Руско-турската война от 1877-1878

Белия паметник. Ловеч

През Руско-турската война от 1877-1878 Ловеч отново на два пъти е освобождаван от руските войски . За първи път — на 5 юли 1877 г. от малък конен отряд на полковник Алексей Жеребков.

На 15 юли 1877 г. руските сили са принудени да се оттеглят заради настъпление на части с командир Рифат паша от Западната османска армия. Градът е подложен на разграбване и унищожение. Избити са над 1500 мирни жители. Незабравим е подвигът на ловешките доброволци Васил Колев и Цачо Шишков, които загиват отбранявайки града. Осман паша правилно оценява стратегическото значение на Ловеч — на пътя от Плевен за София, връзка с турската армия зад Балкана и заплаха за тила на руската армия както откъм Шипченския проход, така и при Плевен. Рифат паша укрепява града на север и изток.

Към средата на август 1877 г. пристигат значителни руски подкрепления и след отблъскването на атаките на Сюлейман паша при Шипченския проход, руският главен щаб решава да се превземе Ловеч. Задачата е възложена на генерал-майор Александър Имеретински с отряд, състоящ се от 25 батальона, 15 казашки сотни и 98 оръдия. На 22 август руските войски, разделени на две колони, под командването на генерал-майор Михаил Скобелев и генерал-майор Владимир Доброволски атакуват турските позиции от изток и до следобед завладяват всички укрепления. След това преминават на левия бряг на р. Осъм, превземат града и щурмуват главния неприятелски редут на пътя за Плевен. След ожесточена битка превземат редута и турската войска се разбягва. Герой на деня е генерал-майор Скобелев. (вижте Ловеч (битка)).

Още през деня на 22 август Осман паша получава донесение от Рифат паша за трудностите около защитата на Ловеч и Осман паша се отправя натам с 20 батальона и 3 батареи. Пристига рано на 23 август, но поради наличието на много руски сили не се решава да атакува и се завръща в Плевен. Признателните ловешки граждани увековечават освобождението си като на хълма „Стратеш“ поставят „бял“ и „черен“ паметник на падналите руските воини.

След Освобождението

След Освобождението повечето турци се изселват, а също така и част от българите, при което една значителна част от занаятчиите напускат града. Непосредствено след Освобождението свободен Ловеч наброява едва 4500 души.

През първите 22 години на свободна България Ловеч е окръжен център на Ловешка, Троянска и Тетевенска околия. От 1901 г. е околийски център.

1944-1989

Ловеч става окръжен град през 1959 г. и областен център през 1987 г. През 1959 г. е създаден Изправителен лагер в каменната кариера край Ловеч, наречен саркастично „Слънчев бряг“ . В лагера без съд и присъда са въдворявани хора заради подривно-диверсионна дейност, фалшифициране, разказване на вицове,^{[ неясно? ]} бивши депутати-земеделци, наркомани и юноши между 16 и 18 години,^{[източник?]} изпратени от местните управления на Народната милиция като „хулигани“. От 1501 души (много от които^{[източник?]} с изключително тежки провинения^{[ неясно? ]}), минали през концлагера край Ловеч, 155 стават жертва на убийства и на изкючително тежкия режим. През септември 1961 г. жените от лагера, около 150, са преместени в с. Скравена. Лагерът в Ловеч е закрит през април 1962 г., след като проверка на висшето комунистическо ръководство установява нарушения на закона, тежък режим и физическо насилие, но от никого не е потърсена наказателна отговорност.

Религии

Православие

Ловеч се населява предимно от православни християни. Ловешката епархия е една от днешните 12 епархии в България. Градът е митрополитско седалище още от времето на цар Иван Асен II /1218 — 1241 г/. В Ловешката средновековна крепост се намират останките на няколко средновековни църкви. По време на турското владичество диоцезът е понижен в ранг „епископия“. Знае се, че през 17 в. на Търновския митрополит са подчинени Ловчанският, Червенският и Преславският епископи. Ловчанската епархия е възстановена през 1871 г. заедно с учредяването на Екзархията.

През 1835 г. в Ловеч е имало 7 православни храма. От тях е запазена църквата „Света Богородица“ в квартал Вароша, която тогава се е наричала и „Света Кириакия“ /1834 г/. Днес съществува още и катедралният храм „Света Неделя“ със стенописи от 1873 г. Подновен е по времето на епископ Иларион Ловчански.

В организираното през 1598 г. Първо търновско въстание взема участие Търновският митрополит Дионисий и други епископи, измежду които Теофан Ловчански. В различни извори се споменават Ловчанските епископи: Еремия /1558 г./, Теофан /1598 г./, Лаврентий /1618 — 1635 г./, Кирил /1629 г./, Натанаил /1635 г./, Симеон /1639 г./, Кирил /1643 — 1644 г./, Яков /1653 г./, архиепископ Ананий /1644 г./, Езекиил /1668 — 1671 г./, Йоаникий /1686 г./, Йоаким /1698 г./, деспот Паисий /1768 — 1774 г./ , Антим I /1785 г./, Антим II /1813 — 1827 г./, Дионисий /1827 — 1845 г./.

От 1845 до 1850 г. Ловчански епископ е гръцкият владика Милетий I. Той въвежда клепалата /тока̀та/ за свикване вярващите на молитва. 32-гогишният Милетий е замесен в любовна връзка с женената за българин гъркиня Мариола. По този повод е написана от Теодоси Икономов първата оригинална българска комедия „Ловчанският Владика или бела на ловчанскийт сахатчия Николча“ /Болград, 1863 г/. По настояване на гражданите и след много перипети Милетий I е заменен. Против желанието на българите владиката пак е грък — Милетий II. Той скоро напуска Ловеч, оставяйки добри спомени — възпротивява се на потурчването на една българка. Молбата на ловчанци за владика - българин е чута и търновският митрополит Неофит, под ведомството на когото се намирала и Ловчанската епископия , изпраща за епископ българина Иларион. Иларион Ловчански е владика в Ловеч от 1852 до 1872 г., но не се чувства добре в града. През 1859 г. пише на учителя Златарски във Търново: „Епископията се намира на таквози идно разпростряно място между две канари, като си подигна главата към небето, пада ми килимявката, и разговор с кого!! ала оурисията така е оурисала, но нека бъдем здрави!“ Поп Кръстю Никифоров, един от най-видните граждани на Ловеч — духовник, просветител, общественник и съратник на Левски, от амвона на храма „Света Богородица“ в присъствието на владиката Иларион през 1869 г. държи пламенна реч против него и гръцките владици. В Ловеч Иларион не е бил почитан, дори е бил мразен като сребролюбец, горделивец, нерешителна личност и фанариот. Ловчанските първенци изразяват недоволството си от него в писмо до Иларион Макариополски в Цариград през 1860 г. като поддържат неговата борба срещу цариградския патриарх. След султанския ферман за учредяване на Българската екзархия от 28 февруари 1870 г., като най - възрастен духовник той става председател на първия църковно-народен събор /1871 г/.

През януари 1872 г. Цариградският патриарх, който не признава Българската църква, лишава от техния сан и настоява пред Портата да се отстранят от Цариград тримата български владици — Панарет Пловдивски, Иларион Ловчански и Иларион Макариополски. На 21 януари 1872 г. те са заточени в Измир (Мала Азия) но още на 30 януари са освободени под напора на демонстрацията на 3000 цариградски българи, водени от Петко Р. Славейков. На 12 февруари 1872 г. Синодът на Българската екзархия избира първия български екзарх - Иларион Ловчански. След четири дни по внушение на правителството и молба за оставка от Иларион Ловчански като стар и недочуващ, на извънредно заседание на 16 февруари 1872 г. Синодът избира за екзарх Видинския митрополит Антим I. Първите български владици, признати от султана, са Иларион Макариополски, Натанаил Охридски, Антим Видински и Иларион Ловчански.

През 1873 г. екзарх Антим I привиква пред Св. Синод избрания за нов Ловчански митрополит Дионисий, за да му съобщи избора и го напътства : «Надевам ся, че ще бъдете верни на православието, на царството и на Църквата ни в борбата с гръцката Патриархия, която не ся знае какъвъ край ще вземе.» / 93 заседание на Св. Синод, 6 юли 1873 г. стр. 210 /. Във вестник „Знаме“ Христо Ботев споменава Дионисий Ловчански „в числото на нашите мъченически жертви, на които имената ще да се осветят в деня на отмъщението! Амин!“ Според Ботев младият епископ бил отровен през 1875 г., защото изобличил злоупотреби на софийския управител Мазхар паша /„българоубиецът..., джелатинът на Васил Левски“/ и на ловчанския каймакамин: „...изверг в пълния смисъл на думата“. Според други източници Дионисий е умрял от туберкулоза. През 1876 г. за епископ и Ловчански митрополит е ръкоположен Йосиф. На 24 април 1877 г. импровизиран „Избирателен събор в Екзархийския дом“ в Ортакьой го избира и провъзгласява за трети български екзарх.

Ловчански митрополит /1879-1891 г./ е и известният обществен деец Натанаил Охридски, който през 1872 г. е избран за пръв митрополит на Българската екзархия в Охрид. От 1893 до 1897 г. Ловчанската епархия се управлява от епископ Антим. През 1930 г. Ловчанската епархия управлява Бранитският епископ Максим. Около 1938 г. епископ и Ловчански митрополит става бившият протосингел на Софийската митрополия — архимандрит Филарет.

На 8 септември 1948 г. по настояване на Васил Коларов владиците Паисий Врачански, Неофит Видински и Филарет Ловчански уведомяват правителството, че екзарх Стефан си е подал оставката и тя е приета. На 30 октомрви 1960 година е избран, а на 20 ноември същата година канонически утвърден за Ловчански митрополит Максим. На 4 юли 1971 г. в София е свикан патриаршески избирателен събор с участието на 101 избиратели. За Български патриарх е избран Ловчанският митрополит Максим с мнозинство от 98 гласа. След смъртта на 94-годишния Ловчански митрополит Григорий на 8 февруари 2001 г. за Ловчански митрополит е избран от Светия синод Макариополският епископ Гавраил, викарий на Софийския митрополит. От 13 члена на Светия синод само Врачанският митрополит Калиник не подкрепя кандидатурата му. В избора участват и по трима свещеници и трима миряни от петте духовни околии на ловчанската епархия - Ловчанска, Троянска, Тетевенска, Ботевградска и тази на Пирдоп - Златица. Патриарх Максим лично провъзгласява Гавраил за Ловчански митрополит.

На 11 май 2005 г., в деня на св. Кирил и Методий, Симеон Сакскобургготски прави първата копка на нов катедрален храм, който ще носи името на светите братя. Икона с техния лик, дар от тогавашния премиер, ще бъде първата в новия храм. Тържествен водосвет по случая бе отслужен от Ловчанския митрополит Гавраил.

Други

През 1882 г. амриканският методист D. C. Challis основава в Ловеч Американския девически колеж, в който се построява малък храм, а по-кьсно и близката протестантска църква, която съществува и днес.

В Ловеч днес няма нито една действаща джамия. Многото джамии и минарета са разрушени след Освобождението. Няколко действащи джамии има в села на община Ловеч.

Политика

• 2007 - Минчо Казанджиев (БСП) печели на втори тур с 51% срещу Анатолий Йорданов (ГЕРБ)
• 2003 — Минчо Казанджиев (БСП) печели на втори тур с 57% срещу Богомил Караджов (ОБТ).
• 1999 — Пламен Еврев (Ловеч 21 век) печели на първи тур с 51% срещу Иван Арабаджиев (ОДС плюс).
• 1995 — Пламен Еврев (Предизборна коалиция БСП, БЗНС Александър Стамболийски, ПК Екогласност) печели на първи тур с 51% срещу Кольо Колев (СДС).

Побратимени градове

Ловеч е побратимен град или има международно сътрудничество с:

• Берат, Албания
• Валядолид, Испания от 2005 г.
• Ерфурт, Германия от 1971 г.
• Москва, Русия - Лотошински район, от 2009 г.
• Рязан, Русия от 1964 г.
• Сиктивкар, Република Коми, Русия от 1984 г.

Икономика и медии

Ловеч е един от промишлените центрове на България. Активно е производството на кожи и кожени облекла, хранително-вкусовата промишленост, производството на ръчни електроинструменти, велосипеди, системи за кари, чугунени отливки и мебели. В миналото в завод „Балкан“ са сглобявани леки автомобили „Булгар Рено“, „Москвич“, учебни и селскостопански самолети „ЛАЗ“. Развива се традиционното производство на зърнени култури, месо, мляко и зеленчуци.

Местен печат

• в-к „Стремление“
• в-к „Ловеч прес“
• в-к „Народен глас“
• в-к „Ловеч глас“
• в-к „Ловеч днес“
• в-к „Ловеч днес.com“

Обществени институции

Държавни

• Областна администрация - Област Ловеч
• Общинска администрация - Община Ловеч
• Окръжен съд
• Районен съд
• Административен съд
• Областна дирекция „Полиция“
• Районно полицейско управление
• Териториална дирекция държавен архив /ТДДА/

Култура и Образование

Училища

СОУ „Свети Климент Охридски“

Файл:EG LOVECH 3.jpg

ГЧЕ „Екзарх Йосиф I“

Висши училища:

• Колеж към Технически университет - Габрово
• Филиал „Икономика и управление“ на Стопанската академия „Д. А. Ценов“, Свищов

Училища:

• ОУ „Васил Левски“
• ОУ „Проф. Димитър Димов“
• ОУ „Христо Никифоров“
• ОУ „Св. Св. Кирил и Методий“
• СОУ „Св. Климент Охридски“
• СОУ „Тодор Кирков“
• СОУ „Панайот Пипков“
• ГЧЕ „Екзарх Йосиф I“
• Природо-математическа гимназия
• Професионална гимназия по ветеринарна медицина „Проф. д-р Димитър Димов“
• Професионална гимназия по кожарство, облекло и химични технологии „Марийка и Маринчо Караконови“
• Професионална гимназия по механоелектротехника
• Професионална гимназия по икономика, търговия и услуги

Забележителности

Църквата във Вароша. В дъното е паметникът на Васил Левски

Фрагмент от Вароша

• Деветашка пещера
• Покрит мост, построен от Колю Фичето през 1874 г.
• Паметник на Васил Левски
• Паметници на загинали руски воини в парк „Стратеш“
• Парк „Стратеш“
• Зоологическа градина в парк „Стратеш“
• Парк „Баш-бунар“
• Архитектурно-исторически резерват „Вароша“
• Барокови къщи
• Ловченско читалище „Наука“
• Регионална библиотека „Проф. Беньо Цонев“
• Художествена галерия
• Галерия „Дарение Казаков“
• Галерия „Дарение Мирчо Мирчев“
• Галерия „Вароша“
• Клуб на дейците на културата
• Общински детски комплекс
• Църква „Света Богородица“
• Църква „Света Троица“
• Църква „Света Неделя“
• Драматичен театър

Музеи

Музей „Васил Левски“

В Ловеч се намират следните музеи от Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз:

• Етнографски комплекс „Драсова и Рашова къща“; лятно работно време : 08:00-12:00 и 14:00-18:00 ч. без почивен ден; има печат на БТС.
• Музей „Васил Левски“, 08:00-12:00 и 13:00-17:00 ч. почивен ден събота и неделя, има печат.
• Къкринското ханче

Други музеи:

• Регионален исторически музей
• Ловешка средновековна крепост
• Музейна сбирка „Минерали и минерални суровини „Васил и Атанас Атанасови“
• Музей на СОУ „Свети Климент Охридски“ (Ловеч)

Редовни събития

• Цветница

Цветница (и Връбница) са едни от официалните събития в Ловеч, които се честват всяка пролет, като Цветница е празник на града. Този ден се отбелязва с многобройни програми, културни мероприятия и изложби, организирани главно на площад „Тодор Кирков“ в старинния квартал „Вароша“. Провеждат се традиционен пазар на народните занаяти и увеселения.

• Празник на Ловеч 11 май - ден на св. св. Кирил и Методий
• Ловешки есенен панаир
• Ловеч Мюзик Фест
• Ловеч Бардфест
• Празник и фестивал на ГЧЕ „ Екзарх Йосиф I “
• Фестивал на Природоматематическа гимназия

Музикални и танцови формации

• Общински духов оркестър
• Общински фолклорен ансамбъл „Ловеч“
• "ELECTRIC STYLE CREW" брейк танцова формация „ЛОВЕЧ“
• Детско - юношески танцов състав „ЛОВЕЧ“
• сдружение „Клуб по акробатичен рокендрол „Роксмайл“
• Трио „Вароша `87“
• Китарен оркестър „Ритъм“
• Младежки духов оркестър с мажоретен състав „Еликсир“
• Балет „Ралица“
• „Фолклорна формация - ЕЛИТ“
• Смесен хор „Панайот Пипков“
• Смесен църковен хор „Евстати Павлов“
• Детска вокална група „Пееща дъга“
• Детско-юношески църковен хор „Арахангелский глас“

Спортни клубове

• ПФК Литекс (Ловеч)
• Национален фенклуб „Литекс НПО“
• Сдружение хандбален клуб „Осъм“
• Спортен клуб по тенис
• Спортен карате клуб „Киокушин“
• Шахматен клуб „Прогрес“
• Туристическо дружество „Стратеш“
• Сдружение клуб по ориентиране
• Спортен клуб по културизъм и силов трибой „Вароша“
• Спортен клуб по бейзбол и софтбол „Игълс“
• Спортен клуб по баскетбол
• Сдружение хандбален клуб „Ловеч 98“
• Спортен клуб по борба
• "Моделклуб Ловеч"

Галерия

• 
• 
• 
• 
• 

Литература

• Ловеч и Ловчанско, кн. I., Печатница „Книпеграф“ А.Д, София 1929; Кн. II. С., 1930; Кн. III. С., 1931; Кн. 4., С., 1932; Кн. 5., С., 1934.
• Каниц Феликс, Градът Ловеч от основаванието му до освобождението му, Велико Търново, ИК „ Витал “, 2001.
• Стоянов Параскев, Градът Ловеч като център на Българския централен революционен комитет, столица на Васил Левски и роден град на поборника Тодор С. Кирков, Велико Търново, ИК „ Витал “, 2001.
• Миховски Максим, Църковно - музикална летопис на Ловеч 1854-1994 г., Благоевград, изд. „ Интелект А “ ,1996.
• Лалев Иван, Американският девически колеж в Ловеч, Велико Търново, ИК „ Витал “, 2001.
• Лалев Иван, Пътят към къкринската голгота, ИК „ Сафо “, Лович, 2005.
• Кузманова Капка / съставител /, Почетните граждани на Ловеч, Регионален исторически музей - Ловеч, ИК „Витал“, Велико Търново, 2009.
• Кузманова Капка, Смислени години / История на Борисовото училище / 1893 - 1945 /, ИК „ Сафо“, Ловеч, 2003.
• Станимиров Станимир, Нова добавка към «Из черковната история на гр. Ловеч»
• Бръняков Б. Действията около град Ловеч през Освободителната война 1877 - 1878 г., Печатница „ Светлина “, Ловеч, 1928 г.

Външни препратки

• Официален сайт на Община Ловеч
• Официален сайт на Областна Администрация Ловеч
• Катерачни обекти край Ловеч
• Снимки от Ловеч