Рила

Вижте пояснителната страница за други значения на Рила.

---

Изглед към Рила от Костенец

Седемте рилски езера

Изворът на река Марица

Рила в района на седемте езера

Водопад Горица край с. Овчарци

Валежите в Рила достигат няколко пъти средните за страната

Рилският манастир

Рѝла е планина в Южна България, част от Рило-Родопския масив. Най-високият връх на Рила, Мусала̀, със своите 2925 м е и най-високият на Балканския полуостров. В Европа Рила се нарежда на 6-то място по височина след планините Кавказ, Алпите, Сиера Невада, Пиренеите и Етна. От планината извират реките Искър, Марица и Места.

Предполага се, че името Рила идва от тракийски. Най-напред наричали планината Донука, Дунакс, Доунакс, а по-късно Роула или Рила, което означава многоводна планина^{[източник?]}. Названието не е случайно — в Рила има към 200 езера и множество минерални извори в разломните зони (Сапарева баня, Долна баня, Костенец, Баня и др.). По билото на Рила минава Главният български вододел, който съвпада с Главния балкански вододел, разделящ водосборните басейни на Черно и Егейско море.

География и геология

Средната надморска височина на Рила е 1487 м, а общата площ - 2629 км². Тя е най-високата планина в Балканския Полуостров - с връх Мусала (2925 m). По-голямата част от високите върхове (2 500 - 2 700 метра надморска височина) имат алпийски изглед. Типичен пример за това е Мальовица. Останалата част, най-вече в източна Рила представляват високопланински ливади.

Рила е съставена предимно от гранит и гнайс, смесени със стари кристални шисти и са част от Рило-Родопския масив - най-старата земна част в района. Образуването ѝ започва през Палеозойската ера и впоследствие при многобройни издигания през периода Терциер. В резултат на ледниковия период през Плейстоцена са образувани днешните алпийски форми с назъбени върхове, циркуси, дълбоки долини и обширни морени. Езерата на Рила са най-забележителното завещание от ледниковия период, като почти 190 от тях са разпръснати из планината, а Леденото езеро (2709 м), в северната част на връх Мусала е сред най-високите ледникови езера на Балканския полуостров (второ след Горното Полежанско езеро в Пирин).

Морфогеографски особености

Рила е блоково-разломна планина (хорст) с куполообразна форма. Част е от най-старата суша на Балканите - Македоно-Тракийския масив. Изградена е от гранити, гнайси и кристалинни шисти, формирани през палеозоя - преди повече от 250 милиона години. Планината е заледявана на няколко пъти през плиоцена, а алпийският ѝ релеф е формиран при последното (Вюрмското) заледяване преди 10-12 000 години, когато снежната граница на планината била на 2100 м надм.в. Над тази граница ледниците коренно променили съществуващия дотогава релеф, като образували дълбоки циркуси (огромни кресловидни вдлъбнатини, отворени от едната страна), остри карлинги (пирамидални върхове), скални зъбери (назъбени била), трогови и висящи долини, морени и други типични ледникови форми. Иван Вазов поетично оприличава Рила на „крепост, издигната до облаците, със своенравно изкроени гранитни бастиони... замръзнали в ефира подир последните трусове и конвулсии на мирозданието“.

Граници и дялове

Огромният купол на Рила се издига над ограждащите я от всички страни планински котловини. Боровецката седловина (1305 м) свързва основния Мусаленски дял с ридовете Шипочан и Шумнатица на Ихтиманска Средна гора. Седловината Юндола (1375 м) и Аврамовата седловина (1295 м) свързват Рила с Родопите, връзката с Пирин е седловината Предел (1140 м), а с Верила - Клисурската седловина (1025 м). Рила заема площ от около 2400 км².

Разделя се на четири обособени части:

• Източна Рила — Източният (Мусаленски) дял е най-обширен и най-висок. В нея се намира най-високият връх, както и 12 от 18-те рилски върха над 2700 м. - Мусала, Ястребец, Иречек, Дено, Манчо и др. В тази част са Мусаленските езера. Тук се намират и Маричините езера, Ропалишките езера. В тази част на планината се намира курорта Боровец.
• Централна Рила — Централната част (Скакавишки дял) на Рила е най-малката (1/10 част от площта на Рила) и е известна най-вече с ледниковите езера, които се намират там Рибни, Джендемски, Манастирски. В тази част се намира най-голямото ледниково езеро на Балканския полуостров — Смрадливото езеро. Тук се извисяват върховете Канарата, Черна поляна, Малък и Голям Скакавец, Рилец. Между реките Леви и Бели Искър страховито се издига уединеното било на Скакавците - Голям Скакавец, Малък Скакавец, Пчелина и Свети Дух. Някога пътеката за товарни животни от Самоков за Рилския манастир преминавала по Прека река, започвайки от долината на Бели Искър. Друго по-известно било е това на Маринковица и Водния чал. То достига до Кобилино бранище - вододелната седловина между Скакавишка и Мальовишка Рила. В района на Голям Скакавец е разположено и може би най-тайнственото езеро в цяла Рила - Йозола.
• Северозападна Рила — Заема близо 25% от територията на планината. Най-високият връх в тази област е връх Голям Купен, който е висок 2731 м. В тази част се намират и Седемте Рилски езера. Северозападният дял е известен с множество труднодостъпни красиви върхове и живописни езера.
• Югозападна Рила — Най-високият връх на територията на югозападната част (Капатнишкият дял) е Ангелов връх. Площта на тази част е 30% от площта на планината. С изключение на най-северната си малка част, той няма алпийския облик на останалите дялове.
• Лакатнишка Рила - Най-северният дял , както и най-ниският.Името му произлиза от най-голямата извираща от него река Лакатица.Още е известен като Доспейската планина , на съседното село Доспей.За разлика от другите дялове той няма алпийски, субалпийски релеф и ледникови езера.По-голямата част е покрит с гори иглолисни, смесени и широколисни.Има и доста пасища по билото.Най-високият връх е Белчаница 1654м, други Сухарево 1636м, Ръжата 1581м, Викалата 1555м, Цвичила 1517м, Каркъмо 1498м, Бели камък 1447м, Капаклия 1423м, Цар Шишман 1418м, Марко 1411м, Елова могила 1262м, Радомирица 1229м, Хайдушка могила 1224м, Борска могила 1157м. Единствения маркиран път е Е4-свързващ Витоша, Верила ,Рила,Пирин и Славянка. Лакатнишка Рила е предложена като част от НАТУРА 2000 в зона Рила буфер ,но е отхвърлена .В източната и част се намира защитена местност Букова Усойка.В нея са запазени многовековни букови гори.

Културни и природни забележителности

Рила е сред Стоте национални туристически обекта. Важни места за любителите на туризма, историята и природата са обектите връх Мусала, Скакавица, Седемте рилски езера, Рилският манастир, Самоковски девически манастир “Покров Богородичен”, Исторически музей, Самоков.

Климат

Рила има типичен планински климат. На връх Мусала (2 925 м.) падат 2000 мм валежи годишно като 80% от тях са от сняг. Там са измерени най-ниските температури за планината - абсолютна минимална температура минус 31,2° С при средна месечна температура минус 11,6° С, измерена през февруари. Абсолютната максимална температура е 18,7° С. Отрицателните температури се задържат средно около 9 месеца, като често продължават до края на юни. Устойчиво повишаване на температурата се наблюдава към средата и края на юли. Но дори и през летните месеци температурата не се задържа трайно над 10° С. От 5 до 10 дни през юни, юли и август са със средна температура над 15° С. Това определя краткия вегетационен период във високопланинските части. Той варира от 3 до 6 месеца, като над 2 000 м. надморска височина трае около 3 месеца.

Във високите части на Рила относителната влажност на въздуха най-често е в границите от 80 до 85 %. Най-сухи са студените, зимни месеци. Влажността е различна за северните и южни склонове на Рила. По южните склонове на планината валежите през зимата достигат до 22-25 % от годишната норма, докато по северните склонове са занижени. По западните и северни склонове максимумът на валежите е през пролетта и лятото, а по източните склонове – през зимата.

Трайно формиране на снежна покривка в зоните непосредствено над 1000 м надморска височина се наблюдава след 10-15 декември – за северните склонове, а за южните – след 20-30 декември. Снежната покривка се задържа средно 200-220 дни в годината, като за ниската зона на планината тя е най-дебела през февруари. Тогава средната месечна дебелина достига 20-30 см. А във високата зона – над 2 000 м. надморска височина – снежната покривка е най-дебела през март – 70-80 см. В най-високите части максималната дебелина на снежната покривка достига 200-240 см. Средната продължителност на периода с устойчива снежна покривка е 70-80 дни за надморска височина 1 200-1 300 м, а при надморска височина над 2 000 м. достига до 180-200 дни. Не са изключение ветрове със скорост 30-40 м./сек. (над 100 км./ч.), с предимно югозападна и западна ориентация. Северозападните и североизточните ветрове са по-умерени. Средната месечна скорост на вятъра по най-високите планински върхове достига 11-12 м./сек. В по-ниските части на средната месечна скорост се изменя от 1,2 до 2,5 м./сек., а в средната височинна зона от 2,5-3,2 м./сек.

Водни запаси

В Рила са изворите на Искър, Марица и Места. Много притоци на тези реки и на Струма също извират в Рила - Бели, Леви, Прав и Черни Искър, Бяла и Черна Места, реките Белишка, Благоевградска Бистрица, Градевска, Изток, Рилска.

Най-голямото по площ ледниково (Второто Смрадливо езеро, 24 ха) езеро на Балканския полуостров е в Рила. Освен Седемте рилски езера в нея се намират по-малко известните Вапски, Грънчарски, Джендемски, Казански (Казанчалски), Манастирски, Маричини, Рибни, Ропалишки, Скалишки (Реджепски), Урдини и Чернополянски (Карааланишки) езера.

Върхове в Рила

Схема на релефа на Рила

Връх	Височина [м]	Дял
Мусала	2925	Мусаленски дял
Малка Мусала	2902	Мусаленски дял
Иречек	2852
Алеко	2713
Дено	2790
Студения чал	2785
Додов връх (Друшлявишки връх)	2661
Голям Калин	2668
Малък Калин	2664
Голям Полич	2615
Юрушки чал (Овчарец)	2768
Мальовица	2729
Попова капа	2704
Малка Мальовица	2698
Лопушки връх	2698
Отовишки връх	2696
Ловница	2695
Канарата	2691
Орловец	2685
Аладжа слап	2684
Злия зъб	2678
Дамга (Вазов връх)	2669	Дамгския дял
Елени връх	2654
Ангелов връх	2643
Равни чал (Равни връх)	2637	Белмекенски дял
Белмекен	2627	Белмекенски дял
Камилата	2621
Голям Мечи връх	2618
Двуглав	2605
Голям Мермер	2598
Кози връх	2587
Иглата	2575
Голям Мечит	2568
Ушите	2560
Ашикларски връх	2536
Малък Мечит	2535
Средни връх	2531
Чемерна	2511
Янчов чал	2481
Малък Мечи връх	2474
Курджилък	2469
Будачки камък	2447
Куков връх	2411
Царев връх	2376
Марков камък (Горна Кадиица)	2342
Малка Попова капа	2180
Трещеник	2020
Малък Лопушки връх	2537
Малък Мермер	2562
Малък Кабул	2525
Близнаците	2772	Маришкия дял
Капатник	2170
Езерник	2485
Русалия	2359
Балабаница	2157
Славов връх	2304
Ибър	2666
Белчаница	1654
Карааланица	2716

Флора и фауна

В Рила растат:

• дървета - обикновен габър (Carpinus betulus), зимен дъб (Quercus petraea), обикновен бук (Fagus sylvatica), трепетлика (Populus tremula), бреза (Betula pendula), обикновена ела (Abies alba), бяла мура (Pinus peuce), обикновен смърч (Picea abies), бял бор (Pinus sylvestris) покриват планинските склонове между 1600 до 2000 м.
• цветя - алпийска камбанка (Campanula alpina), планинско омайниче (Dryas octopetala), пролетна съсънка (Pulsatilla vernalis), иглика.

Човешка дейност

Население

Разположени в подножието на Рила и икономически свързани с нея са градовете Белица, Белово, Благоевград, Велинград, Долна баня, Дупница, Костенец, Кочериново, Разлог, Рила, Самоков, Сапарева баня, Якоруда , селата Бараково, Стоб, Пороминово и много други.

Туризъм

Туристи в близост до връх Мусала

Началото на алпинизма в България е положено през 1921-22 г. с катерачески излети в Рила на членове на Юношеското туристическо дружество в град Самоков Според същия източник в днешно време планината предлага възможности за алпийско, ледено и традиционно катерене по около трасирани 120 маршрута, съсредоточени в Северозападна и Източна Рила. Голяма част от планината е обхваната от национален парк "Рила", на територията на който се намират множество хижи и туристически пътеки. През Парка минават и два основни европейски туристически маршрута – Е4 и Е8. Възможности за пренощуване в Парка предлагат 17 туристически хижи с около 1500 легла, по-голямата част от които са стопанисвани от Български туристически съюз. Оформени са 8 главни входа на Парка. Поддържането на съоръженията за безопасност, зимната и лятната маркировка по туристическите маршрути са задължения на Дирекцията на Парка и с Български туристически съюз. В Парка се насърчава предимно пешеходния туризъм с цел ограничаване на негативното въздействие от престоя на много хора едновременно или за дълго време.

Промишленост

• Дърводобив
• Електропроизводство - При язовир Белмекен и язовир Чаира е разположена каскадата Белмекен-Сестримо-Чаира, която включва ПАВЕЦ Чаира, ПАВЕЦ Белмекен, ВЕЦ Сестримо и ВЕЦ Момина клисура.
• Целулозно-хартиена промишленост - завод в град Белово

Бъдещи ползи и вреди от курортна дейност

През 2006 г. възниква спор между природозащитници и инвеститори във връзка с изграждането на огромен ски център “Паничище – Езерата – връх Кабул” . Предвижда се изграждането на кабинков лифт от Сапарева баня и подобряването на хижа “Рилски езера” в хотел. Центърът, 10 пъти по-голям от ски зона “Банско”, трябва да включва 14 алпийски трасета, 27 нови писти с обща дължина 80 km, 21 ски съоръжения и множество нови хотели с капацитет максимално 4600 души плюс разширяване на базата на Паничище до макс. 8000 души. Компанията “Рила спорт” е готова да инвестира 30 млн. евро, а Община Сапарева баня участва с апортни вноски. Освен ползата като цяло за развитието на туризма и спорта ,безспорна е и изгодата за икономическото съживяване на този иначе доста западнал район на страната,създаване на много нови работни места. Притесненията на природозащитниците са свързани с това, че проектираните писти се намират в лавиноопасни и вододайни зони, че в нарушение на законодателството се гради в национален парк и природен парк без разрешение от МОСВ, общественото обсъждане е недостатъчно, нарушават се предприсъединителните споразумения към ЕС, възможно е спиране на сертифицирането на Рила към мрежата “Панпаркс”. Антропогенните вреди вероятно ще се изразяват в: нарушаване на биологичното разнообразие (разкъсване и унищожаване на хабитатите на защитени видове, вкл. включени в Червената книга на България като врабчовата кукумявка и реликтния трипръст кълвач), обезлесяване и ерозия (сходна с тази, довела до обсъждане за изваждане на Пирин от Списъка с обекти на световното природното наследство на ЮНЕСКО).

Вижте също

• Рилски манастир
• Седемте Рилски езера

Външни препратки

• Приказката България - Легенда за Рила и Пирин
• Планински хижи и заслони - Рила
• GPS-координати
• Списък на „възродените“ имена в Рила
• Мальовишкият дял на Рила планина, откъс от "Алпийските стени в България" на Цанко Бангиев

Тази статия е включена в списъка на избраните на 27 юни 2006. Тя е оценена от участниците в проекта като една от най-добрите статии на български език в Уикипедия.