Копривщица: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м Премахнати редакции на Luxferuer (б.), към версия на Velo Vrbata
Nmpetkov (беседа | приноси)
36 редакции
Ред 161: Ред 161:
* [http://gallery.slovar.org.uk/categories.php?cat_id=43 Още снимки от Копривщица]
* [http://gallery.slovar.org.uk/categories.php?cat_id=43 Още снимки от Копривщица]
* [http://www.sabor-koprivshtica.mct.government.bg/main.php Девети национален събор на българското народно творчество Копривщица 2005]
* [http://www.sabor-koprivshtica.mct.government.bg/main.php Девети национален събор на българското народно творчество Копривщица 2005]
* [http://www.climbingguidebg.com/cdb.php?f=placeinfo&idPlace=10 Катерачни обекти край Копривщица]


[[Категория:Копривщица| ]]
[[Категория:Копривщица| ]]

Версия от 08:24, 23 януари 2011

Копривщица
Знаме
      
Герб
България
42.6401° с. ш. 24.3583° и. д.
Копривщица
Софийска област
42.6401° с. ш. 24.3583° и. д.
Копривщица
Общи данни
Население2086 души[1] (15 март 2024 г.)
15 души/km²
Землище139,165 km²
Надм. височина1060 m
Пощ. код2077
Тел. код07184
МПС кодСО
ЕКАТТЕ38558
Администрация
ДържаваБългария
ОбластСофийска
Община
   – кмет		Копривщица
Мария Тороманова
(БСП за България; 2023)
Уебсайтkoprivshtitsa-bg.com/index.php?lang=en
Копривщица в Общомедия

Копрѝвщица (стара алтернативна форма Копришница) е град в Западна България. Той се намира в Софийска област и е в близост до градовете Пирдоп, Клисура, Стрелча и Панагюрище. Градът е център и единствено населено място в Община Копривщица.

Копривщица се намира в планински район. Разположена е в живописна долина по течението на река Тополница, в сърцето на Същинска Средна гора. Намира се на 16 км от Подбалканския път, на 110 км от София, 24 км от Пирдоп, 22 км от Стрелча и 90 - от Пловдив.

География

Изглед от Копривщица

Разположен на 1060 м надморска височина, градът има изразен континентален планински климат. Зимата е студена, но слънчева (- 4.0ºС температура през най-студения месец януари), с дебела снежна покривка, докато лятото е прохладно и свежо (16.7ºС температура през най-топлия месец август) заради голямото надморско равнище и обичайното за летния сезон местно северно течение, идващо по долината на р. Тополница от високите склонове на Стара планина.

Преобладават кафявите горски почви. Планинските масиви са покрити от векове с букови гори, като в близкото минало местата на изсечените са били залесявани с иглолистни видове (главно бял бор и обикновен смърч, заради бързото израстване), което се критикува от съвременни еколози, тъй като според тях иглолистното залесяване изсушава и изтощава почвите. Друг специфичен див вид за района около Копривщица е европейската лиственица. В планината има много места с диви ягоди, малини, черни боровинки, коприва, киселец, лапад, различни видове гъби, минзухари и др. От по-големите диви животни се срещат глигани, лисици, орли и др.

Копривщица има земеделска и животновъдна традиция - въпреки статута на град, все още голяма част от населението се занимава с тези дейности. Култивират се предимно картофи, ръж, фасул, грах, джанки, тиква, тиквичка, някои видове ябълка и няколко други, като по-суровият климат не разрешава други култури (например домати или пшеница). За фураж се събира сено, лобода и овес. Отглеждат се традиционно овце, крави и коне, както и кокошки, и патици.

История

Историците все още нямат единно мнение за създаването на град Копривщица, ето някои от интересните тези по този въпрос...

Предание за Жупата

Предполага се, че старите пътища свързващи градовете Златица, Пирдоп и Клисура със Стрелча и Панагюрище се кръстосвали на мястото на днешна Копривщица.

Разположено в котловина, покрито с тучна зелена трева, напоявано от р. Тополница и нейните притоци, мястото било подходящо за почивка на кервани, пътници и търговци.

Поради благоприятните природни условия, в района се заселило едно старобългарско семейство със своите стада – т. нар. „жупа“. Те поставили началото на ново селище. С увеличаване броя на хората в жупата се увеличавали къщите и се образували малки домашни общности. Почти всеки от родствениците получавал прякор - Тиханек, Козлек, Дуплек, Ломек поради специфични черти, занимания и случки свързани с него. От там идвали и имената на новосъздадените махали, някои от тях останали като фамилни имена и до днес.

В подкрепа на тази теория е и фактът, че част от Ламбовската махала и днес се нарича Жупата. Тази част представлява малък площад, разположен в центъра на махалата. През 1922 година на югозападния зид, заграждащ площада, е издигната чешма, наречена „Райна“ или „Райновец“. Нейни ктитори са жените от местното дружество „Благовещение“. Тази част от махалата се нарича и „Изгорът“.

Болярката от Рила

Друга легенда разказва за млада жена, заселила се на мястото на днешна Копривщица, тъй като местността ѝ се сторила подходяща за отглеждане на добитък. Малко след пристигането си тя заминала за Одрин (днешна Турция), където измолила от султана ферман, чрез който ставала владетелка на Копривщица, а селото получавало големи привилегии. В този ферман за първи път султанът нарекъл Копривщица Авраталан – „женска поляна”, название, което след това често се използвало от турците.

Преданията разказват, че турчин с подкован кон нямал право да мине през селото, а жителите му можели свободно да носят оръжие.

От благодарност и почит към болярката копривщенци я нарекли Султанката, а нейните потомци дълги години се именували Султанекови.

Възможно е тези две версии за създаването на Копривщица да са свързани. В началния период след заселването на старата жупа родствените връзки били много близки. Поради тази причина копривщенци не са се женели помежду си, а си търсели жени от другаде. Възможно е някой от членовете на жупата с благороден произход и благосъстояние да е взел за жена момиче от болярски род.

Град, създаден от бежанци

Съществуват предположения, че след падането на България под турска власт в местността се заселили бежанци – потомци на големи български родове, търговци, скотовъдци със стадата си. Сред тях били трима овчари – Ламбо, Тороман и Арнаутин („арнаути“ наричали албанците и прилежащите до албания македонски области). Те създали малки семейни общности, които с времето се разрастнали и дали имената на съществуващите и до днес махали в града – Тороман махала, Ламбовска и Арнаут махала.

В средата на XVIII век жителите на Копривщица, водят съдебни дела за пасища с тези на Стрелча. По това време и двете селища се числят към вакъфа на Михримах, починала щерка на султан Сюлейман I.[2]

Копривщица и кърджалиите

Поради привилегиите, с които се ползвали копривщенци, те запазили своето благосъстояние и след падането на България под турско иго. Богатствата на града привличали кърджалиите, които три пъти го ограбвали и прогонвали жителите му. Копривщица била опожарявана през 1793, 1804 и 1809 г., но благодарение на родолюбието, находчивостта и трудолюбието си, копривщенци съумяват да възродят града и да съхранят магичния му чар и до днес.

Източник www.koprivshtitza.com

Население

Според преброяването през 2001[3] година 99.3% са се определили като българи.

Населението изповядва предимно православно християнство.

Забележителности

Копривщица е сред Стоте национални туристически обекта на Български туристически съюз. В града се помещава Архитектурно-исторически резерват със зимно работно време - 10:00-17:00 ч. без почивен ден; лятно работно време – 9:00-18:00 ч. без почивен ден. Печати има в купчийницата, туристическия информационен център, както и в туристическата спалня „Войводенец“.

Музеи

Лютовата къща

Във възрожденското градче можете да разгледате 6 къщи-музеи

Архитектурни и исторически забележителности

Катедралната църква „Успение на св. Богородица“
Читалището „Хаджи Ненчо Палавеев“
  • Катедралната църква „Успение на Св. Богородица“ (1817 г.)
  • Църквата „Св. Николай“ (1839 г.)
  • Читалището „Хаджи Ненчо Палавеев“ (1869 г.)
  • Училището „Св. св. Кирил и Методий“ - първото класно училище в България (1837 г.)
  • Костницата с останките на загиналите в Априлското въстание копривщенци
  • Занаятчийската чаршия
  • Каменният мост „Първа пушка“, на който е произведен първият изстрел от Априлското въстание

Стари възрожденски къщи

Файл:Oslekov-house-gruev.JPG
Ослековата къща

В Копривщица може да се разгледа характерната възрожденска архитектура на някои от най-запазените и пищно украсени домове от епохата.

  • Старирадева къща
  • Павликянска къща
  • Доганова къща
  • Млъчкова къща
  • Маркова къща
  • Чалъкова къща

Чешми

В града, освен старите къщи и недокоснатата от човека природа, туристите могат да разгледат и над четиридесет чешми, строени през различни периоди от историята на Копривщица. Макар че не всички са напълно запазени, има много съхранени каменни фасади с характерната за тях символика. Едни от най-известните чешми са: Керековата - 1751 г, Мирчовата - 1857 г, Моровеновата - 1843 г и Бенева - 1850 г. Това са само няколко от най-ярките примери за българската и християнска култура.

Редовни събития

Личности

Файл:Koprivshtica Benkovski.jpg
Паметник на Георги Бенковски
Родени в Копривщица
Свързани с града

Бележки

  1. ↑ www.grao.bg
  2. ↑ Грозданова, Елена и Стефан Андреев. Малките селски войни, в: Контрасти и конфликти „зад кадър“ в българското общество през XV-XVIII век, София 2003, с. 440.
  3. ↑ [1]

Външни препратки

Общомедия
Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за
Копривщица.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Копривщица&oldid=3766534“.