Еос: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 44: Ред 44:
</gallery>
</gallery>
<gallery>
<gallery>
image:Eosfres.jpg|
image:Eosfres.jpg|Гробницата на Лоренцо Медичи ,Утро. 1524 – 31. Мрамор, дълж. 203.
image:Eos-greek-mythology-.jpg|
image:Eos-greek-mythology-.jpg|Еос, Уилям –Адолф Бугрю (1881), Франция
image:Eosprint.jpg|Еос ,�Джон Гибсън� (1790-1866),Графика.
image:Eosprint.jpg|Еос, Джон Гибсън (1790-1866),Графика.
image:Goddes eos.jpg|Еос и Титон ,Себастиано Ричи(1700)
image:Goddes eos.jpg|Еос и Титон ,Себастиано Ричи(1700)
image:Cephalus_and_Aurora(eos).jpg‎|
image:Cephalus_and_Aurora(eos).jpg‎|Цефалус и Еос ,Никола Пусин (1630)
</gallery></center>
</gallery></center>



Версия от 11:23, 29 януари 2011

Еос (1895), Евелин де Морган, Лондон

Еос (Шаблон:Lang-el) в гръцката митология е богиня на зората, в римската митология е позната като Аврора. Дъщеря е на титана Хиперион и титанката Тея, сестра на Хелиос и Селена. Според една друга версия тя е дъщеря на Хелиос и на Нощта.

В поетите на Омир тя е облечена в багрите на утринното небе, тя е розовопръста, шафранодрешна, лъчезарна, златопрестолна, роснокоса, пурпурна. Всяка сутрин носи на боговете и хората светлината на деня, като изплува от морските дълбини на дивна колесница с конете си Лампос ( „блестящият” ) и Фастон ( „искрящият” ), като подкарва звездите и пропъжда тъмнината, отваря с розовите си пръсти пред колесницата на Слънцето златните небесни порти. От първия си съпруг Астрей родила ветровете Борей, Зефир, Нот и звездите.

Деца

от Астрей:

  1. Борей — северния вятър
  2. Евър — източния вятър
  3. Зефир — лекия западен вятър
  4. Нот — южния вятър
  5. Всички звезди

от Титон:

  1. Ематион
  2. Мемнон

от Кефал:

  1. Фаетон
  2. Титон
  3. Хеспер

от Зевс:

  1. Ерза

Митове и легенди

Текст под картинката

Легендата разказва, че всяка сутрин богинята Еос се изкачвала със своя конски впряг от дълбините на морето на хоризонта, за да донесе на хората светлината на деня.

Когато Арес харесал Еос, богинята на любовта Афродита се разгневила и наказала Еос да се влюбва в много мъже.

Така Еос отвела в обитела на боговете надарения с божествена красота Клит, сина на Мантий от гадателския род на меламподидите. Отвлякла ловеца Орион, сина на Посейдон, но боговете се разгневили и богиня Артемида го пронизала със стрела на остров Ортигия/дн. Делос/. След смъртта му Зевс го въздигнал заедно с ловното му куче в съзвездие на утринното небе близо до Плеади. Отвлякла и страстния ловец Кенфал, сина на Дейон и внука на тесалийския цар Еол, скоро след сватбата му, след като го отчуждила от невестата Прокрида.

Най - голямото увлечение на Еос е по Титон, за когото още Омир съобщава че е син на троянския цар Лаомедонт, брат на Приям и баща от Еос на етиопския цар Мемном. Пленена от красотата му , богинята го обикнала, похитила и отвлякла в океана или в страната на СлънцетоЕтиопия. Оттам всяка сутрин се надигала от леглото му, за да разнася дневната светлина. Обърнала се с молба към Зевс да дари любимия й с безсмъртие, но забравила да поиска за него и вечна младост. Така Титон пред нейните очи като всички смъртни се състарявал и смалявал, докато запазил само гласа си, превърнал се на щурец. От срам тя го скрила от чуждите очи, в залостената си спалня, а Мемном, като съюзник на троянците в троянската война бил пронизан от стрелата на Ахил. В мига на неговата смърт Еос избледняла и облак забулил Ефира. Оттогава майката плачела при всяко зазоряване. Капките утринна роса били нейните сълзи.

В изкуството

Върху много антични вази Еос е изобразена как язди върху колесница с четири коня или впряга конете на Хелиос, или летяща, разливаща от съд роса върху земята.

Изображения

обработва се!!!

Вижте също

Шаблон:Гръцка митология-мъниче