Люксембургски език: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Jfblanc (беседа | приноси)
SIL: LTZ
м Премахнати редакции на Jfblanc, към версия на Vodnokon4e (huggle)
Ред 16: Ред 16:
iso639-1= lb|
iso639-1= lb|
iso639-2= ltz|
iso639-2= ltz|
SIL= LTZ
SIL= LUX
}}
}}
'''Люксембургският език''' (''Lëtzebuergesch'') е източнофранконски вариант на [[немски език |немския език]], говорен от около 300 000 души в [[Люксембург]], [[Белгия]]. От 1984 г. е кодифициран като "официален език" в [[Люксембург]].
'''Люксембургският език''' (''Lëtzebuergesch'') е източнофранконски вариант на [[немски език |немския език]], говорен от около 300 000 души в [[Люксембург]], [[Белгия]]. От 1984 г. е кодифициран като "официален език" в [[Люксембург]].

Версия от 09:28, 31 януари 2011

Люксембургски език
Lëtzebuergesch
СтранаЛюксембург, Белгия
Говорещи300 000
Писменостлатиница
Систематизация по Ethnologue
-Индоевропейски
.-Германски
..-Западногермански
...-Горногермански
....-Немски
.....-Среднонемски
......-Западни среднонемски
.......-Мозелфранконски
........→Люксембургски
Официално положение
Официален вЛюксембург
Регулатор---
Кодове
ISO 639-1lb
ISO 639-2ltz
ISO 639-3LUX
Люксембургски език в Общомедия

Люксембургският език (Lëtzebuergesch) е източнофранконски вариант на немския език, говорен от около 300 000 души в Люксембург, Белгия. От 1984 г. е кодифициран като "официален език" в Люксембург.

Класификация

Отнася се към Индоевропейското езиково семейство, Германска езикова група.

Съществуват различни диалектни форми на люксембургския: Areler, Eechternoocher, Kliärrwer, Miseler, Veiner, Weelzer и др.

История

За люксембургците диалектът е силен национален символ. Развитието му е неразривно свързано с историята на Люксембург, макар че националното съзнание се е оформило едва през 20 век.

Например опитите за налагане на високонемската форма като основна по време на Втората световна война от една страна е засилило издигането на люксембургския до нов национален символ, а от друга това е довело до повишената употреба на основно френски заемки.

С цел съхраняване на люксембургската идентичност, правителството и медиите все повече спомагат за налагането на люксембургския и поощряват използването му.

Граматика

Съществителни и местоимения.

Граматическият род в люксембургския се изразява с определителния член den/de(d'), показателни и притежателни местоимения, например mäin (бг. мой), dësen (бг. тези), keen (бг. никакъв) и допълнения.

Падежи

В люксембургския език има 3 падежа: винителен (който поема функцията и на именителния падеж), дателен и (само в определени случаи) родителен. От именителния падеж са останали само някои номинални фрази.

Тъй като родителният падеж не е оформен, притежателните отношения се образуват с дателен падеж (както в английски periphrastic genitive и в немски Genitivumschreibung). Изключение са отделни изрази като:

  • Ufanks der Woch (бг.: началото на семицата)
  • Enn des Mounts (dt.: краят на месеца)

Число на съществителните имена

В единствено число съшествителните имена не са маркирани, а в множествено число те получават различни окончания. В множествено число не се прави разлика между половете.

Лични местоимения в именителен, винителен и дателен падеж

1л. Ед.ч. ech, mech, mir — аз, мен, на мен

2л. Ед.ч. du, dech, dir — ти, теб, на теб

3л. Ед.ч. м.род hien (en), hien (en), him (em) - той, него, на него

3л. Ед.ч. ж.род si (se), si (se), hir (er) - тя, нея, на нея

3л. Ед.ч. ср.род hatt (et) hatt (et) him (em) - то, него, на него

1л. Мн.ч. mir (mer), äis/eis, äis/eis — ние, нас, на нас

2л. Мн.ч. dir (der), iech, iech — вие, вас, на вас

3л. Мн.ч. si (se), si (se), hinnen (en) - те, тях, на тях

Учтивата форма се образува подобно на френския език от второ лице мн.ч.

Речник

Литература

Външни препратки

Шаблон:Лингвистика-мъниче