Пейзаж

„Златна есен“ - Исак Левитан

„Лято“, („Поле с макове“) - Клод Моне

Пейзажът (от френски) е описание на природна картина с различна художественна задача. В художествен текст пейзажът изпълнява много разнообразни роли. Чрез него се представя част от обстановката, в която протича събитието. Пейзажът съдейства за разкриване на атмосферата, в която се развива действието, и на душевното състояние на героите. Той може да съответства или да е в контраст на настроението на героите. Описанията на природни картини могат и да подсказват характера на произтичащите събития.

Като елемент в художествените изображения е използван от дълбока древност в Месопотамия, Египет, Гърция, Рим. В ранносредновековен Китай се появява пейзажният жанр шан-шуй (планини и води).

В средновековното изкуство от 15 и 16 век той заема все по-голямо място, но като самостоятелен жанр в западноевропейското изкуство се отделя през 17 век. Най-голяма заслуга за това имат холандските художници Херкулес Сегерс, Ян Ван де Велде, Ян ван Гойен и Якоб ван Ройсдал. Световноизвестни пейзажисти са Клод Лорен, Джон Констабъл, Джоузеф Търнър, Исак Левитан. Всепризнат виртуоз на морския пейзаж е Иван Айвазовски. Художниците предпочитащи да изобразяват морски пейзажи се наричат маринисти.

Пейзажът заема важно място в изкуството на импресионистите. Като забележителни майстори на импресионистичния пейзаж се сочат Клод Моне и Камил Писаро. Алфред Сисле предпочита природните пейзажи. Едгар Дега избира градските мотиви.

В модерното изкуство пейзажът е предмет на експерименти от страна на поантилизма, кубизма, абстракционизма. Майстор на акварелния пейзаж в България е Константин Щъркелов.

Външни препратки

• Снимки на пейзажи