Фридрих Вилхелм Йозеф Шелинг

Фридрих Вилхелм Йозеф Шелинг Friedrich Wilhelm Joseph von Schelling
философ
1848 г.
Роден	27 януари 1775 г. Леонберг, Федерална република Германия
Починал	20 август 1854 г. Швейцария
Религия	лутеранство
Учил в	Тюбингенски университет Лайпцигски университет
Философия
Повлиян	Платон, Джордано Бруно, Якоб Бьоме, Барух Спиноза, Готфрид Лайбниц, Имануел Кант, Йохан Готфрид фон Хердер, Йохан Волфганг фон Гьоте, Фридрих Хьолдерлин, Йохан Готлиб Фихте
Семейство
Подпис
Фридрих Вилхелм Йозеф Шелинг в Общомедия

Фридрих Вилхелм Йозеф Шелинг (на немски: Friedrich Wilhelm Joseph Schelling) е немски философ. Един от представителите на класическия немски идеализъм, заедно с Йохан Готлиб Фихте и Георг Вилхелм Фридрих Хегел.

Биография

Фридрих Шелинг е роден на 27 януари 1775 г. в Леонберг, Германия. От 1790 до 1795 г. следва философия, филология и теология в Тюбингенския университет, където е съученик с Хегел и Хьолдерлин. През 1798 г. става професор по философия в Йенския университет. Свързва го близко приятелство с Гьоте, Новалис, Фихте, Шилер, Шлайермахер и братя Шлегел. През 1800 г. издава най-популярното си съчинение "Система на трансценденталия идеализъм". Заедно с Хегел издават "Критическо списание за философия" (1802-1803). След Йена Шелинг е професор по философия във Вюрцбург (1803-1806), Мюнхен (1806-1820, 1827-1841), Ерланген (1820-1826), а от 1841 г. по покана на крал Фридрих Вилхелм IV става професор в Берлинския университет. Там сред неговите слушатели са Сьорен Киркегор, Фридрих Енгелс, Михаил Бакунин, Фердинанд Ласал, Якоб Буркхарт, Йохан Дройзен, Лоренц Окен, Петър Берон и др. Умира на 20 август 1854 г. в Бад Рагац, Швейцария.

Съчинения

• "Философски писма за догматизма и критицизма" (1796)
• "Идеи за една философия на природата" (1797)
• "За световната душа" (1798)
• "Първи проект за една система на натурфилософията" (1799)
• "Система на трансценденталния идеализъм" (1800)
• "Изложение на моята философска система" (1801)
• "Бруно" (1802)
• "Философия на изкуството" (1802-1805)
• "Лекции за метода на академичното обучение" (1803)
• "Философски изследвания върху същността на човешката свобода" (1809)
• "Възрастите на света" (1811)
• "Божествата на Самотраки" (1815)
• "Основи на позитивната философия" (1832)
• "Към история на модерната философия" (1833-1834)
• "Философия на откровението" (1841-1842)
• "Философия на митологията" (1842)