Владимир Атласов: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
м биоинфо
Ред 1: Ред 1:
{{Биография инфо
| име = Владимир Атласов
| портрет =
| описание = руски изследавотел
| роден-дата = около 1661
| роден-място = [[Великий Устюг]], [[Русия]]
| починал-дата = [[1711]]
| починал-място = [[Уст Камчатск|Нижнекамчатск]], [[Русия]]
| починал-години = около 50
}}

'''Владимир Василиевич Атласов''' (в някои източници '''Отласов''') (на [[руски]] ''Владимир Васильевич Атласов'') (около 1661/1664, [[Великий Устюг]] - [[1711]], [[Нижнекамчатск]]) руски пътешественик.
'''Владимир Василиевич Атласов''' (в някои източници '''Отласов''') (на [[руски]] ''Владимир Васильевич Атласов'') (около 1661/1664, [[Великий Устюг]] - [[1711]], [[Нижнекамчатск]]) руски пътешественик.



Версия от 15:50, 3 февруари 2011

Владимир Атласов
руски изследавотел
Роден
около 1661
Починал

Владимир Василиевич Атласов (в някои източници Отласов) (на руски Владимир Васильевич Атласов) (около 1661/1664, Великий Устюг - 1711, Нижнекамчатск) руски пътешественик.

През 1682 започва събирането на ясак (данък, главно във вид на ценни животински кожи събиран от племената населямащи Сибир) по теченията на реките Алдан и Уда. През 1695 служи като петдесятник и е назначен за чиновник в Анадирския острог. Разузнавайки чрез изпратения от него през 1696 казак Лука Морозко за Камчатка, през пролетта на 1697 с отряд от 125 човека (60 казаци и 65 юкагири) предприема поход от Анадирския острог през Корякските планини на юг. Достигайки Камчатка, отрядът се разделя. Лука Морозко със своите хора се отправя да изследва източното крайбрежие на Камчатка, а Атласов - западния бряг. След това отрядите отново се съединяват и продължават по централната част на полуострова. По време на похода са завоювани четири корякски селища и са обложени с данък и достигайки до река Камчатка основава Верхнекамчатския острог. От там походът продължава на юг и достигат до най-южната точка на полуострова, от където казаците виждат най-северния остров от Курилските о-ви. След това групата се завръща във Верхнекамчатския острот, Атласов оставя част от хората си там, а той се отправя за Анадир, а след това и за Якутск, където пристига през 1700.

В Якутск Атласов систематизира събраните материали и написва подробен отчет, в който съобщава за релефа, климата, флората и фауната, населението на полуострова и близколежащите острови. Към отчета си прилага и първата съставена от него карта на Камчатка. През 1701 войводата на Якутск отправя Атласов в Москва с отчета за похода, заедно с пленения от него японец заловен на Камчатка. След като го изслушва Петър І остава доволен от отчета на Атласов, повишава го в длъжност казашки атаман и го назначачава за "управител" на Камчатка.

През 1706 Атласов се завръща в Камчатка и започва да управлява полуострова. Скоро обаче превишава правата си и казаците се разбунтуват срещу жестокото му управление. Едва се спасява от линчуване и бяга в Нижнекамчатск, но през 1711 е заловен и убит.

Неговото име носят остров, залив и вулкан на Курилските о-ви.

Източници

  • Географы и путешественики. Краткий биографический словарь, М., 2001 г., стр. 23-24. http://www.ozon.ru/context/detail/id/2789255/
  • Магидович, И. П. и В. И. Магидович, Очерки по истории географических открытий, 3-то изд. в 5 тома, М., 1982-86 г. Т. 3 Географические открытия и исследования нового времени (середина ХVІІ – ХVІІІ в.), М., 1984 г., стр. 73-79. http://www.bookshunt.ru/b8101_ocherki_po_istorii_geograficheskih_otkritij_t.3