Кирил Драмалиев: Разлика между версии

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 7: Ред 7:
| починал-дата=[[20 декември]] [[1961]]
| починал-дата=[[20 декември]] [[1961]]
| починал-място=[[София]], [[България]]
| починал-място=[[София]], [[България]]
{{Депутат-България|26о=1|6в=1|1н=1|2н=1|3н=1}}
}}
}}
'''Кирил Георгиев Дpамалиев''' е партиен, държавен и просветен деец, [[дипломат]]. Роден в София, където завършва класическа гимназия. Завършва немска филология, като защитава и докторат в [[Мюнхен]]. Завръщайки се в България, работи като учител. Драмалиев е сред ръководителите на лявото учителско профсъюзно движение.
'''Кирил Георгиев Дpамалиев''' е партиен, държавен ,просветен деец и [[дипломат]].
==Биография==
Кирил Драмалиев е роден на 9 февруари 1892 г. в гр. София. Учи в Софийската класическа гимназия. Завършва немска филология, като защитава и докторат в [[Мюнхен]]. Завръщайки се в България, работи като учител. Драмалиев е сред ръководителите на лявото учителско профсъюзно движение. Включва се в редовете на [[БКП]] от 1921. Избран е за член на Софийския градски комитет на партията (1937, 1941–1944).
Участва в Съпротивителното движение през [[Втората световна война]]. Интертиран в лагер (1940). Участва в написването на „Програма на Отечествения фронт“. Главен представител на БРП (к) в Националния комитет на [[Отечествения фронт]]. <ref>История на антифашистката борба в България, т. I 1939/1943 г., С., 1976, с. 93, 252, 259</ref> <ref>История на антифашистката борба в България, т. II 1943/1944 г., С., 1976, с. 57, 197, 239</ref>Подписът на д-р Кирил Драмалиев стои под всичики програмни и политически документи на ОФ, включително и от 28 август 1944 г., призоваващ за ''„Народен съд над виновниците за досега водената катастрофална политика и за всички провинени в изстъпления над народните борци и мирното население в България и окупираните земи.”''


На 22 септември 1944 г. със заповед на военния министър [[Дамян Велчев]] е узаконен институтът на помощник-командирите&nbsp;— комунисти и бивши партизани, които трябва да установят политическия контрол на ОФ над войската. Кирил Драмалиев е назначен за помощник-командир на V-а Българска армия. Член на ЦК на БКП (1947), председател на Съюза на работниците по просветата (1946–1947). Многократно избиран за [[народен представител]] (1945-1961)
Включва се в редовете на [[БКП]] от 1921. Избран е за член на Софийския градски комитет на партията през 1937 и в периода 1941–1944. Един от представителите на БКП в Националния комитет на [[Отечествения фронт]]. Подписът на д-р Кирил Драмалиев стои под манифеста на ОФ от 28 август 1944 г., призоваващ за ''„Народен съд над виновниците за досега водената катастрофална политика и за всички провинени в изстъпления над народните борци и мирното население в България и окупираните земи.”'', който манифест служи като оправдание за терора след 9 септември 1944 г.


На 22 септември 1944 със заповед на военния министър [[Дамян Велчев]] е узаконен институтът на помощник-командирите&nbsp;— комунисти и бивши партизани, които трябва да установят политическия контрол на ОФ над войската. Кирил Драмалиев е назначен за помощник-командир на V армия. Член на ЦК на БКП (1947), председател на Съюза на работниците по просветата (1946–1947). [[Министър на народната просвета]] във второто правителство на [[Георги Димитров]] (12 декември 1947 - 20 юли 1949) и в правителствата на [[Васил Коларов]] (20 юли 1949 - 20 януари 1950) и [[Вълко Червенков]] (20 януари 1950 - 4 февруари 1952). След това преминава на дипломатическа работа – посланик на НРБ в [[Полша]] (1952 - 1954) и в [[Германска демократична република|ГДР]] (1956 - 1958).
[[Министър на народната просвета]] във второто правителство на [[Георги Димитров]] (12 декември 1947 - 20 юли 1949) и в правителствата на [[Васил Коларов]] (20 юли 1949 - 20 януари 1950) и [[Вълко Червенков]] (20 януари 1950 - 4 февруари 1952). След това преминава на дипломатическа работа. Посланик на НРБ в [[Полша]] (1952 - 1954) и в [[Германска демократична република|ГДР]] (1956 - 1958).


По време на сесията на Висшия учебен съвет през май-юни 1945 г., подкрепян от регента [[Тодор Павлов]], Кирил Драмалиев налага вземането на решение за изключване на древните езици от учебните програми на гимназиите. Публикува книгата "Просветната реформа на Отечествения фронт".
По време на сесията на Висшия учебен съвет през м. май-м. юни 1945 г., подкрепян от регента [[Тодор Павлов]], Кирил Драмалиев налага вземането на решение за изключване на древните езици от учебните програми на гимназиите. Публикува книгата "Просветната реформа на Отечествения фронт".


{{пост начало}}
Народен представител в XXVI ОНС, Великото народно събрание, в І, II, и III Народно събрание.
{{пост|[[министър на народната просвета]]|[[11 декември]] [[1947]]|[[4 февруари]] [[1952]]|[[Минчо Нейчев]]|[[Демир Янев]]}}
{{пост край}}
== Източници ==
<references />


{{СОРТКАТ:Драмалиев, Кирил}}
{{СОРТКАТ:Драмалиев, Кирил}}

Версия от 19:54, 6 февруари 2011

Кирил Драмалиев
български политик и просветен деец
Роден
Починал

Кирил Георгиев Дpамалиев е партиен, държавен ,просветен деец и дипломат.

Биография

Кирил Драмалиев е роден на 9 февруари 1892 г. в гр. София. Учи в Софийската класическа гимназия. Завършва немска филология, като защитава и докторат в Мюнхен. Завръщайки се в България, работи като учител. Драмалиев е сред ръководителите на лявото учителско профсъюзно движение. Включва се в редовете на БКП от 1921. Избран е за член на Софийския градски комитет на партията (1937, 1941–1944).

Участва в Съпротивителното движение през Втората световна война. Интертиран в лагер (1940). Участва в написването на „Програма на Отечествения фронт“. Главен представител на БРП (к) в Националния комитет на Отечествения фронт. [1] [2]Подписът на д-р Кирил Драмалиев стои под всичики програмни и политически документи на ОФ, включително и от 28 август 1944 г., призоваващ за „Народен съд над виновниците за досега водената катастрофална политика и за всички провинени в изстъпления над народните борци и мирното население в България и окупираните земи.”

На 22 септември 1944 г. със заповед на военния министър Дамян Велчев е узаконен институтът на помощник-командирите — комунисти и бивши партизани, които трябва да установят политическия контрол на ОФ над войската. Кирил Драмалиев е назначен за помощник-командир на V-а Българска армия. Член на ЦК на БКП (1947), председател на Съюза на работниците по просветата (1946–1947). Многократно избиран за народен представител (1945-1961)

Министър на народната просвета във второто правителство на Георги Димитров (12 декември 1947 - 20 юли 1949) и в правителствата на Васил Коларов (20 юли 1949 - 20 януари 1950) и Вълко Червенков (20 януари 1950 - 4 февруари 1952). След това преминава на дипломатическа работа. Посланик на НРБ в Полша (1952 - 1954) и в ГДР (1956 - 1958).

По време на сесията на Висшия учебен съвет през м. май-м. юни 1945 г., подкрепян от регента Тодор Павлов, Кирил Драмалиев налага вземането на решение за изключване на древните езици от учебните програми на гимназиите. Публикува книгата "Просветната реформа на Отечествения фронт".

Минчо Нейчев → министър на народната просвета (11 декември 1947 – 4 февруари 1952) → Демир Янев

Източници

  1. ↑ История на антифашистката борба в България, т. I 1939/1943 г., С., 1976, с. 93, 252, 259
  2. ↑ История на антифашистката борба в България, т. II 1943/1944 г., С., 1976, с. 57, 197, 239
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Кирил_Драмалиев&oldid=3801584“.