Икономически и социален съвет на ООН

Залата, в която се провеждат заседанията на съвета

Икономически и социален съвет /ИКОСОС/.

Състои се от 54 члена, които се избират от ОС за срок от 3 години. Съставът на съвета се обновява всяка година с 1/3, като излизащият член на Съвета може да бъде преизбран за нов срок. По традиция постоянните членки на СС се избират в ИКОСОС за всеки следващ срок. Прилага се принципът на справедливо географско разпределение: 14 държави от Африка; 11 държави от Азия; 10 държави от Латинска Америка; 13 от Западна Европа и други; 6 държави от Източна Европа. Редовните сесии се провеждат два пъти годишно. Специални сесии се свикват по решение на ИКОСОС с обикновено мнозинство от присъстващите гласували. Цел - да съдейства за международното сътрудничество в икономическата област.

Правомощия: Проучване и съставяне на доклади по международни въпроси в областта на икономиката, социалната сфера, културата, образованието, здравеопазването и др.; Прави препоръки по тези въпроси пред ОС, държавите-членки на ООН и специализираните организации; Може да подготвя проекти за конвенции и да ги представя в ОС; Може да свика международни конференции по въпроси, които влизат в неговата компетентност.

Органи на ИКОСОС :

Три сесийни комитета : икономически; социален; координационен.

Постоянни комитети: по природните ресурси; по неправителствените организации; по населените места и др. Функционални комисии: по населението;

Комисията по правата на човека беше заменена със Съвет по правата на човека на ООН, който е помощен орган на Общото събрание. Съветът беше установен с рез. 60/251 от 15.03.2006 г. на ОС. На 9.05.2006 г. ОС избра 47 члена на Съвета. Те действат в индивидуално качество: по положението на жените; по наркотичните средства и др.

Регионални икономически комисии – за Европа, Африка, Латинска Америка и Карибския басейн, за Западна Азия, за Азия и Тихия океан. Повече от 300 неправителствени организации се занимават с въпроси, влизащи в компетенциите на ИКОСОС и имат консултативен статус към него.

Съвет за попечителство

Създаден да оказва помощ на ОС при осъществяване на международната система за попечителство на нестратегически подопечни територии – чл. 85 от УООН. Прекрати дейността си през 1994 г. Съгласно Устава международната система за попечителство се разпространява върху територии: по-рано управлявани от мандат на ОН; откъснати от неприятелски държави в резултат на Втората световна война; доброволно включени в системата на попечителството от държавите, които са отговорни за управлението им. На практика нито една колониална държава не предаде колониите си под попечителство. Напр. ЮАР отказа да включи Намибия в системата за попечителство. Единствената територия, която сега е под попечителство е Микронезия, управлявана от САЩ. Но тя е призната за стратегическа и всички функции на ООН спрямо нея се упражняват от СС.

Секретариат

Той е постоянно действащ административен орган на ООН. Състои се от Генерален секретар и персонал. Генералният секретар се назначава от ОС по препоръка на СС за срок от 5 г. и може по същия ред да бъде назначен за нов срок. Той е главното административно лице. Осъществява ръководство на работата на целия персонал на секретариата за обслужване на другите органи на ООН; Участва във всички заседания на ОС, СС, ИКОСОС, Съвета за попечителство; Има право да довежда до знанието на СС въпросите, които по негово мнение могат да заплашват поддържането на мира и сигурността ( чл. 99 УООН ); Ежегодно представя доклад за работата на организацията; Участва в международни конференции, свикани под егидата на ООН. Секретариатът осъществява техническо обслужване на всички органи, публикува и разпраща отчетите, съхранява архивите, издава официални документи и материали, регистрира и публикува международни договори, сключени от ООН, извършва преводи и т.н. Освен това Секретариатът има функции, които не са пряко свързани със сесиите на ОС и другите органи като: подготвя международни конференции; публикува статистически материали; наблюдава за изпълнението на решенията на СС; регистрира международни договори. Длъжностните лица на секретариата се ползват с определени привилегии и имунитети. Централните учреждения на ООН са в Ню Йорк. Европейските отделения са в Женева и Виена. Тяхна главна функция са поддържане на връзките със специализираните организации, чието седалище е във Виена. Държавите – членки на ООН имат право да учредяват свои постоянни представителства при ООН. България има такива в Ню Йорк, Женева и Виена.

Кратка оценка на дейността на ООН и участието на Република България

В годините след Втората световна война България доказа, че е миролюбива страна, способна да изпълни задълженията по УООН. Скоро след подписването на мирния договор, на 26.07.1947 г. българското правителство представи искане страната да бъде приета в ООН. То, за съжаление, години наред беше отхвърляно. На всяка сесия на ООН България подновяваше искането си. Едва на 10-тата сесия поради изменените международни отношения искането беше прието. Заедно с други 15 страни през декември 1955 г. България беше приета за член на ООН. България беше сред непостоянните членки на СС за периода септември 2002 – декември 2003 г. и участва във вземането на едни от най-важните решения в организацията.