Горазд

Горазд Гораꙁдъ Охрїдьскꙑи
християнски светец
Роден	IX век Словакия
Починал	??? ???
Активен период	от IX век до X век
Горазд в Общомедия

Свети Горазд е светец, един от Светите Седмочисленици. Името му означава „мъдър“.

Роден е в заможно аристократично семейство във Великоморавия в земите на днешна Словакия - гр. Нитра или неговата околност. Виден ученик на Константин-Кирил Философ и Методий.

Ръкоположен в Рим от епископ Формоза Портуенски през 868 г. заедно с други ученици на равноапостолите.

През 885 г. архиепископ Методий, който е на смъртното легло, го обявява за свой наследник като глава на основаната от него школа и архиепископ. Това обаче не е зечетено от папата и Великоморавската църква е предадена на върлия противник на славянството Викхинг (Wiching), епископ на Нитра. Формално той си остава само епископ на словашкия главен град Нитра и не е ръкополжен за архиепископ, но е обявен за управляващ митрополит, което е напълно достатъчно да разсипе школата, да хвърли в затвора в 886 г. като еретици и да съди много студенти, сред които своя основен конкурент Горазд и видните ученици на Методий Климент и Наум, а други просто са избити, прокудени или продадени в робство.

Съдбата на Горазд след това не може да се установи със сигурност. Много е възможно при гоненията на кирило-методиевите ученици да е убит като много други от немското духовенство. Възможно е да е останал в затвора или високопоставените му роднини да са му издействали освобождаване срещу условието да отиде в изгнание или да остане под домашен арест.

Допустимо е да се мисли че след като Викхинг напуска Великоморавия през 891 при войната между Великоморавия и Германия, а в 899 г. при новия княз Моймир II, на вакантното архиепископско място наи-сетне е назначен титуляр това да е той. Когато в 906 г. Великоморавия загива, някои смятат, че Горазд, ако е оцелял след 886 г. се спасява в България или в Бохемия (дн. Чехия), а съществува информация, че Горазд е станал първи епископ на Краков.

Литература

• Чешмеджиев, Д. Мощите на св. Горазд в Белград Албански (Берат). - Slavica Slovaca, 45 (2010), No 2, 136-143

Шаблон:Православие-мъниче