Робърт Макклур: Разлика между версии
| Ред 18: | Ред 18: | ||
== Откриване на Северозападния проход == |
== Откриване на Северозападния проход == |
||
[[File:McClure Map.jpg|thumb|right|300px|Картата, изработе от Робърт Макклур и откриването на Северозападния проход]] |
|||
Веднага след завръщането си от Арктика през 1850 [[Робърт Макклур]] е назначен за командир на кораба "Инвестигейтър" в нова експедиция 1850-1853, целта на която била същата - търсене на Джон Франклин и неговите спътници, но по стечение на обстоятелствата открива Северозападния проход. |
Веднага след завръщането си от Арктика през 1850 [[Робърт Макклур]] е назначен за командир на кораба "Инвестигейтър" в нова експедиция 1850-1853, целта на която била същата - търсене на Джон Франклин и неговите спътници, но по стечение на обстоятелствата открива Северозападния проход. |
||
Версия от 15:30, 11 февруари 2011
| Робърт Макклур Robert John Le Mesurier McClure | |
| ирландски изследовател | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Великобритания |
| Семейство | |
| Други роднини | Оскар Уайлд (първи братовчед) |
| Робърт Макклур в Общомедия | |
Сър Робърт Джон ле Мезюре Макклур (на английски Robert John Le Mesurier McClure) (28 януари 1807 - 17 октомври 1873) английски изследовател на Арктика от ирландски произход.
Ранни години
Роден в Уексфорд, Ирландия в семейство на военен. Първоначалното си образование получава под ръкодството на чичо си. През 1824 постъпва във военноморския флот и 12 години по-късно е първото му запознаване с Арктика. Участва в експедицията на Джордж Бак. След завръщането си от експедицията е произведен в лейтенант. През 1838-1839 извършва плавания до Канада, а следващите години, до 1846 участва в създава на военноморски бази в Канада и Големите и Малките Антилски о-ви.
Две години по-късно (1848-1849) се присъединява към експедицията на Джеймс Кларк Рос, изпратена да търси Джон Франклин.
Откриване на Северозападния проход
Веднага след завръщането си от Арктика през 1850 Робърт Макклур е назначен за командир на кораба "Инвестигейтър" в нова експедиция 1850-1853, целта на която била същата - търсене на Джон Франклин и неговите спътници, но по стечение на обстоятелствата открива Северозападния проход.
През 1850 от Тихия океан през Беринговия проток и море Бофорт в източно направления прониква в широкия залив Амундсен. Тръгва на север и на 26 октомври на 118º з.д. открива протока Принц Уелски (между остров Банкс на северозапад и остров Виктория на югоизток). Зимува в централната част на протока Принц Уелски на .
През лятото на 1851 Макклур изпраща в три посоки изследователски отряди. Западният отряд под командването на лейтенант Кресуел (Cresswell) открива и изследва южния и западния бряг на остров Банкс и открива протока Макклур (между Банкс на юг и островите Принц Патрик и Мелвил на север), който се явява последният, най-западен от Северозападния проход. Южният отряд под командването на лейтенант Хасуел открива северозападната част на остров Виктория – п-ов Принц Алберт и залива Принц Алберт (). Източния отряд, ръководен от ескимоса Уиниат заобикаля от север п-ов Принц Алберт и открива заливите Ричард Колинсън () и Уиниат (). Зимува в залива Мерси, на северозапаното крайбрежие на Банкс, на , като се налага да се съкратят дажбите на екипажа и хората започват да боледуват от цинга.
През април 1852 Макклур и екипажат му изоставят замръзналия в ледовете кораб, движат на изток на ски и достигнат до мястото (113º 48` з.д.), до което през 1820 достига от изток Уилям Едуард Пари и където оставят писмо с описание на състоянието на експедицията. Следва ново зимуване, което е още по-тежко от предишното и умират няколко човека. През април 1853 хората са спасени от експедицията на Едуард Белчер, които намират писмото на Макклур и през септември 1854, след ново - четвърто зимуване, се завръщат в Англия заедно с екипажа на Едуард Белчер. По този начин хората от експедицията на Макклур са първите европейци успели да преминат през Северозападния проход от запад на изток.
Следващи години
След завръщането си през 1854 Макклур, като началник на експедицията, заедно с другите капитани Едуард Белчер и Френсис Макклинток и старшите офицери са предадени на съда поради това, че са изоставили в ледовете пет кораба. След известно време всички те са оправдани. Макклур за открития от него случайно Северозападен проход е посветен в рицарско звание, повишен в звание и заедно с целия екипаж си разделят наградата от £ 10000 дадена им от британския парламент. Награден е със златни медали на Лондонското и Парижкото географски дружества и през 1857 в Лондон излиза от печат книгата му: "Discovery of the North West Passage".
От 1856 до 1861 продължава да служи във военноморския флот, достига до чин вицеадмирал през 1867, а през 1873 - пълен адмирал. Същата година на 17 октомври почива в Портсмут и е погребан в Лондон.
Памет
Неговото име носят проток в Канадския арктичен архипелаг и кратер на Луната.
Източници
- Географы и путешественики. Краткий биографический словарь, М., 2001 г., стр. 279-281. http://www.ozon.ru/context/detail/id/2789255/
- Магидович, И. П., История открытия и исследования Северной Америки, М., 1962., стр. 374-377, 382-384. http://www.ozon.ru/context/detail/id/2279858/
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Robert McClure в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |