Данни: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
CarsracBot (беседа | приноси)
м r2.6.4) (Робот Добавяне: ca:Dada, rue:Дата
TXiKiBoT (беседа | приноси)
м Робот Добавяне: eu:Datu (estatistika)
Ред 62: Ред 62:
[[eo:Datumo]]
[[eo:Datumo]]
[[es:Dato]]
[[es:Dato]]
[[eu:Datu (estatistika)]]
[[fa:داده‌ها]]
[[fa:داده‌ها]]
[[fi:Data]]
[[fi:Data]]

Версия от 10:23, 12 февруари 2011

Данни (от англ. data) - неструктурирани факти за нещо (обект), които се съхраняват без да се използват. В случай, че се появи необходимост, тези данни се използват (обработват) с някаква цел (за намаляване неопределеността на нещото). Преобразуваните данни се превръщат в информация. Данните често са възприемани като най-ниското ниво на абстракция от което информацията и знанието произхождат.

Видове данни

Прости данни - включват цифрите, знаците и буквите. Те могат да се обработват и съхраняват по всички познати начини. Съхраняват се в релационни бази данни.

Сложни данни - Включват графика, анимации, аудио и видео данни. Върху тях не могат да се извършват изчисления. Съхраняват се в обектно-ориентирани бази данни.

Мултимедийни данни = прости данни + сложни данни в обща среда.

Форми на представяне на данните

Съществуват няколко форми за представяне на данни.

Символна форма

Символ- служи за условно обозначаване на някакво понятие, явление или процес. Символите могат да бъдат алфавит, знаци, управляващи, графични, специални и т.н. Символите се кодират с кодови таблици, като за всеки символ се определя точно определена двоична комбинация, в зависимост от избрания метод за кодиране:

	*ASCII - американски стандартен код за информационен обмен;
	*EBCDIC - разширен двоично-десетичен код;
	*Unicode  - универсален код.

Текст

Форма за представяне на данните във вид на последователност от символи, на избран език, съдържателно разглеждана, като едно цяло. В текста основно се използва естествен език и неговия алфавит. При писане на програми се използват езици за програмиране.

Видове текстово представяне

Текст - обикновен текст, чрез който се съставят документи.

Телетекст - текст предаван по телевизионната мрежа.

Хипертекст - свързан чрез ключови думи ( хипервръзки) текст, чрез който се създават верижно свързани документи. На тази база се изгражда Web пространството в Интернет.

Метатекст - текст, който в себе си съдържа данни за собствената структура и съдържание. Явява се основа за бъдещето развитие на Интернет, като семантична мрежа.

Звукова форма

Звук - образуван е от вибрации на въздуха, които съответстват на периодични сигнали със сложна форма. Звуците в природата не са единична синусоидална честота, а набор от много - сходни и несходни сигнали с различна форма. Всеки звук може да бъде съставен, като се съберат нужните честоти във вярна комбинация.

Звукова форма - форма за представяне на данните във вид на последователност от битове, получени вследствие на аналого-цифрово преобразуване на реален звук. В зависимост от броя битове, които се заделят за измерване на един квант от звука са възможни 4, 8 и 16 битова форма на представяне на звука.

Графична форма

Изображение - форма на представяне на информацията, предназначена за зрително възприемане. Изображението се явява много нагледна и обемна форма за представяне на информацията. Възприемането му зависи от мозъка на човека и от възможностите на неговите органи на зрение. човек леко оперира със зрителни образи.

Форми на представяне на изображение

Растерно изображение - формира се от отделни точки, характеризиращи се с цвят и яркост.

Векторно изображение - характеризира се с голямо число вектори (къси прави), които имат определено направление, цвят и координати на точки, всяка от които има определено направление, цвят и координати на началната и крайна точки.

Комбинирана форма

С развитие на мултимедийните технологии се създаде възможност за изграждане на мултисреда включваща всички форми за представяне на данни. Интеграцията им бе осъществена чрез единна технология за обработка, съхраняване и предаване на данните.

Значение на данни, информация и знание

Термините информация и знание често са използвани с припокриващо се значение. Основната разлика е в нивото на абстракция. Данните са най-ниското ниво на абстракция, информацията е следващото ниво, и накрая знанието е най-високата степен на абстракция от трите термина. Данните сами по себе си не носят значение и смисъл. За да се превърнат в информация, данните трябва да бъдат интерпретирани. Например: височината на върха Еверест се приема за „данни“, книга за геологическите характеристики на върха Еверест се приема за „информация“, и справка или практическо упътване кой е най-добрият начин за изкачване на някой конкретен връх в планината Хималаи се приема за „знание“.

Външни препратки