Марко Цепенков: Разлика между версии
Подпоручикъ (беседа | приноси) Редакция без резюме |
death link |
||
Ред 20: | Ред 20: | ||
* [http://www.promacedonia.org/bmark/cepenkov/bio/cepenkov.html Автобиография] |
* [http://www.promacedonia.org/bmark/cepenkov/bio/cepenkov.html Автобиография] |
||
* [http://www.geocities.com/Athens/Oracle/3424/mak/mak_34_2-8.html Как Марко Цепенков бе научно македонизиран] |
|||
== Бележки == |
== Бележки == |
Версия от 16:21, 13 февруари 2011
Марко Цепенков | |
български писател и фолклорист | |
Роден | Марко Костов Цепенков
Прилеп, днес Република Македония |
---|---|
Починал | |
Погребан | София, Република България |
Семейство | |
Подпис | |
Марко Цепенков в Общомедия |
Марко Костов Цепенков е български писател и фолклорист.
Биография
Роден е през 1829 година в Прилеп. Известно време изучава гръцки език в Струга при Н. Хаджов. Важна е срещата му с Димитър Миладинов (1856-1857), след която започва активно да събира фолклорни текстове. Участва и в борбата срещу гръцкото духовенство.
През 1888 година Министерството на народното просвещение в София започва да издава “Сборник за народни умотворения, наука и книжнина”. Марко Цепенков се свързва с проф. Иван Шишманов, на когото предоставя материалите си. Професорът го съветва да се върне в Прилеп и да разшири сбирката си с описания на обичаи, занаяти, предания, тайни говори и други. Цепенков отново идва в София. До 1900 година обнародва в “Сборник за народни умотворения, наука и книжнина” 269 приказки и предания, 85 песни, 389 вярвания и прокоби, над 200 сънища с тълкуванията им, 46 баения, 12 басни, 8 обичая и обреда, 3 727 пословици и поговорки, 100 гатанки, 20 скоропоговорки и 67 детски игри. Автор е на стихотворения и песни, на драмата “Църне войвода”. За историята на българската литература особено важна е неговата автобиография, написана през 1896 година по поръка на Иван Шишманов, в която ясно той заява, че е българин, въпреки че в Република Македония Марко Цепенков се смята за македонски писател.[1]
Външни препратки
Бележки
- ↑ Марко Цепенков - Фолклорно наследство в шест тома БАН