Сава Дацов: Разлика между версии
SilentShout (беседа | приноси) мРедакция без резюме |
Ilikeliljon (беседа | приноси) мРедакция без резюме |
||
| Ред 8: | Ред 8: | ||
| починал-дата = [[21 ноември]] [[1940]] |
| починал-дата = [[21 ноември]] [[1940]] |
||
| починал-място = [[София]], [[Царство България]] |
| починал-място = [[София]], [[Царство България]] |
||
| още = |
|||
{{Депутат-България|12о=1}} |
|||
}} |
}} |
||
| Ред 22: | Ред 24: | ||
Помощник-деловодител ([[1884]]) и деловодител ([[1885]]-[[1888]]) на [[БАН|Българското книжовно дружество]]. Дописен член ([[1898]]) и редовен член ([[1892]]) на БАН. Изявен дарител. |
Помощник-деловодител ([[1884]]) и деловодител ([[1885]]-[[1888]]) на [[БАН|Българското книжовно дружество]]. Дописен член ([[1898]]) и редовен член ([[1892]]) на БАН. Изявен дарител. |
||
[[Народен представител]] в [[12 Обикновено |
[[Народен представител]] в [[12 Обикновено Народно събрание]]. |
||
Избран заради изключителните си заслуги и принос към опазване на [[българщина]]та в Поморавието за председател на Поморавския народо-просветен комитет ([[1917]]). <ref>{{cite book |last= Райчевски |first= Стоян |authorlink= Стоян Райчевски |title= Нишавските българи |year= 2004 |publisher= Балкани, ISBN 954-8353-79-2 }}</ref> |
Избран заради изключителните си заслуги и принос към опазване на [[българщина]]та в Поморавието за председател на Поморавския народо-просветен комитет ([[1917]]). <ref>{{cite book |last= Райчевски |first= Стоян |authorlink= Стоян Райчевски |title= Нишавските българи |year= 2004 |publisher= Балкани, ISBN 954-8353-79-2 }}</ref> |
||
Версия от 23:33, 14 февруари 2011
| Сава Дацов | |
| български икономист | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
| Награди | „Свети Александър“ |
| Народен представител в: XII ОНС | |
| Семейство | |
| Деца | Гошка Дацов Дражко Дацов |
Сава Живков Дацов е изявен български учен, икономист, академик, общественик и патриот. Председател на Поморавския народо-просветен комитет.
Доброволец в Сръбско-турската война (1876). Участник в съпротивата на нишавските българи срещу сръбската окупация и администрация в Поморавието през 1878 г. [1] Доброволец в Сръбско-българската война (1885).
След Освобождението се установава в София. Главен секретар на Министерството на земеделието и търговията.
През 1884 година заедно с Михалаки Георгиев е съосновател на първото земеделско списание в България („Домакин“). През същата година написва първото в България ръководство по копринарство „Черниците и коприната“.[2] Дацов е един от основателите на Българското земеделско дружество и редактор на неговия орган вестник "Орало". Пръв председател на българското пчеларско дружество.
Дацов е и един от основателите и на Икономическото дружество и на дружеството на българските публицисти.[2]. Член е и на дружеството на българските агрономи.
Помощник-деловодител (1884) и деловодител (1885-1888) на Българското книжовно дружество. Дописен член (1898) и редовен член (1892) на БАН. Изявен дарител.
Народен представител в 12 Обикновено Народно събрание.
Избран заради изключителните си заслуги и принос към опазване на българщината в Поморавието за председател на Поморавския народо-просветен комитет (1917). [3]
Съчинения
- Черниците и коприната, София 1884, 64 с.
- Зайчар и неговото население (Един от българските предели в Сърбия), Средец 1884, 39 с.
- Положението на предприемачите-строители в България, София 1914, 15 с.
- Календар, Търново, 1923, 48 с.
- Тимок, Зайчар, Шуми Марица, София 1923, 8 с.
- По пътя из родни кътове. Самоков. Впечатления, мисли, разсъждения, София 1924, 14 с.
- Как да се сеят цветните и зеленчукови семена, София [1937], 38 с.
Бележки
- ↑ Райчевски, Стоян. Нишавските българи. Балкани, ISBN 954-8353-79-2, 2004.
- ↑ а б Панчов, Младен. С. Ж. Дацов - 70 годишнината му, в: Спомени и статии, София 1928,с. 63-67.
- ↑ Райчевски, Стоян. Нишавските българи. Балкани, ISBN 954-8353-79-2, 2004.
