Организация за африканско единство

Файл:Organisation of African unity.PNG

Разрастване на ОАЕ по периоди

Организацията за африканско единство (ОАЕ) (на англ.: Organization of African Unity, OAU) е една от най-големите регионални международни организации, обхващата почти всички държави в Африка (с изключение на Мароко).

Организацията е учредена на 25 май 1963 г. в столицата на Етиопия — Адис Абеба, където се помещава и нейното седалище.

На 8 юли 2002 г. ОАЕ е преобразувана в Африкански съюз, търсейки подобие за развитие като Европейския съюз.

Цели на организацията

Организацията за африканско единство има две основни цели:

• да насърчава единството и солидарността между държавите в Африка и да представлява колективния интерес на целия африкански континент. Това е било необходимо, за да се осигури икономическото и политическо бъдеще на Африка в дългосрочен план;
• да изкорени всякакви форми на колониализъм, като се има предвид, че по време на създаването на съюза някои от държавите все още не са извоювали своята независимост или са управлявани от малцинства. Сред тези държави са Република Южна Африка и Ангола. ОАЕ предлага два начина за премахване на колониализма от континента. Първо, съюзът щял да защитава интересите на независимите държави, и да преследва интересите на все още колонизираните такива. Второ, той щял да остане неутрален по отношение на световните дела, за да защити членовете си от пореден евентуален контрол от външни страни.

Създаден е Освободителен комитет за подпомагане на движенията за независимост и за преследване на интересите на вече независимите държави. Идеята съюзът да остане неутрален при международни спорове се разбира най-добре на фона на опасността, която представлява Студената война.

ОАЕ има и други цели:

• да се погрижи всички африканци да упражняват свободно човешките си права.
• да повиши жизнения стандарт на всички африканци.
• да урежда спорове и конфликти между членовете — чрез миролюбиви и дипломатически преговори.

История на организацията

Скоро след постигането на независимостта си, голям брой от африканските държави изразяват нарастващото си желание за по-голямо единство на континента. Не всички, обаче, са на едно мнение как да се постигне това единство, и така се стига до разделяне на две групи с различни виждания по въпроса:

• Блокът Казабланка, предвождан от президента на Гана Кваме Нкрума, който иска федеративно управление на всички африкански държави. Освен Гана, блокът включва и Алжир, Гвинея, Мароко, Египет, Мали и Либия. Блокът е създаден през 1961 г. и неговите членове се определят като „прогресивни държави“.
• Блокът Монровия, предвождан от Леопол Седар Сенгор от Сенегал, е на мнение, че единството трябва да се постигне постепенно и чрез икономическо сътрудничество, като междувременно не подкрепя идеята за федерация. Освен Сенегал, членове са [[Нигерия], Либерия, Етиопия и повечето от бившите френски колонии.

Някои от първоначалните дискусии се провеждат в Саникуели, Либерия. Спорът се решава, когато етиопският император Хайле Селасие І кани двете групи в Адис Абеба, където впоследствие се установява и централното управление на ОАЕ. Хартата на организацията бива подписана от 32 независими африкански държави.

До момента на разпускането на ОАЕ 53 от общо 54 държави в Африка са членове; Мароко напуска организацията на 12 ноември 1984, след признаването на Сахарската арабска демократична република като официално правителство на Западна Сахара през 1982 година.

Организацията не се приема достатъчно сериозно от трети страни заради ограничените и правомощия. Тя привежда в действие решенията си трудно, а липсата на въоръжени сили прави всякакви интервенции от нейна страна изключително трудни. Гражданските войни в Нигерия и Ангола остават непотушени с години и ОАЕ не може да направи нищо, за да ги спре.

Политиката за ненамеса в делата на държавите-членки също ограничава ефективността на организацията. По този начин човешките права биват нарушавани, като пример за това е Уганда в периода на управление на Иди Амин между 1971–1979 г., когато ОАЕ се оказва безсилна да го спре.

Бившият генерален секретар на ООН Кофи Анан хвали организацията за това, че е обединила всички африканци. Въпреки това, за 39-годишното си съществуване, ОАЕ получава критики, че е направила твърде малко за опазването на правата и свободите на африканските граждани от собствените им политически лидери и дори бива наричана „Клубът на диктатора“.

Въпреки всичко, в някои аспекти ОАЕ се оказва успешна. Много от членовете и са членове и на ООН и се подкрепят взаимно в рамките на последната, когато стане дума за защитата на африканските интереси — особено по отношение на проточилия се колониализъм. Дори и само заради това, не може да и се отрече, че е спомогнала за затвърждаването на единството на африканските народи.

Пълно единство е било невъзможно да се постигне поради постоянните деления вътре в ОАЕ. Бившите френски колонии, все още зависими от Франция, формират Групата Монровия, а има и още едно разделение между тези, които подкрепят САЩ, и останалите, подкрепящи СССР в идеологиите на Студената война. Про-социалистическата фракция бива предвождана от Кваме Нкрума, а про-капиталистическата такава — от Феликс Хуфуе-Боани от Кот д'Ивоар. Поради тези деления за ОАЕ е трудно да постигне единно решение относно това какви действия да се предприемат срещу вътрешните конфликти в отделните държави.

Все пак, ОАЕ играе основна роля в премахването на колониализма и управлението на малцинства в Африка. Организацията е предоставила оръжие, подготовка и военни бази на колонизираните нации, борещи се за независимост. Групи като Африкански национален конгрес и Панафриканския конгрес, борещи се с апартейда, както и Африканският национален съюз на Зимбабве и Африканският народен съюз на Зимбабве, борещи се за независимостта на Южна Родезия, са били подпомагани от Организацията за африканско единство. Африканските пристанища биват затворени за южноафриканското правителство, както и се забранява на южноафрикански самолети да летят във въздушното пространство на останалата част от континента. Също така, ОАЕ убеждава ООН да изключи Република Южна Африка от структури като Световната здравна организация.

ОАЕ си сътрудничи с ООН и за справяне с проблема с бежанците. С тази цел се създава и Африканската банка за развитие за икономически проекти, целящи да направят Африка по-стабилна финансово. Въпреки че всички африкански държави са успели да извоюват независимостта си, за тях е трудно да станат напълно независими от бившите си колонизатори. Те продължават да разчитат на тях за икономическа помощ, което най-често довежда до заеми с големи лихви и задължението да им продават продукти на ниски цени.

САЩ и СССР са се намесвали в делата на пост-колониална Африка в преследване на собствените си цели; понякога са осигурявали помощ под формата на технологии и хуманитарни работници. Въпреки че е била полезна, подобна външна помощ често е била приемана с недоверие и невинаги е прилагана изцяло в интерес на бившите колонии.

Автономни специализирани агенции, работещи под егидата на ОАЕ, са:

• Панафрикански телекомуникационен съюз
• Панафрикански пощенски съюз
• Панафриканска новинарска агенция
• Съюз на африканската национална телевизия и радио
• Съюз на африканските железопътни линии
• Организация за единство на африканския търговски съюз
• Върховен съвет на спортовете в Африка

Разрастване на организацията по периоди

• 25 май 1963 г. — държави-учредители: Алжир, Бряг на слоновата кост, Бурунди, Габон, Гана, Гвинея, Горна Волта, Дахомей, Египет, Етиопия, Занзибар, Конго, Либерия, Либия, Мавритания, Мадагаскар, Мали, Мароко (до 1985 г., когато напуска ОАЕ заради несъгласиe с признаването на Сахарска арабска демократична република като официално правителство на Западна Сахара), Нигер, Нигерия, Руанда, Сенегал, Сиера Леоне, Сомалия, Судан, Танганика, Того, Тунис, Уганда, ЦАР, Чад;
• 13 декември 1963 г. — Кения;
• 13 юли 1964 г. — Малави;
• 16 декември 1964 г. — Замбия;
• Октомври 1965 г. — Гамбия;
• 31 октомври 1966 г. — Лесото;
• Август 1968 г. — Мавриций;
• 24 септември 1968 г. — Свазиленд;
• 12 октомври 1968 г. — Екваториална Гвинея;
• 19 ноември 1973 г. — Гвинея-Бисау;
• 11 февруари 1975 г. — Ангола;
• 18 юли 1975 г. — Кабо Верде, Коморски острови, Мозамбик, Сао Томе и Принсипи;
• 29 юни 1976 г. — Сейшелски острови;
• 27 юни 1977 — Джибути;
• Юни 1980 г. — Зимбабве;
• 22 февруари 1982 г. — Западна Сахара (против този прием се обявява Мароко и през 1985 г. напуска организацията);
• Юни 1990 г. — Намибия;
• 24 май 1993 г. — Еритрея;
• 6 юни 1994 г. — ЮАР.

Органи на организацията

• Събрание на държавните глави и премиерите — главен орган на ОАЕ. Всяка държава участва с един глас при вземането на решения. Решения се вземат при участие най-малко на 2/3 от членовете на ОАЕ и с положителен вот най-малко на 2/3 от гласувалите.
• Панафрикански парламент — представлява висшия законодателен орган на Съюза.
• Африканска комисия — състои се от 10 члена.
• Африкански съд.
• Централна африканска банка.
• Африканска инвестиционна банка.
• Африкански валутен борд.

Последните три работят най-вече в посока въвеждането на единна африканска валута.

Дейност на организацията

• От учредяването си през 1963 г. ОАЕ се обявява против колониализма в Африка, но въпреки това Организацията допуска намесата на някои бивши колониални сили в дейността ѝ.
• През 1966 г. ОАЕ създава в Дар ес Салаам комитет за оказване на помощ, включително финансова, на освободилите се от колониална господство държави.
• От учредяването си ОАЕ се обявява против апартейда в ЮАР и не поддържа дипломатически отношения с режима в тази държава. През 1971 г. 15 членове на организацията се обявява за започване на диалог с ЮАР, което довежда до криза в ОАЕ. През 1975 г. организацията взема становището, че проблемите в ЮАР следва да се разрешат без въоръжен конфликт.
• През 1963 г. ОАЕ се намесва успешно като арбитър в конфликта между Мароко и Алжир.
• През 1965 г. ОАЕ се намесва с дипломатически средства и това води до преустановяване на въоръжения конфликт между Сомалия и Етиопия.
• През 1980 г. ОАЕ създава Африкански съвет за сигурност и изпраща в Чад въоръжени отряди, които да заменят либийските въоръжени сили там.

Срещи на високо равнище на ОАЕ

Включени са и извънредни срещи.

• Адис Абеба (Етиопия) : 22–25 май 1961.
• Кайро (Египет) : 17–21 юли 1964.
• Акра (Гана) : 21–26 октомври 1965.
• Адис Абеба (Етиопия) : 5–9 November 1966.
• Киншаса (Демократична република Конго, постарому Заир) : 11–14 септември 1967.
• Алжир (Алжир) : 13–16 септември 1968.
• Адис Абеба (Етиопия) : 6–10 септември 1969.
• Адис Абеба (Етиопия) : 1–3 септември 1970.
• Адис Абеба (Етиопия) : 21–23 юни 1971.
• Рабат (Мароко) : 12–15 юни 1972.
• Адис Абеба (Етиопия) : 27–28 май 1973.
• Кампала (Уганда) : 28 юли – 1 август 1975.
• Порт Луи (Мавриций) : 2–6 юли 1976.
• Либревил (Габон) : 2–5 юли 1977.
• Хартум (Судан) : 18–22 юли 1978.
• Монровия (Либерия) : 17–20 юли 1979.
• Фрийтаун (Сиера Леоне) : 1–4 юли 1980.
• Найроби (Кения) : 24–27 юни 1981.
• Адис Абеба (Етиопия) : 6–12 юни 1983.
• Адис Абеба (Етиопия) : 12–15 ноември 1984.
• Адис Абеба (Етиопия) : 18–20 юли 1985.
• Адис Абеба (Етиопия) : 28–30 юли 1986.
• Адис Абеба (Етиопия) : 27–29 юли 1987.
• Адис Абеба (Етиопия), Извънредна среща : окт. 1987.
• Адис Абеба (Етиопия) : 25–28 май 1988.
• Адис Абеба (Етиопия) : 24–26 юли 1989.
• Адис Абеба (Етиопия) : 9–11 юли 1990.
• Абуджа (Нигерия) : 3–5 юли 1991.
• Дакар (Сенегал) : 29 юни – 1 юли 1992.
• Кайро (Египет) : 28–30 юни 1993.
• Тунис (Тунис) : 13–15 юни 1994.
• Адис Абеба (Етиопия) : 26–28 юни 1995.
• Яунде (Камерун) : 8–10 юни 1996.
• Хараре (Зимбабве) : 2–4 юни 1997.
• Уагадугу (Буркина Фасо) : 8–10 юни 1998.
• Алжир (Алжир) : 12–14 юли 1999.
• Сирт (Либия), Извънредна среща : 6–9 септември 1999.
• Ломе (Того) : 10–12 юли 2000.
• Лусака (Замбия) : 9–11 юли 2001, последна среща на високо равнище на ОАЕ.

Портал

Портал „Африка“ съдържа още много статии, свързани с Африка. Можете да се включите към Уикипроект „Африка“.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Organisation of African Unity в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​