Августовски пуч в СССР (1991): Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
EmausBot (беседа | приноси)
м r2.6.4) (Робот Промяна: ko:1991년 소비에트 쿠데타 기도
Редакция без резюме
Ред 1: Ред 1:
{{революция
[[File:1991coup2 ST.jpg|thumb|300px|Масова демонстрация в [[Москва]] срещу преврата]]
| Име = Августовски пуч в Русия (1991)

| Изображение = [[Файл:1991coup2 ST.jpg|300px|Масови демонстрации в Москва против ГКЧП]]
| Коментар = Масови демонстрации в [[Москва]] против ГКЧП
| Място = <!--[[Москва]], -->{{флагификация|СССР}}
| Дата = [[19 август|19]]—[[21 август]] [[1991]] г.
| Причина = Планираното създаване на [[Съюз на Суверенните Държави]] вместо СССР.
| Цели = Да се предотврати [[разпада на СССР]] и да не се допусне подписване на договора за създаване на Съюз на Суверенните Държави вместо СССР.
| Резултати = Провал на ГКЧП.<br /> Политическа победа на [[Борис Елцин]], предотвратяване на подписването на новия Съюзен договор между съюзните републики, съществено отслабване на позициите на [[КПСС]] и органите на властта в СССР, образуване на [[Държавен съвет на СССР]], състоящ се от президента на СССР и главите на съюзните републики.
| Организатор = [[ГКЧП на СССР]]
| Движещи сили = {{USSR}} [[ГКЧП]]<br />'''Политическа поддръжка в [[РСФСР]]''':
* [[ЛДПСС|Либерално-демократическата партия на Съветския Съюз]]
* {{флаг|Русия|1954}} [[Коммунистическа партия на Руската Съветска Федеративна Социалистическа Република|Комунистическата партия на РСФСР]]
'''Съюзните републики, поддържащи ГКЧП''':<br />{{флаг|Азербайджан}} [[Азербайджанска ССР]]<br />{{флагификация|Беларус}}<br />'''Международна поддръжка на ГКЧП:'''<br />{{флагификация|Ирак|1991}}<br />{{флагификация|Либия}}<br />{{флагификация|Сърбия|1991}}<br />{{флагификация|Судан}}<br />{{PLO}} [[Организация за освобождение на Палестина|ООП]]<br />
| Брой на протестиращите = неизвестно
| Джелати = {{флаг|Русия|1954}} {{флаг|Русия|1991}} '''[[РСФСР]]''':
* {{флаг|Русия|1991}} <!-- {{comment|-->[[#Защитници на Белия дом|Защитници]]<!-- |граждански}}--> [[Белия дом (Москва)|Белия дом]]
* {{флаг|Русия|1991}} [[Върховен Съвет на Русия]]
* {{флаг|Русия|1991}} [[Съвет на Министрите на РСФСР]]
* {{флаг|Русия|1991}} [[Администрация при президента на Русия]]
* {{флаг|Русия|1991}} [[Ленсъвет]], и неговите защитници
'''Републиките, отхвърлили акта на ГКЧП''':<br />{{флаг|Латвия}} [[Латвийска ССР]]<br />{{флаг|Литва|1989}} [[Литовска ССР]]<br />[[Картинка:Flag of Moldova.svg|22px]] [[Молдавска ССР]]<br />{{флаг|Естония}} [[Естонска ССР]]<br />
'''Международно осъждане на ГКЧП:'''<br />
{{Флаг|ЕС}} [[Европарламент]]
<br />{{флагификация|САЩ}}
|commander1={{флаг|Русия|1991}} [[Борис Ельцин]]<br />
|commander2={{USSR}} [[Генадий Янаев]]<br />{{USSR}} [[Владимир Крючков]]<br />{{USSR}} [[Дмитрий Язов]]
| Загинали = 3
| Ранени = неизвестни
| Арестувани = 12
}}
'''Августовския пуч от 1991 година''' е опит за отстраняване на [[Михаил Горбачов]] от поста [[Президент на СССР]], организиран от група консервативно настроени заговорници от ръководствата на [[ЦК на КПСС]], правителството на СССР, армията и [[КГБ]], в периода [[19 август]] - [[21 август]] [[1991]] г. Водачите на преврата смятат, че реформистката политика на Горбачов е отишла твърде далеч и че новия Съюз на суверенните държави, който Горбачов започва да договаря, предоставя твърде много самостоятелност на републиките. Въпреки, че превратът се проваля след два дни и Горбачов се завръща на власт, събитието трайно дестабилизира Съветския съюз и спомага за забраната на [[КПСС]] и разпадането на Съветския съюз.
'''Августовския пуч от 1991 година''' е опит за отстраняване на [[Михаил Горбачов]] от поста [[Президент на СССР]], организиран от група консервативно настроени заговорници от ръководствата на [[ЦК на КПСС]], правителството на СССР, армията и [[КГБ]], в периода [[19 август]] - [[21 август]] [[1991]] г. Водачите на преврата смятат, че реформистката политика на Горбачов е отишла твърде далеч и че новия Съюз на суверенните държави, който Горбачов започва да договаря, предоставя твърде много самостоятелност на републиките. Въпреки, че превратът се проваля след два дни и Горбачов се завръща на власт, събитието трайно дестабилизира Съветския съюз и спомага за забраната на [[КПСС]] и разпадането на Съветския съюз.

Версия от 11:14, 22 февруари 2011

Августовски пуч в Русия (1991)
Масови демонстрации в Москва против ГКЧП
Масови демонстрации в Москва против ГКЧП
Страна СССР
Дата1921 август 1991 г.
ПричинаПланираното създаване на Съюз на Суверенните Държави вместо СССР.
Основни целиДа се предотврати разпада на СССР и да не се допусне подписване на договора за създаване на Съюз на Суверенните Държави вместо СССР.
РезултатиПровал на ГКЧП.
Политическа победа на Борис Елцин, предотвратяване на подписването на новия Съюзен договор между съюзните републики, съществено отслабване на позициите на КПСС и органите на властта в СССР, образуване на Държавен съвет на СССР, състоящ се от президента на СССР и главите на съюзните републики.
ОрганизаторГКЧП на СССР
Движещи сили СССР ГКЧП
Политическа поддръжка в РСФСР: Съюзните републики, поддържащи ГКЧП:
Азербайджанска ССР
 Беларус
Международна поддръжка на ГКЧП:
 Ирак
 Либия
 Сърбия
 Судан
 Палестина ООП
Брой на участницитенеизвестно
ПротивнициРусия Русия РСФСР:

Републиките, отхвърлили акта на ГКЧП:
Латвийска ССР
Литва Литовска ССР
Молдавска ССР
Естонска ССР
Международно осъждане на ГКЧП:
Европарламент


 САЩ
Загинали3
Раненинеизвестни
Арестувани12
Августовски пуч в СССР (1991) в Общомедия

Августовския пуч от 1991 година е опит за отстраняване на Михаил Горбачов от поста Президент на СССР, организиран от група консервативно настроени заговорници от ръководствата на ЦК на КПСС, правителството на СССР, армията и КГБ, в периода 19 август - 21 август 1991 г. Водачите на преврата смятат, че реформистката политика на Горбачов е отишла твърде далеч и че новия Съюз на суверенните държави, който Горбачов започва да договаря, предоставя твърде много самостоятелност на републиките. Въпреки, че превратът се проваля след два дни и Горбачов се завръща на власт, събитието трайно дестабилизира Съветския съюз и спомага за забраната на КПСС и разпадането на Съветския съюз.

Цел и план на пуча

Основната цел на заговорниците е „недопускане на разпад на СССР“[1], който разпад, според пучистите щял да започне на 20 август с.г., с подписването на първия документ от съюзния договор, превръщайки СССР в конфедерация на независими държави. Документа трябвало да бъде подписан на 20 август, между представители на РСФСР и Казахстан, а другите републики трябвало да се включат до 22 октомври 1991 година.

Предводители на пуча

За водач на заговорниците е сочен Генадий Янаев, но по мнение на много аналитици, зад пуча стои Владимир Крючков.[2]

Заговорниците избират за ден на пуча, седмицата в която Президента се намира в отпуск, и обявават временното му отстраняване от длъжност "по здравословни причини".

Създават „Държавен Комитет за Извъредно Положение“.

Пощенска марка с Белия дом, издадена по повод събитията от август 1991 година.

Членове на Комитета

  1. Олег Бакланов — първи заместник председател на Съвета за отбрана на СССР, член на ЦК на КПСС.
  2. Владимир Крючков — председател на КГБ на СССР, член на ЦК на КПСС.
  3. Валентин ПавловПремиер-министър на СССР.
  4. Борис ПугоМинистър на вътрешните работи на СССР, член на ЦК на КПСС.
  5. Василий Стародубцев — председател на Селския съюз на СССР, член на ЦК на КПСС.
  6. Александър Тизяков — президент на Ассоциацията на държавните предприятия и промишлеността, строителството, транспорта и връзките на СССР.
  7. Дмитрий Язов — Министър на отбраната на СССР, член на ЦК на КПСС.
  8. Генадий ЯнаевВицепрезидент на СССР, председател на „Държавния Комитет за Извъредно Положение“, член на ЦК на КПСС.

Подкрепа

Комитета разчита за военна подкрепа на силите на специалните части към КГБ - „Алфа“, войските на Министерството на вътрешните работи (МВД), Тулската дивизия, Таманската дивизия и Кантемировска дивизия на Съветската армия [3]). Всичко в Москва са въведени около 4,000 военнослужещи, 362 танка, 427 бронетранспортьора и БМП. Допълнителни части били прехвърлени в района на Ленинград, Талин, Тбилиси и Рига. Командват ги генералите Павел Грачов и неговия заместник Александър Лебед. При това Грачов поддържал телефонна връзка, както с Дмитрий Язов, така и с Борис Елцин. [4].

Въпреки желанието на пучистите заговорниците нямат пълен контрол над военните части, затова още в първия ден на преврата, части от Таманската дивизия преминават на страната на защитниците на Белия дом (именно от танк на тази дивизия, Борис Елцин прави знаменитото си обръщение към народа).

Информационна поддръжка на заговорниците оказва Държавното радио — в течение на три денонощия емисиите новини включват съобщения за разобличаване на различни актове на корупция и на нарушаване на държавните закони, извършени в рамките на реформисткия курс.

Държавният комитет по извънредни ситуации иска подкрепа и от ЦК на КПСС но тази институция не успява да окаже някакво влияние върху хората в страната.

Противници на преврата

Съпротивата срещу опитващите се да превземат властта членове на Комитета, оглавява политическото ръководство на РСФСР, начело с Президента Борис Елцин, вицепрезидента Александър Руцкой, министър-председателят Иван Силаев и председателят на Върховния съвет Руслан Хасбулатов. По призив на руските власти пред сградата на съюзния парламент, наречена Белия дом, се стича множество представители на различни социални групи - студенти, интелектуалци, ветерани от Войната в Афганистан, та дори и криминални елементи.

Предистория

  • 17 юни 1991 година. Горбачов и лидерите на девет републики се обединяват около проект за Съюзен договор. Самия проект предизвиква рязко отрицателна реакция в силовите министри от Кабинета на Министрите на СССР: Язов (Армия), Пуго (МВД) и Крючков (КГБ).
  • 20 юли 1991 година — Президента на Русия Елцин издава Указ за деполитизиране, включващ забрана за функциониране на партийни комитети във фабрики, учреждения и т.н.
  • 29 юли 1991 година. Горбачов, Елцин и президента на Казахстан Нарсултан Назарбаев се срещат тайно. Обсъждат подписването на ново Съюзен договор, на 20 август.
  • 2 август 1991 година. Горбачов на всеуслушание обявява, че подписването на Съюзен договор е определено за 20 август.
  • 4 август 1991 година. Горбачов заминава в отпуск на вила във Форос, Крим.
  • 17 август 1991 година. Владимир Крючков, Валентин Павлов, Дмитрий Язов, Бакланов, Шенин и помощника на Горбачов Валерий Болдин се срещат на обект „АБЦ“ — затворена за външни лица и гости резиденция на КГБ. Приема се решение за въвеждане на Извънредно положение на 19 август, да се сформира Държавен Комитет за Извъредно Положение (ГКЧП), който да попречи на Горбачов да подпише съответветните укази и да бъде принуден да подаде оставка, предавайки пълномощията на вицепрезидента Генадий Янаев. Елцин да бъде задържан на летище „Чкаловски“, веднага след кацането от Казахстан, за разговор с Язов. Решават след това да действат в зависимост от развитието на преговорите[5]

19 август

Файл:Boris Yeltsin 19 August 1991-1.jpg
Борис Елцин изнася реч пред противници на пуча, качен върху танк, пред сградата на Министерският съвет на РСФСР, ул.„Краснопресненская набрежная“, Москва.
  • В 6 часа сутринта, средствата за масова информация на СССР обявяват за въвеждане в страната на Извънредно положение и за неспособността на президента Михаил Горбачов да изпълнява своите функции "по здравословни причини", функции, които ще се поемат изцяло от Комитета за Извънредната ситуация. Едновременно с това в столицата и други големи градове са въведени армейски части, а членовете на Демократичната опозиция (както сами се наричат) са обявени за арест.
  • През нощта „Алфа“ се придвижва към вилата на Борис Елцин в Арахангелское, но не блокира президента и не получава заповед за каквито и да е действия. В същото време Елцин в екстремна обстановка мобилизира всички свои поддръжници и симпатизанти във висшия ешалон на властта (най-видни от които са: Руслан Хасбулатов, Анатолий Собчак, Генадий Бурбулис, Михаил Полторанин, Сергей Шахрай, Виктор Ярошенко и др.), за противодействие на пуча. Противниците на пуча изготвят и разпращат по факс до всички медии, обръщение "Към гражданите на Русия". Главен говорител на противниците на преврата, става радио „Ехо Москвы“.
  • Елцин публично осъжда опита за преврат, и критикува яростно Комитета от купола на танк от Таманската дивизия, пред Белия дом.[6]. С охраната на спец частите от Алфа, Елцин влиза в 9 часа сутринта в Белия дом и заедно с ръководството на РСФСР организира Център за съпротива на преврата. Противопоставянето на решенията на Комитета се превръща в многолюдни митинги в Москва и Ленинград, проведени около Белия дом, Краснопресненски площад и Марийнски площад в Ленинград. Организират се концерти в подкрепа на противниците на преврата, наречени „Рок на барикадите“.[7]. В Москва се издигат барикади, разпространяват се листовки.
  • Непосредствено пред Белия дом е разположена бронирана техника от Рязанския полк на Тулската дивизия и части от Таманската дивизия, под ръководството на генерал-майор Александър Лебед.
  • В 12 часа от купола на танк, Елцин се обръща към събралите се митингуващи, като нарича случващото се държавен преврат. От средите на митингуващите започват да се създават въоръжени отряди, по командването на депутата Константин Кобеца. Главните сили на опълчението са съставени от бойци-ветерани от Войната в Афганистан и сътрудници от частната охранителна фирма „Алекс“. Елцин подготвя пространство за отстъпление, изпращайки свои представители в Париж и Свердловск с права за създаване на правителство в изгнание[8].
  • Вечерна прес-конференция на Комитета. На нея отсъства Валентин Павлов, който прави хипертонична криза. Членовете на Комитета нервничели; цял свят вижда в предаването по телевизията, треперещите ръце на Генадий Янаев. В отправените въпроси към членовете на Комитета, журналистката Т. Малкина открито нарича произтичащите събития „преврат“, а в опитите за отговор, думите на членовете на комитета изглеждали като оправдание.

20 август

  • По заповед на Комитета е проведена подготовка за превземане на сградата на Белия дом от групи със специално предназначение на КГБ. Някои от генералите, които са на пряко подчинение на министъра на отбраната Дмитрий Язов, започват да изказват съмнения за целесъобразността на пуча. Генерал Александър Лебед преминава на страната на защитниците на Белия дом. Командирите на специалните части „Алфа“ и „Вимпел“ Карпухин и Бесков молят заместник-председателя на КГБ Агеев да отмени операцията. Щурма е отменен.[9]
  • Във връзка с хоспитализацията на Валентин Павлов, временно ръководството на Съвета на министрите на СССР е възложено на Виталий Догужиев, който не прави никакви публични изявления по време на пуча.

21 август

  • В нощта на 21 август, танкови подразделения, контролирани от Комитета, осъществяват маневри край Белия дом (здание на Върховния Съвет на РСФСР). Провежда се стачка на Новоарбатския мост.

Частите от „Алфа“ отказват да вземат участие в атака срещу Белия дом. В 5 часа сутринта Язов дава заповед за извеждане на частите от Москва. През деня се провежда сесия на Върховния съвет на РСФСР под председателството на Руслан Хасбулатов, които приемат заявление, осъждащо действията на комитета. Вицепрезидента на РСФСР Александър Руцкой и премиер-министъра Иван Силаев излитат за Форос, където е Горбачов. На други самолети към Крим се отправят някои членове на Комитета, които се опитват да измолят прошка от Горбачов. Той отказва да ги приеме.

  • В края на пуча Елцин се изказва за защита на законната власт на горбачов и защита на свободна Русия.

22 август

  • Михаил Горбачов се връща от Форос в Москва, заедно с Руцкой и Силаев, на борда на самолет Ту-134. Членовете на Комитета са арестувани. В директен ефир Елцин в присъствието на Горбачов подписва Указ за прекратяване действията на КПСС, на територията на РСФСР, по свой маниер изпълнява притесненията на пучистите — лишавайки Горбачов от власт, която му е предоставяла неговата партия.

Галерия на загиналите

Източници