Океан (митология): Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
M blajieva (беседа | приноси)
Редакция без резюме
Ред 2: Ред 2:
'''Океан''' Океан (в древногръцката митология) е титан от първото поколение. В гръцката митология Океан, или Okeanos е най-големият от дванадесетте титани,. Той олицетворява безкрайната, дълбока и най-древна река, опасваща земята. На Запад тя бележи границата между света на живите и мъртвите. Тази река е началото на всички други реки, потоци и морски течения. От нея тръгват и към нея се спускат Слънцето, Луната и звездите. Син е на [[Уран (митология)|Уран]] и [[Гея]]. Брат и съпруг е на титанидата [[Тетида]], от която има 3 хиляди дъщери — океанидите и също толкова синове — речните потоци. Океан е известен със своята миролюбовост и доброта. Напразно се опитва да помири [[Прометей]] и [[Зевс]]. Според митовете той не участва в битките на титаните срещу [[Зевс]]. Взема страната на новите богове и така запазва властта си и доверието на Олимпийците. Океан и [[Тетида]] живеят в своя подземен дворец и не се месят в делата на другите богове.
'''Океан''' Океан (в древногръцката митология) е титан от първото поколение. В гръцката митология Океан, или Okeanos е най-големият от дванадесетте титани,. Той олицетворява безкрайната, дълбока и най-древна река, опасваща земята. На Запад тя бележи границата между света на живите и мъртвите. Тази река е началото на всички други реки, потоци и морски течения. От нея тръгват и към нея се спускат Слънцето, Луната и звездите. Син е на [[Уран (митология)|Уран]] и [[Гея]]. Брат и съпруг е на титанидата [[Тетида]], от която има 3 хиляди дъщери — океанидите и също толкова синове — речните потоци. Океан е известен със своята миролюбовост и доброта. Напразно се опитва да помири [[Прометей]] и [[Зевс]]. Според митовете той не участва в битките на титаните срещу [[Зевс]]. Взема страната на новите богове и така запазва властта си и доверието на Олимпийците. Океан и [[Тетида]] живеят в своя подземен дворец и не се месят в делата на другите богове.
[[Файл:Lightmatter_trevifountain.jpg|thumb|250px|Статуята на бог Океан,[[Фонтана ди Треви]] , [[Рим]]]]
[[Файл:Lightmatter_trevifountain.jpg|thumb|250px|Статуята на бог Океан,[[Фонтана ди Треви]] , [[Рим]]]]
== Образът на океан в изобразителното изкуство ==
== Изобразяване ==
В древността Океан (от гръцки : Ὠκεανός, свят океан) се смятал за световния океан, който древните римляни и гърци смятали за огромна река, опасваща света. В гръцката митология този свят — океана е персонифициран като Титан, син на Уран и Гея. В елинистичната и римската мозайка Титан често е изобразяван с тялото на мускулест мъж с дълга брада и рога (често {{неясно|представян като ноктите на рак}} и с торса на змия). В римски мозайки, като например тази от Бардо той може да носи кормилното гребло и люлка на кораб. В течение на време рогата и опашката се премахват от образа му и вече в [[барок]]а се изобразява само с тяло на мускулест мъж с брада .
В елинистичната и римската мозайка Океан често е изобразяван с тялото на мускулест мъж с дълга брада и рога, които често приличат на щипките на рак и с тяло на змия). В римски мозайки, като например тази от музея Бардо в Тунис той може да носи кормилното гребло и люлка на кораб. В течение на време рогата и опашката се премахват от образа му и вече в [[барок]]а се изобразява само с тяло на мускулест мъж с брада .


== Митология ==
== Митология ==

Версия от 08:42, 24 февруари 2011

Океан и Тетида

Океан Океан (в древногръцката митология) е титан от първото поколение. В гръцката митология Океан, или Okeanos е най-големият от дванадесетте титани,. Той олицетворява безкрайната, дълбока и най-древна река, опасваща земята. На Запад тя бележи границата между света на живите и мъртвите. Тази река е началото на всички други реки, потоци и морски течения. От нея тръгват и към нея се спускат Слънцето, Луната и звездите. Син е на Уран и Гея. Брат и съпруг е на титанидата Тетида, от която има 3 хиляди дъщери — океанидите и също толкова синове — речните потоци. Океан е известен със своята миролюбовост и доброта. Напразно се опитва да помири Прометей и Зевс. Според митовете той не участва в битките на титаните срещу Зевс. Взема страната на новите богове и така запазва властта си и доверието на Олимпийците. Океан и Тетида живеят в своя подземен дворец и не се месят в делата на другите богове.

Статуята на бог Океан,Фонтана ди Треви , Рим

Образът на океан в изобразителното изкуство

В елинистичната и римската мозайка Океан често е изобразяван с тялото на мускулест мъж с дълга брада и рога, които често приличат на щипките на рак и с тяло на змия). В римски мозайки, като например тази от музея Бардо в Тунис той може да носи кормилното гребло и люлка на кораб. В течение на време рогата и опашката се премахват от образа му и вече в барока се изобразява само с тяло на мускулест мъж с брада .

Митология

Океанос е водно божество с необичайно интересен произход на своето име. Той бил титан от първото поколение богове, което било свалено от власт в борбата с олимпейските божества. В гръцката митология река Океан била фантастичната представа за световния океан у древния човек, който опасвал в кръг земята около екватора докрая на света и събирал водите на всички потоци и влагата на облаците. Персонификацията на световния океан е в лицето на бога титан Океан. За огромна изненада думата “океан” няма гръцки произход, което е в унисон със старото и низверганато поколение от богове-титани, в това число и божеството Океан. Това е от важно значение, тъй като преди идването на елинските племена титаните били боговете на местното население, които гърците отхвърлили. Титаните били наказани и пазени от сторъките великани хекатонхейри в най-мрачните части на подземното царство.

Древногръцки богове
Изначални богове
Олимпийски богове
Морски божества
Хтонични божества
Други богове
Титани
Дванадесетте титани:
Океан и Тетида,
Хиперион и Тея,
Койос и Феба,
Кронос и Рея,
Мнемозина, Темида,
Криос, Япет
Синове на Япет:
Атлас, Прометей,
Епиметей, Менетей

Произход

Думата oкеанос има изцяло индоевропейски произход. В буквален превод се превежда като "вода в кръг". Точно такава била и древната представа за реката Океан като "река, обгръщаща в кръг земята". Индоевропейския произход закономерно се асоциира с местното индоевропейско население на Балканите с тракийски етническа принадлежност. Първата представа за семантичното съдържание на думата океан е дадена от Омир, според който океана е световен поток (река), обхващат от всички страни кръглата земя.

Вижте също

Шаблон:Гръцка митология-мъниче