Васил Драгомиров: Разлика между версии
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
| Ред 19: | Ред 19: | ||
Васил учи в българското училище в село Робово, а в 1892 година се записва в новооткритото българско училище в Струмица, в което преподава Петруш Динев от Кукуш, Календаров и Атина от Велес. От 1897 година учи в [[Скопско българско педагогическо училище|Българското педагогическо училище]] в [[Скопие]], което завършва в 1901 година и до 1903 година е учител в струмишкото село [[Попчево]], където е привлечен към ВМОРО. Установява близки контакти с ръководителите на организацията в [[Струмишки революционен окръг]] - [[Христо Чернопеев]], [[Сава Михайлов]], [[Коста Мазнейков]], [[Кръстьо Асенов]], [[Андрей Димков]]. |
Васил учи в българското училище в село Робово, а в 1892 година се записва в новооткритото българско училище в Струмица, в което преподава Петруш Динев от Кукуш, Календаров и Атина от Велес. От 1897 година учи в [[Скопско българско педагогическо училище|Българското педагогическо училище]] в [[Скопие]], което завършва в 1901 година и до 1903 година е учител в струмишкото село [[Попчево]], където е привлечен към ВМОРО. Установява близки контакти с ръководителите на организацията в [[Струмишки революционен окръг]] - [[Христо Чернопеев]], [[Сава Михайлов]], [[Коста Мазнейков]], [[Кръстьо Асенов]], [[Андрей Димков]]. |
||
Учителства в [[Радовиш]] и [[Благоевград|Горна Джумая]]. Присъства като делегат на Струмишките окръжни конгреси на ВМОРО през 1904 и 1905 година. През лятото на 1905 година е арестуван и лежи няколко месеца в затвора [[Еди куле]] в [[Солун]]. |
Учителства в [[Радовиш]] и [[Благоевград|Горна Джумая]]. Жени се за сестрата на [[Иван Ингилизов]]. Присъства като делегат на Струмишките окръжни конгреси на ВМОРО през 1904 и 1905 година. През лятото на 1905 година е арестуван и лежи няколко месеца в затвора [[Еди куле]] в [[Солун]]. |
||
В годините 1915 -1918 участва в [[Първата световна война]]. След края ѝ е кмет на [[Струмица]]. По-късно се преселва със семейството си в [[София]]. |
В годините 1915 -1918 участва в [[Първата световна война]]. След края ѝ е кмет на [[Струмица]]. По-късно се преселва със семейството си в [[София]]. |
||
Версия от 21:04, 1 март 2011
| Васил Драгомиров | |
| български революционер | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
Васил Пандев Драгомиров е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация в Струмишко.
Биография
Васил Драгомиров е роден през 1881 година в село Драгомирово, Струмишко, тогава в Османската империя. Семейството му се изселва в Дабиле. Бащата на Васил отказва да го прати на училище в Струмица, защото:
| „ | Ние сме бугари, а тука в града нема бугарско училище.[1] | “ |
Васил учи в българското училище в село Робово, а в 1892 година се записва в новооткритото българско училище в Струмица, в което преподава Петруш Динев от Кукуш, Календаров и Атина от Велес. От 1897 година учи в Българското педагогическо училище в Скопие, което завършва в 1901 година и до 1903 година е учител в струмишкото село Попчево, където е привлечен към ВМОРО. Установява близки контакти с ръководителите на организацията в Струмишки революционен окръг - Христо Чернопеев, Сава Михайлов, Коста Мазнейков, Кръстьо Асенов, Андрей Димков.
Учителства в Радовиш и Горна Джумая. Жени се за сестрата на Иван Ингилизов. Присъства като делегат на Струмишките окръжни конгреси на ВМОРО през 1904 и 1905 година. През лятото на 1905 година е арестуван и лежи няколко месеца в затвора Еди куле в Солун.
В годините 1915 -1918 участва в Първата световна война. След края ѝ е кмет на Струмица. По-късно се преселва със семейството си в София.
Умира през 1969 година. Автор е на спомени, които са писани на преклонна възраст и за жалост са незавършени.[2]
Бележки
- ↑ Драгомиров, Васил. Спомени, в: Борбите в Македония, Звезди, София, 2005, стр. 150.
- ↑ „Борбите в Македония - Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., ISBN 9549514560
