Петър Китанов: Разлика между версии

Петър Китанов
	Петър Китанов
български революционер
Роден	1875 Лешко, днес България
Починал	24 май 1912 Горна Джумая, днес България
Учил в	Солунска българска мъжка гимназия; Национален военен университет
Партия	Народна федеративна партия (българска секция)
Семейство
Братя/сестри	Александър Китанов
	Петър Китанов в Общомедия

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 07:37, 2 март 2011

Петър Китанов Николов е български търговец и революционер, горноджумайски околийски войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография

Китанов е роден в 1875 година в Лешко, Горноджумайско, в Османската империя, днес в България. Брат е на Александър Китанов. Петър Китанов завършва българската гимназия в Солун. Учи във Военното училище в София, където се сближава със съученика си Гоце Делчев. Работи като търговец на дървен материал и същевременно развива революционна дейност. Подгонен е от турските власти в края на 1901 година и бяга в четата на Христо Чернопеев. Взема участие в аферата „Мис Стоун”, като осигурява укриването на пленената мисионерка. Първоначално е помощник-войвода на Чернопеев. По време на Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година действа в Разложко. След въстанието става войвода в Струмишки революционен окръг, а по-късно в Горноджумайско, където действа по десния бряг на Струма, докато войводата Ичко Бойчев действа по левия.^[1]

След Младотурската революция в 1908 година е сред основателите на Народната федеративна партия (българска секция). Убит е от младотурските власти на 24 май 1912 година в Горна Джумая.^[2]^[3]

Бележки

↑ Драгомиров, Васил. Спомени, в: Борбите в Македония, Звезди, София, 2005, стр. 186.
↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник. София, 2001, стр. 77.
↑ Енциклопедия Пирински край, том 1, Благоевград, 1995, стр. 434.

Портал „Македония“

[1] Драгомиров, Васил. Спомени, в: Борбите в Македония, Звезди, София, 2005, стр. 186.

[2] Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник. София, 2001, стр. 77.

[3] Енциклопедия Пирински край, том 1, Благоевград, 1995, стр. 434.

[1]

[2]

[3]

@@ Ред 13: / Ред 13: @@
 ==Биография==
 [[Файл:Petar Kitanov Ichko Boychev.JPG|ляво|мини|250п|Четите на Петър Китанов и [[Ичко Бойчев]] през Хуриета.]]
-Китанов е роден в 1875 година в [[Лешко]], Горноджумайско, в [[Османска империя|Османската империя]], днес в [[България]]. Брат е на [[Александър Китанов]]. Петър Китанов завършва [[Солунска българска мъжка гимназия|българската гимназия]] в [[Солун]]. Учи във [[Военно училище|Военното училище]] в [[София]], където се сближава със съученика си [[Гоце Делчев]]. Работи като търговец на дървен материал и същевременно развива революционна дейност. Подгонен е от турските власти в края на 1901 година и бяга в четата на [[Христо Чернопеев]]. Взема участие в аферата [[Афера Мис Стоун|„Мис Стоун”]], като осигурява укриването на пленената мисионерка. Първоначално е помощник-войвода на Чернопеев. По време на [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] в 1903 година действа в [[Разложко]]. След въстанието става войвода в [[Струмишки революционен окръг]], а по-късно в Горноджумайско, където действа по десния бряг на Струма, докато помощник войводата [[Ичко Бойчев]] действа по левия.<ref>Драгомиров, Васил. Спомени, в: Борбите в Македония, Звезди, София, 2005, стр. 186.</ref>
+Китанов е роден в 1875 година в [[Лешко]], Горноджумайско, в [[Османска империя|Османската империя]], днес в [[България]]. Брат е на [[Александър Китанов]]. Петър Китанов завършва [[Солунска българска мъжка гимназия|българската гимназия]] в [[Солун]]. Учи във [[Военно училище|Военното училище]] в [[София]], където се сближава със съученика си [[Гоце Делчев]]. Работи като търговец на дървен материал и същевременно развива революционна дейност. Подгонен е от турските власти в края на 1901 година и бяга в четата на [[Христо Чернопеев]]. Взема участие в аферата [[Афера Мис Стоун|„Мис Стоун”]], като осигурява укриването на пленената мисионерка. Първоначално е помощник-войвода на Чернопеев. По време на [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] в 1903 година действа в [[Разложко]]. След въстанието става войвода в [[Струмишки революционен окръг]], а по-късно в Горноджумайско, където действа по десния бряг на Струма, докато войводата [[Ичко Бойчев]] действа по левия.<ref>Драгомиров, Васил. Спомени, в: Борбите в Македония, Звезди, София, 2005, стр. 186.</ref>
 След [[Младотурска революция|Младотурската революция]] в 1908 година е сред основателите на [[Народна федеративна партия (българска секция)|Народната федеративна партия (българска секция)]]. Убит е от младотурските власти на 24 май 1912 година в Горна Джумая.<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник. София, 2001, стр. 77.</ref><ref>Енциклопедия Пирински край, том 1, Благоевград, 1995, стр. 434.</ref>