Моин: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 38: Ред 38:
;Починали в Моин
;Починали в Моин
* {{BGR-флаг}} [[Никола Гърков]] (? - 1908), български революционер, войвода на ВМОРО, убит на 18 март 1908
* {{BGR-флаг}} [[Никола Гърков]] (? - 1908), български революционер, войвода на ВМОРО, убит на 18 март 1908
* {{BGR-флаг}} Стоян Бойчош (? - 1908), български революционер, деец на ВМОРО, убит на 18 март 1908 година в [[Моин]] заедно с [[Никола Гърков]]<ref name="Докторов.137">„Борбите в Македония - Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 137, ISBN 9549514560</ref>
* {{BGR-флаг}} Стоян Бойчош (? - 1908), български революционер от [[Ошин]], деец на ВМОРО, убит на 18 март 1908 година в Моин заедно с [[Никола Гърков]]<ref name="Докторов.137">„Борбите в Македония - Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 137, ISBN 9549514560</ref>


==Бележки==
==Бележки==

Версия от 15:00, 7 март 2011

Шаблон:Селище в РМ инфо

Моин или Мойн (Шаблон:Lang-mk) е село в Община Гевгели, Република Македония.

География

Селото е разположено на 4 км западно от общинския център Гевгели, в непосредствена близост до границата с Гърция.

История

В 19 век Моин е чисто българско село в Гевгелийска каза на Османската империя. А. Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Моин (Moïn), Воденска епархия, живеят 270 гърци.[1] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г., Моин (Moïne) е посочено като село с 42 домакинства и 224 жители българи.[2] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Мóйнъ има 404 жители, всички българи християни.[3]

След Илинденското въстание в 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[4] Но по данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година във Муин (Mouin) има 176 българи екзархисти и 160 българи униати и в селото работи българско униатско училище.[5]

При избухването на Балканската война в 1912 година 3 души от Мойн се записват доброволци в Македоно-одринското опълчение.[6]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

Личности

Починали в Моин

Бележки

  1. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman : Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 50.
  2. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.168-169.
  3. Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр.152.
  4. Силянов, Христо. „Освободителните борби на Македония“, том II, София, 1993, стр.126.
  5. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.194-195.
  6. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 863.
  7. „Борбите в Македония - Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 137, ISBN 9549514560