Юлий Непот: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м r2.7.1) (Робот Промяна: hu:Iulius Nepos római császár
м r2.7.1) (Робот Добавяне: lv:Jūlijs Neps
Ред 56: Ред 56:
[[la:Iulius Nepos]]
[[la:Iulius Nepos]]
[[lt:Julijus Neposas]]
[[lt:Julijus Neposas]]
[[lv:Jūlijs Neps]]
[[mk:Јулиј Непот]]
[[mk:Јулиј Непот]]
[[ms:Julius Nepos]]
[[ms:Julius Nepos]]

Версия от 11:20, 8 март 2011

Юлий Непот
Iulius Nepos
римски император

Роден
Починал

Религияхристиянство
Семейство
БащаНепоциан
Юлий Непот в Общомедия

Юлий Непот (лат. Julius Nepos) е един от последните императори на Западната Римска империя управлявал от 474 до 480.

Непот бил син на Непоциан, главнокомандващия войската (magister militum) при император Авит; майка му била сестра на Марцелин, управителя на Сицилия и Далмация. От чичо си Непот унаследил управлението на далматинското крайбрежие. Оженил се за Елия Верина - една от племенниците на източния император Лъв I, откъдето дошъл и прякора му Непот («племенник»).

Когато Лъв I отказал да признае легитимността на Глицерий през 474 г. той назначил Юлий Непот за император на Западната Римска империя и го изпратил в Италия. Непот пристигнал в Равена и заточил Глицерий като епископ в Салона. Новият император се стараел да обедини империята и да укрепи границите. Въпреки че бил един от малкото дейни западни императори, отношенията му със Сената не били добри. По време на неговото управление предводителят на визиготите Ейрих окончателно обявил, че неговата държава не е вече федеративно кралство в състава на Империята, а напълно самостоятелна страна и обсадил Арверн - главния град на областта Провинция (бивша Нарбонска Галия). Непот сключил нов мирен договор с визиготите, с който признал териториалните претенции на варварите над този регион.

Основната грешка на Непот била, че назначил за магистър милитум /магистър на армията/ Флавий Орест. Последният, след като приел командването през август 475 г., за да води война срещу визиготите, достигайки Равена провъзгласил за император десетгодишния си син Ромул Августул /тъй като бидейки германец не могъл да заеме този пост сам/. Непот се укрил в Далмация и фиктивно продължил да бъде признаван за император в Галия и други провинции на Западната империя.

През следващата 476 г. германският вожд Одоакър изявил претенции за владения в Италия и поради несъгласието на Орест превзел Равена, екзекутирал Орест и изпратил Ромул Августул преи негови богати роднини в Южна Италия. След като установил контрол над цяла Италия, Одоакър изпратил писмо на новия източен император Зенон с молба да бъде назначен за управител на полуострова. Зенон се съгласил при условие че, Одоакър признае върховенството на Непот като западен император. Одоакър се съгласил. Така фактически, въпреки че Италия се контролирала от Одоакър, Юлий Непот фиктивно продължавал да се счита за император и в Италия и Галия били сечени монети с негово изображение.

Предполага се, че Непот е опитал да си възвърне контрола над Италия, което предизвикало недоволството на Одоакър. На 9 май 480 г. Непот бил убит от двама свои приятели, подкупени може би от неговия стар враг Глицерий. Веднага след смъртта на Непот, Одоакър завзел Далмация под предлог, че отмъщава на убийците му и изпратил императорските инсигнии в Константинопол, а Глицерий направил епископ в Медиолан.

Император Зенон взел решение да не назначава нов западен император, оставайки по този начин единствения владетел на империята.

Глицерий Западноримски император (474 – 475/480) Ромул Августул