Антон Митов: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
Ред 13: Ред 13:
'''Антон Стефанов Митов''' е български [[живописец]], [[изкуствовед]], [[критик]], историк на изкуството, обществен деец, дописен член на БАН (1918). Роден е на [[1 април]] [[1862 ]] г. в Ески Заара (днес [[Стара Загора]]). Починал на [[20 август]] [[1930 ]] г. в [[София]]. Завършва (1885) Академията за изящни изкуства във [[Флоренция]] при проф. [[Джузепе Чаранфи]]. Гимназиален учител в Стара Загора, [[Пловдив]], [[Варна]] и София. Професор по история на изкуствата, перспектива и методика на рисуването (1896-1927) и директор на Художествената академия (от 1912-1918 и от 1924-1927). Активно участва в обществено-културния и политически живот и се изявява като страстен публицист. Сред многото художествени критики и полемични статии в периодичния печат изпъкват неговите "Писма върху България", които от 1890 започват да излизат във в."[[Балканска зора]]" и още десетина години във в. "[[Вечерна поща]]", в. "Свят", в. "Мир", сп. "Изкуство" под различни псевдоними (Томазино,Тонино,Арнолд).
'''Антон Стефанов Митов''' е български [[живописец]], [[изкуствовед]], [[критик]], историк на изкуството, обществен деец, дописен член на БАН (1918). Роден е на [[1 април]] [[1862 ]] г. в Ески Заара (днес [[Стара Загора]]). Починал на [[20 август]] [[1930 ]] г. в [[София]]. Завършва (1885) Академията за изящни изкуства във [[Флоренция]] при проф. [[Джузепе Чаранфи]]. Гимназиален учител в Стара Загора, [[Пловдив]], [[Варна]] и София. Професор по история на изкуствата, перспектива и методика на рисуването (1896-1927) и директор на Художествената академия (от 1912-1918 и от 1924-1927). Активно участва в обществено-културния и политически живот и се изявява като страстен публицист. Сред многото художествени критики и полемични статии в периодичния печат изпъкват неговите "Писма върху България", които от 1890 започват да излизат във в."[[Балканска зора]]" и още десетина години във в. "[[Вечерна поща]]", в. "Свят", в. "Мир", сп. "Изкуство" под различни псевдоними (Томазино,Тонино,Арнолд).


'''''Получер текст''''''Курсивен текст''''''Курсивен текст''''''Курсивен текст''''''Курсивен текст''''''Курсивен текст''''''Курсивен текст''[[Файл:[[Файл:Пример.jpg]][[Файл:[[Файл:Пример.jpg]][[Файл:[[Файл:Пример.jpg]]]]]]]]'''''''''''''''
==Известни картини==
[[Файл:Anton_Mitov_-_Pazar_na_zelenchutzi_v_Sofia.jpg|мини|250п|„Пазар на зеленчуци в София (Грънчарският пазар)“, 1917]]
* Първи морски пейзажи в българската живопис:
** "Варненско пристанище" (1892)
** "Варненски бряг" (1894)
** "Варненско море" (1895; [[Национална художествена галерия]])
* "Връщане от гроздобер" (1893; Национална художествена галерия)
* "Пазар на грозде в Евксиногад край Варна" (1893; Национална художествена галерия)
* "Златар на Софийския пазар" (1898)
* "Из Софийския пазар" (1899)
* "Група селяни на пазар в София" (1903; Национална художествена галерия)
* "Група селянки на пазар в Силистра" (1913; Национална художествена галерия)
* "Пазар на зеленчуци в София (Грънчарският пазар)" (1917)
* "Майка и син на пазар за дърва в София" (1920; Национална художествена галерия)
* "Портрет на Радул Канели" (1898; Национална художествена галерия)
* "Портрет на Иван Мърквичка" (1908; Национална художествена галерия)
* "Автопортрет" (1921; Национална художествена галерия)


{{сорткат|Митов, Антон}}
[[Категория:Български художници]]
[[Категория:Член-кореспонденти на БАН]]
[[Категория:Старозагорци]]

[[pl:Anton Mitow]]

Версия от 15:03, 10 март 2011

Тази статия е за художника. За лекаря вижте Андон Митов.

Антон Митов
български художник
Роден
Починал
ПогребанЦентрални софийски гробища, София, Република България

Учил въвФлорентинска академия за изящни изкуства
Семейство
Братя/сестриГеорги Митов
Антон Митов в Общомедия

Антон Стефанов Митов е български живописец, изкуствовед, критик, историк на изкуството, обществен деец, дописен член на БАН (1918). Роден е на 1 април 1862 г. в Ески Заара (днес Стара Загора). Починал на 20 август 1930 г. в София. Завършва (1885) Академията за изящни изкуства във Флоренция при проф. Джузепе Чаранфи. Гимназиален учител в Стара Загора, Пловдив, Варна и София. Професор по история на изкуствата, перспектива и методика на рисуването (1896-1927) и директор на Художествената академия (от 1912-1918 и от 1924-1927). Активно участва в обществено-културния и политически живот и се изявява като страстен публицист. Сред многото художествени критики и полемични статии в периодичния печат изпъкват неговите "Писма върху България", които от 1890 започват да излизат във в."Балканска зора" и още десетина години във в. "Вечерна поща", в. "Свят", в. "Мир", сп. "Изкуство" под различни псевдоними (Томазино,Тонино,Арнолд).

Получер текст'Курсивен текст'Курсивен текст'Курсивен текст'Курсивен текст'Курсивен текст'Курсивен текст[[Файл:[[Файл:[[Файл:]]]]]]''''''''''